Белград Београд/Beograd
— столица —
Белград Координати: 44°49′00″ с. ш. 20°28′00″ и. д. / 44.816667° с. ш. 20.466667° и. д. 44.816667, 20.466667
Страна	Сърбия
Площ	359,96 (3222,68) km²
Надм. височина	116,75 m
Население (2011)	1,166,763 души
Агломерация	1 683 962 души
Демоним	Belgrader
Кмет	Зоран Радойчич
Пощенски код	011
Телефонен код	+381 11
МПС код	BG -БГ
Официален сайт	http://www.beograd.rs
Белград в Общомедия

Белград (от старобългарското Бѣлградъ, през XIX век и като Бѣлиградъ, на сръбски: Београд или Beograd –  изговор) е столицата и най-големият град в Сърбия.

Според данни на Републиканската служба за статистика на Сърбия градът има 1 166 763 жители^[1] при преброяването през 2011 г. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Той е университетски град, научен, културен и стопански център на страната.

Столица |

От 7 май 1841 г. по решение на Старата скупщина столица на автономния на Османската империя Белградски пашалък (прераснал в Княжество Сърбия от 30 ноември 1830 г.) става Белград.

От 1 декември 1918 г. Белград е столица на Югославия. След Втората световна война бързо е възстановен от бомбардировките и се разраства във всички посоки.

Белград е красив и модерен град. Търговски център на града е площад „Теразие“ („Везни“). Между новите многоетажни сгради са универсалните магазини „Белогражданка“, „Робна куча“, „Мироч“, „Нама“, „Београд“, хотел „Славия“ и др. Новата архитектура е в сполучливо съжителство с едно богато наследство на сгради от османско време – стил „дорчул“ от края на XIX век и началото на XX век. Между тях са тези на ректората на Белградския университет, Етнографският музей, Съборната църква, Патриаршията, Конакът на княгиня Любица, Народният театър, Народният музей, Скупщината, бившият кралски дворец от 1882 г., църквата „Св. Марко“, Теразийската чешма до хотел „Москва“, открита от княз Милош през 1859 г., дело на архитект Франц Лоран, и още много сгради с архитектурна и историческа стойност.

В източната част на Белград се издигат 3 небостъргача, наречени „Вратите на Белград“. Те са най-високите сгради в страната, с по 28 етажа и общо 500 апартамента. С просторни палати разполага „Београдски сайм“ – международният панаир за промишлени стоки и съоръжения. Международният конгресен център "Сава" е нова, модерна сграда. Между стадионите най-голям е „Цървена звезда“, за над 100 000 зрители. Наричат го „Сръбска Маракана“. Край река Дунав е изграден модерен спортен център.

История |

 Основна статия: История на Белград

Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век – на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство. Впоследствие градът е в състава на Душановото царство, но вероятно със завладяването на Видинското царство от маджарите през 1365 година е отново присъединен към Унгарското кралство. По времето на деспот Стефан Лазаревич (1403 – 1427 г.) е за кратко главен град на Моравското деспотство, тъй като сигурната Белградска крепост дава възможност за бързото ѝ напускане в случай на опасност в посока към унгарските земи.

Белград е превзет на третия опит от османските турци на 28 август 1521 година (след обсадите през 1440 и 1456), като отбраната на крепостта се ръководи от бан на унгарско подчинение. Предимно българското население от околността активно участва в отбраната на Белградската крепост, но след превземането ѝ от османците е изселено по Виа Милитарис към Източна Тракия и Цариград през 1521/1522 години.

Със султански ферман от 30 ноември 1830 година de jure е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия, но до 7 май 1841 година, княжеска столица е главния град на Шумадия – Крагуевац, където заседава старата скупщина. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност се намират дотогава de facto все още в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[2] След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

Фриц Клингенберг с 6 свои подчинени от 2-ра СС дивизия Дас Райх превзема Белград на 12 април 1941 г., а по-голяма част от местното офицерство се декларира като българско по народност. На 22 октомври същата година в Белград е проведена антимасонска изложба с голям международен отзвук. По-късно по време на Втората световна война, на 20 октомври 1944 г., Белград е превзет от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия .

След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия. Днес Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 г.

През ХХ век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

География |

Белград лежи на 116,75 m над морското равнище и е разположен при сливането на реките Дунав и Сава. След 19 век градът се разраства на юг и на изток. След Втората световна война е построен Нови Белград на левия бряг на Сава, свързвайки Белград със Земун. По-малките, основно жилищни райони като Борча се сливат с града, докато Панчево, промишлен сателитен град, остава отделен. Градът има градска зона от 360 km², а метрополната му зона покрива 3223 km². Най-високата точка на Белград е Кумодраж (303 m). Южно от града се намират планините Авала и Космай.

Една от характеристиките на терена на града са свличанията. На територията на града има записани 1155 точки на свличане, от които 602 са активни, а 248 са отбелязани като високорискови. Те покриват почти 30% от градската територия. Все пак, повечето от движенията на земята в Белград, около 90%, се дължат на строителни работи и неизправна водно-канализационна система.

Климат |

Климатът в Белград е умереноконтинентален, с четири сезона с равномерни валежи.

Население |

Според данни от преброяването на населението през 2011 г., градът има население от 1 166 763 души, докато градският район на Белград (със съседните селища) има 1 233 796 жители, а метрополната зона има население от 1 659 440 души.

Белград е дом на различни етноси от цяла бивша Югославия и Балканите. Основните етнически групи са: сърби, цигани, черногорци, югославяни, хървати, македонци и други.^[4] Много хора пристигат в града като бежанци от Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, в резултат на Югославските войни през 1990-те години.^[5] Между 10 и 20 хиляди китайци живеят в Белград, като имиграцията им започва в средата на 1990-те години.^[6]

Икономика |

Монументът на победата

Белград е най-големият промишлен център в Сърбия. Първите фабрики са Тополивницата от 1810 г., Бирената фабрика от 1850 г., Фабриката за военно облекло от 1852 г. и Първата парна мелница.

Стопански най-добре са застъпени машиностроенето, корабостроенето, електротехниката, нефтохимическата и хранително-вкусовата промишленост. Развити са също металообработването, химическата, обувната, шивашката, мебелната, полиграфическата и строителната промишленост. От машиностроителните заводи най-голям е „Иво Рибар“. Общо в сръбската столица има над 130 завода и фабрики.

Белград е едновременно пристанище на две реки – Дунав и Сава. По товарооборот е между най-големите дунавски пристанища. Седалище е на дунавското параходство „Югославенско речно бродарство“. В Белградската корабостроителница е построен най-мощният български влекач – „Христо Ботев“. Югославия разполага общо с 60 зимовника за кораби на Дунав и Сава. Пристанището за пътнически кораби на Белград е на река Сава, под крепостта Калемегдан, а товарното „Лука Београд“ е на изток от града, на десния дунавски бряг.

Култура |

В града има над 30 музея и галерии, сред които: Музей на лова, Музей на ж.п. транспорта, Музей на сръбския географ Йован Цвиич. Също така има 7 театъра, филхармония и много киносалони. Всяка година през май се провежда фестивалът „Белградска пролет“, а през октомври детският международен фестивал „Радостта на Европа“.

Особно колоритни са старите квартали „Ташмайдан“ и Палилула. На улица „Скадарлия“ е „Белградският Монмартър“. Тук се събират художници, писатели, а през лятото идват и много туристи. Макар в Белград да има много дискотеки и естради, това че го няма старото кафене "Дарданели" – някогашно свърталище на белградските бохеми, лишава гостите на Стари Белград от възможността да почувстват поне визуално някогашната стара градска атмосфера. Кафаните и ресторантите са същинската памет на Белград. Те пазят твърде много от тази отминала атмосфера. Такова е заведението „Три шешира“, основано още през 1864 г. Името му се превежда на български като „Три шапки“. Наречено е така, защото на негово място преди това е имало фабрика за шапки.

4 моста на река Сава свързват основните 2 части на града – старата и новата (модерната), наречена Нови Београд. В Нови Белград е новата сграда на Скупщината, Галерията на модерното изкуство, много жилищни сгради, магазини, училища, разположени върху доскоро пусти блатисти и пясъчливи места край брега на река Сава. Оттук Нови Београд се слива със Земун.

Най-старото и забележително място в Белград е крепостта Калемегдан. Тя се издига на най-високото място, на носа образуван при вливането на Сава в Дунав. Високите, здрави стени, портите Стамбул, Караджорджева, Дефтердарева, Видинска, Леополдова, Стражевите кули и дълбоките ровове мълчаливо напомнят за отминалите векове. Подходите към Калемегдан и вътрешните дворове са превърнати в парк, украсен със скулптури. На една площадка, от която се открива панорама към Дунава, е издигната каменната колона на победата през 1928 г. Тя е увенчана с бронзова фигура на мъж, който държи в едната си ръка меч, а в другата – гълъб, символ на победата и мира. Скулптурата е елемент от визитната картичка на Белград и емблема на телевизията.

Калемегдан е свързан и с освободителните борби на българите, участвали в Първата и Втората Белградска легия. През 1862 г. Георги Раковски организира първата легия. За неин знаменосец е избран Васил Иванов Кунчев, който след лъвският си скок над рова при Стамбул капия, получава прозвището си Левски. Малко известен факт е, че Левски е опериран от апендицит в града. Край една от стените на този белградски парк край Калемегдан са погребани видни личности като Иво Лола Рибар, Иван Милотинович, Джуре Джакович, Моше Пияде и др. В района на Калемегдан са зоологическата градина на града, фонтанът с фигурата „Борба“, дело на Симеон Роксандрович, скулптурите „Партизанинът и децата“, „Умореният борец“, Байракли джамия от 1690 г. Тя носи това име защото с байряк на минарето се давал сигнал на другите джамии да започват молитва.

По булевард „Княз Милош“ се достига до живописния парк Топчидере. До огромен чинар се намира бившата лятна резиденция на Милош Обренович. Тази красива, в сръбски национален стил, сграда е превърната в музей. Близо до Топчидере е горският парк Кошутняк. В изложбен павилион са подредени кукли в национални носии от различни части на света. В красивата местност Дедине се намира друг бивш кралски дворец, построен също в сръбски национален стил.

На 15 км южно югоизточно от Белград е прочутият хълм Авала, висок 511 м. Тук през 1442 г., върху останките от крепостта Жърнов, османците предвождани от Ходи паша, издигат крепостта Авала, името на която в превод на български значи „обезпокоявам“. Целта на крепостта е била не да се напада, а да се безпокои владеният тогава от унгарците Белград. Многобройни стъпала на хълма Авала отвеждат посетителите до Паметника на незнайния воин. Четири фигури на жени – кариатиди, символизиращи югославските народи, подпират с главите си похлупака на античен саркофаг. Паметникът е висок 14.5 м, и е направен е от черен ябланички шлифован гранит. Авторството му е дело на скулптора Иван Мещрович. Открит е през 1934 г., върху останките на старата крепост Авала, от югославския крал Александър Караджорджевич. По-късно тази година кралят става жертва на Марсилския атентат. Като прототип на една от фигурите – на далматинката, е послужила майката на скулптора.

На Авала е построена телевизионна кула, висока 204 метра. От ресторанта на кулата се открива панорама към Белград и околността му.

Деление |

Общини в окръг Град Белград

Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун (това са имената и на 3 градски общини в окръг Град Белград). В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират „спалните“ райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци окончателно се приобщава към Белград.

Столичният окръг Град Белград се разделя на 17 общини:

От тези общини 10 са с части от столичния град, от които само 6 общини са изцяло в града, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.

Изглед от нощен Белград

Храмът „Свети Сава“

Поглед към Сава

Народната скупщина (парламентът) в Белград

Исторически имена |

Известни личности |

Родени в Белград

• 
  Миле Арнаутовски (р. 1925), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ


• 
  Растко Петрович (1898 – 1948), поет и писател


• 
  Борислав Ивков (р. 1933), шахматист


• 
  Воислав Кощуница (р. 1944), политик


• 
  Мики Манойлович (р. 1950), актьор


• 
  Филип Вуянович (р. 1954), президент на Република Черна гора
  

Починали в Белград

• 
  Доситей Обрадович (ок.1740 – 1811), писател


• 
  Никола Пашич (1845 – 1926), политик


• 
  Йован Цвиич (1865 – 1927), географ


• 
  Иво Войнович (1857 – 1929), хърватски драматург


• 
  Дража Михайлович (1893 – 1946), генерал


• 
  Тугомир Алаупович (1870 – 1958), хърватски писател


• 
  Иво Андрич (1892 – 1975), писател


• 
  Милош Църнянски (1893 – 1977), поет и писател


• 
  Синан Хасани (1922 – 2010), политик


• 
  Кирил Симеонов (1915 – 1984), български и югославски футболист


• 
  Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ


• 
  Кирил Михайловски (1916 – 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ


• 
  Добривое Радославлевич (1915 – 1984), югославски партизанин, инструктор на ЦК на ЮКП за Македония


• 
  Борис Поцков (1916 – 1981), югославски партизанин и деец на НОВМ


• 
  Илия Топаловски (1922 – 1999), югославски партизанин и деец на НОВМ


• 
  Дане Петковски (1922 – 2005), югославски партизанин и деец на НОВМ


• 
  Таип Таипи (1924 – 2001), югославски политик и деец на НОВМ


• 
  Воислав Илич (1916 – 1988), професор и поет от Социалистическа република Македония


• 
  Григор Хаджиташкович (1875 – 1942), сърбоман, деец на македонската емиграция в Сърбия


• 
  Илия Плавев (1867 – 1940), български и югославски комунистически деец


• 
  Добривое Видич (1918 – 1992), политик

Други хора, свързани с града

• 
  Константин Величков (1855 – 1907), български писател и политик, посланик през 1902 – 1904


• 
  Иван Попов (1890 – 1944), български дипломат и политик, посланик през 1937 – 1940


• 
  Никола Сукнаров (1848 – 1894), български политик, завършва право през 1875


• 
  Симо Соколов (1848 – 1918), националреволюционер и офицер от Сръбската и Българската армия, завършва гимназия (1870), историко-филологическия факултет (1875) и военно училище в Белград (1875)

Сътрудничество |

Панорамен изглед към Сава

Нощна белградска панорама към мост на Сава

Източници |

• Белград

Външни препратки |

• 
  Община Белград – на сръбски, немски и английски


• 
  Стари Белград – на сръбски


• 
  Нови Белград – на сръбски


• 
  Belgrade Inside Out – информация на английски

• Портал „Сърбия“

п б р Окръзи в Сърбия Окръзи в Централна Сърбия Белградски окръг  • Борски окръг  • Браничевски окръг  • Зайчарски окръг  • Златиборски окръг  • Колубарски окръг  • Мачвански окръг  • Моравишки окръг  • Нишавски окръг  • Пиротски окръг  • Подунавски окръг  • Поморавски окръг  • Пчински окръг  • Расински окръг  • Рашки окръг  • Топлишки окръг  • Шумадийски окръг  • Ябланишки окръг Окръзи в Автономна област Войводина Севернобачки окръг  • Западнобачки окръг  • Южнобачки окръг  • Сремски окръг  • Севернобанатски окръг  • Среднобанатски окръг  • Южнобанатски окръг