Нил
Нил в Египет
Разположение в Североизточна Африка
Общи сведения
Местоположение	Бурунди, Руанда, Танзания, Уганда, Судан, Египет (с Бели Нил и Кагера)
Дължина	6 853 km
Водосборен басейн	3 400 000 km²
Отток	2 830 m³/s
Начало
Място	Виктория (Бели Нил) Бели Нил и Сини Нил
Координати	2°16′55.92″ ю. ш. 29°19′53.04″ и. д. / 2.2822° ю. ш. 29.3314° и. д.-2.2822, 29.3314
Надм. височина	2 700 m
Устие
Място	Средиземно море
Надм. височина	0 m
Нил в Общомедия

Нил (на арабски: النيل, ан-Нил; на английски: Nile) е река в североизточната част на Африка, най-дългата река в света с дължина 6853 km, включваща притоците Бели Нил и Кагера. Думата „Нил“ произлиза от гръцкото название на реката – „Нейлос“ (Νείλος).

Водната система на Нил се счита за най-дългата на Земята.^[1][2] Обаче, по мнението на бразилски изследователи, най-дългата речна система има Амазонка – според техните данни, дължината ѝ е 6992 km, докато тази на Нил е 6853 km.^[3][4]

Нил се образува от сливането на реките Бели Нил и Сини Нил край суданската столица – Хартум. Сини Нил извира от езерото Тана в Етиопия и е източник на повечето вода и плодородни наноси, носени от реката. Бели Нил има по-голяма дължина и води началото си от езерото Виктория в Уганда. В дължината на Нил обикновено се включва Бели Нил и най-дългият приток на езерото Виктория – река Кагера, извираща близо до езерото Танганика и преминаваща през Бурунди, Руанда и Танзания.

Северната част на реката, след сливането на Бели Нил и Сини Нил, преминава почти изцяло през пустинята Сахара на територията на Судан и Египет, чиято цивилизация още от древността е силно обвързана с реката. По-голямата част от населението и градовете в Египет са разположени в близост до Нил, както и почти всички исторически паметници от Древен Египет. Реката се влива в Средиземно море с обширната Делта на Нил.

Водосборната област на реката е с площ 3 400 000 km² и освен страните, през които протича тя, обхваща също части от Еритрея, Етиопия, Кения и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни прагове, езера, разливи.

Хидрология |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Снимка на река Нил от спътник

Сателитна снимка на делтата на Нил и част от долното течение на реката.

Нил

Много от обикновените селяни по брега на Нил си изкарват прехраната с риболов във Великата река с лодка като тази.

Значителна част от водния си дебит (от 400 – 500 m³/s до 15 000 m³/s) реката губи от изпарения по време на преминаването си през източните части на пустинята Сахара (другите имена на тези части са: Нубийска и Либийска пустиня). Релефът е хълмист, с много долини (вижте Долината на Царете), падини (вижте падина Катара) и оазиси (вижте оазис Ел Фаюм).

История |

Праистория |

Съвременната река Нил е поне петата, която в хода на геоложката история отводнява на север Етиопското плато. С помощта на спътникови снимки са установени няколко стари пресъхнали речни корита, разположени на запад от днешната река, в пустинята Сахара. Едно от тях е затрупаният днес каньон Еонил, през който реката е текла през късния миоцен (преди 23 – 5,3 милиона години). Еонил е пренасял седиментни конгломерати, в които днес са открити няколко находища на природен газ.

По време на късномиоценската Месинска криза на солеността Средиземно море е изолирано от Световния океан и пресъхва почти напълно. По това време водите на Нил прорязват коритото на реката до новото понижено ниво, като протичат на няколкостотин метра под морското равнище при днешния Асуан и на 2400 m при съвременния Кайро. Така те образуват изключително дълъг и дълбок каньон, който е запълнен със седименти, след възстановяването на Средиземно море. В процеса на запълването за известно време водите на реката преливат на запад, образувайки Меридовото езеро.

Съществуват две основни теории за геоложкото минало на горното течение на Нил. Според едната от тях още през терциера Нил отводнява Етиопското плато чрез реки, съответстващи на днешните Сини Нил и Текезе.^[5] Според другата горната част от днешния басейн на реката в миналото е част от няколко безотточни области, които започват да се оттичат чрез Нил едва през горния плейстоцен. Според тази хипотеза, дотогава реката се подхранва само от областта на днешен Египет, която по това време е много по-влажна, отколкото в наши дни.^[6]

Според втората теория, по време на терциера във вътрешността на Африка съществуват поредица безотточни области, разположени в части от Източноафриканската рифтова долина – рифтовете Меллут, Бели Нил, Атбара и Саг ел-Наам.^[7] Рифтовата долина Меллут е с дълбочина почти 12 km в централната си част и дори в наши дни в северния и южния ѝ край се наблюдава сеизмична активност, а е възможно и централната част да продължава да потъва. Долината на Бели Нил, макар и по-плитка от Бахр ал-Араб, има дълбочина 9 km, а дебелината на седиментите в рифтовата долина на Сини Нил е 5 – 9 km. Тези басейни не са свързани помежду си, докато потъването им не спира и не се отлагат достатъчно седименти, за да ги запълнят и свържат.^[8] Така свързването на отделните басейни става по време на периоди на по-голямо овлажняване – река Атбара по време на влажния период преди 100 – 120 хиляди години, Сини Нил – в периода преди 70 – 80 хиляди години, а Бели Нил – преди едва 12 500 години.

Възможно е в миналото езерото Танганика да се е оттичало към днешната река Бели Нил, като едва изригването на вулкана Вирунга да е пресякло течението на оттичащите се от него води.

Древен Египет |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет. Преди 7 000 години Нил окончателно си проправил път сред скалите и дюните на пустинята и всяка година отлагал тинята си по бреговете. Тогава всяка година Нил е наводнявал околните земи и е носел плодородни наноси – затова и древните египтяни са наричали своята страна Кеме – „черната земя“.

През каменния век човекът почва да сее плодородната земя и да живее с ритъма на разливите и. Дошли хилядолетията на фараоните, издигнати бил Мемфис с белите стени, пирамидите, сфинксът, Тива със стоте врати, Абу Симбел и многобройните други храмове и гробници.

Търсене на изворите |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

От Средиземно море до Асуан човек пътува между миналото и настоящето по път, който се е превърнал в легенда. Но това са само хиляда от 6853-те километра на реката. Нейното горно течение дълго време оставало обгърнато в мистерия. Едва през XVII и XVIII век станало ясно, че от езерото Тана изтича Сини Нил, който в началото се смятал за основната река. А през XIX век учените открили, че Бели Нил е нейното основно по-дълго разклонение. В сърцето на континента, на юг от екватора, в началото, тя се нарича Рукарара и е един от притоците, съставящи Кагера, която се влива в езерото Виктория, и излиза от северния му край под названието Виктория-Нил. Тръгвайки от тези далечни места, в Судан реката се превръща в Бели Нил, а след Хартум, където се слива със Сини Нил, става просто Нил.

Най-нова история |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

В модерни времена обаче е построен Асуанският язовир (Насър) и нивото на водата може да се контролира от хората. Освен Асуан, на който е наречен язовирът, други големи поселища на брега на Нил са Кайро, Александрия, Порт Саид, Луксор, Хартум и Джуба.

Течение на реката |

Нил тече от юг на север.

Виктория-Нил |

Участъкът от мястото, от което Нил се оттича от северния край на езерото Виктория до вливането ѝ в езерото Алберт (Уганда, Източна Африка), носи името Виктория-Нил. Дъжлината му е около 420 km. Пресичайки скалистите хребети по територията на Уганда, реката образува многобройни прагове и водопади с обща височина 670 m. Най-големият водопад, Мърчисън, достига 40 m височина. Реката преминава през падината на езерото Кьога и се влива в езерото Алберт, на границата между Уганда и Демократична република Конго и лежащо в тектонична падина на височина 617 m.

Алберт-Нил |

Участъкът между езерото Алберт и устието на десния приток Ачва носи името Алберт-Нил. Реката преминава през земи с равнинен характер до влизането ѝ в Судан през тесния пролом Нимуле, където течението отново става бурно.

Бахр ал Джабал |

След град Джуба, излизайки от високопланинската област, в продължение на 900 km реката тече през обширна плоска котловина, заблатения район Суд (там той е наричан Бахр ал Джабал).

Заблатяването се дължи на това, че в руслото се натрупват огромни маси водоросли и папирус, и то се разделя на редица ръкави. Скоростта на течението спада и голяма част от дошлата от планините вода се разлива, изпарява и се използва от водната растителност. Островчета от подобна водна растителност, наричани седами, често се отделят от калните брегове и бавно плуват по течението. Сблъсквайки и сливайки се едно с друго, те често блокират руслото и пречат на корабоплаването.

Бели Нил |

Под град Собата, реката получава името Бели Нил (Бахр ал Абиад), оставя зад себе си областите на блатата, и спокойно тече в широка долина по полупустинната местност до Хартум, където се слива със Сини Нил. Оттук до Средиземно море реката носи общото име Нил (Ал Бахр).

Сини Нил |

Сини Нил е значително по-къса от Бели, но при формирането на режима на Нил след Хартум, играе доста по-голяма роля. Сини Нил води началото си от Абисинското плато, като началото ѝ е от езерото Тана. От това плато Нил получава последният си многоводен приток – Атбара.

Асуан |

 Основна статия: Асуански язовир

Язовирната стена на Асуанския язовир

След вливането на последния голям приток (Атбара), на около 300 km от Хартум, започва преминаването през Нубийска пустиня.

Тук Нил прави голяма дъга, прорязвайки плато, образувано от твърди пясъчници (Гебел ас Силсил), и пресича редица прагове. Общо между Хартум и Асуан има 6 прага. Първият от тях, най-близко до устието, се намира в района на Асуан, северно от Асуанския язовир.

До 60-е години на 20 век (тоест до издигането на територията на Египет на Асуанския язовир, на 270 km от суданско-египетската граница), праговете представляват сериозно препятствие за корабоплаването. В района на праговете целогодишното съдоходство е било възможно само за лодки. За постоянно копабоплаване се използвали участъците между Хартум и Джуба, Асуан и Кайро, Кайро и устието на Нил.

В дешна време в района се намира изкуственото езеро Насър – بحيرة ناصر, откъдето Нил отново се отправя на север през плодородна долина с ширина 20 – 50 km, която в началото на антропогена е била залив на Средиземно море.

Канали |

 Вижте също: Канал на Йосиф

Възможно е още по времето на Дванадесетата династия, фараонът Сенусерт III да е заповядал изграждането от запад на изток на канал, протичащ по уади Тумилат и съединяващ Нил с Меридовото езеро.

Каналът е достроен около 500 г. пр.н.е. от цар Дарий Велики, персийския зявоевател на Египет. В памет на това събитие, Дарий издига гранитни стели на бреговете на Нил, в това число една близо до Карбет.

Делта |

 Основна статия: Делта на Нил

На 20 km северно от египетската столица Кайро започва делтата на Нил, с многобройни ръкави, разклонения и езера, която се простира на ширина от 240 km по крайбрежието на Средиземно море, от Александрия до Порт Саид. Тя е образувана на мястото на морски залив, постепенно запълнен с речни наноси. По площ (24 хил. км²) делтата на Нил е почти равна на Кримския полуостров.

Устието на Нил е наречено делта от древногръцките географи, които сравняват триъгълната му форма с буквата на гръцки: Δ от гръцката азбука, давайки по такъв ночин името на всички речни делти по земното кълбо. Наносите, които Нил носи в Средиземно море, създават хранителна база за рибното богатство на Източното Средиземноморие.

Значение за Египет |

Нил е единствената река в Северна Африка, която протича през Сахара и носи своите води до Средиземно море, като е източник на живот в сухата пустиня. Постоянният отток на Нил се поддържа от валежите, падащи в по-южните райони и подхранващи източниците ѝ. Бели Нил, която започва в екваториалния пояс, се подхранва от целогодишни валежи.

Бележки |

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.