Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Разпределение |

Населяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ - според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.

Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част – като „мюсюлмани по народност“:

• в Сърбия (2002) - 136 087 бошняци и 19 503 мюсюлмани (в Автономна област Войводина са 3634 мюсюлмани и 417 бошняци);


• в Черна гора (2003) – 63 272 бошняци и 28 714 мюсюлмани;


• в Северна Македония (2002) - 17 018 бошняци и 2553 мюсюлмани при 15 315 мюсюлмани и 7244 бошняци през 1994 г.

Етнически групи |

Бошняци |

След Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони ^[1].

Горани |

Гораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните имат българско самосъзнание ^[2].

Торбеши |

Торбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация ^[3].

Вижте също |

• Славяни


• Южни славяни

Литература |

• Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946–1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1-2, стр. 37-60

Източници |