Skip to main content

1951 Съдържание Събития | Родени | Починали | Нобелови награди | Навигация

1951 година











1951


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигацията
Направо към търсенето










































































































<<

20 век

>>
Czapek60.jpg

01

02

03

04

05

06

07

08

09

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

61

62

63

64

65

66

67

68

69

70

71

72

73

74

75

76

77

78

79

80

81

82

83

84

85

86

87

88

89

90

91

92

93

94

95

96

97

98

99

00


Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Нобелови награди




Събития |





Фарнсуорт Хаус



  • 4 януари – Комунистическите войски на Северна Корея и Китай превземат град Сеул.


  • 1 май – Сградата на операта в Женева е почти разрушена вследствие на пожар.


  • 16 юли – Кралят на Белгия Леополд III абдикира в полза на сина си Бодуен.


  • 20 юли – Убит е кралят на Йордания Абдула I.


  • 16 октомври – Убит е Лиакат Али Хан, действащ министър-председател на Пакистан.


  • 26 октомври – Уинстън Чърчил е избран за министър-председател на Великобритания, за втори път в кариерата си.

  • Основан е ливанският университет.

  • Завършва изграждането на Фарнсуорт Хаус по проект на Лудвиг Мис ван дер Рое.


Родени |





Анатолий Карпов





Анжелика Хюстън





Крис Купър





Трес Макнийл





Дейвид Ковърдейл





Робин Уилямс





Стинг



  • Ан Холмбърг, американска писателка


  • Едмонд Демирджиян, български художник


  • Кики Шепард, американска телевизионна водеща


  • Петър Лукович, сръбски журналист


  • Райчо Райков, български журналист и общественик


  • Рудолф Кноблаух, швейцарски дипломат


  • 12 януари – Кърсти Али, американска актриса


  • 12 януари – Сийка Келбечева, българска спортистка


  • 30 януари – Светлозар Жеков, български литературен критик, преводач и издател


  • 30 януари – Чарлз С. Дътън, американски актьор и режисьор


  • 30 януари – Фил Колинс, британски рок музикант


  • 3 февруари – Блез Компаор, президент на Буркина Фасо


  • 3 февруари – Таня Шелхорн, българска писателка


  • 6 февруари – Атанас Липчев, български писател († 2010 г.)


  • 7 февруари – Добрин Добрев, български литературовед


  • 12 февруари – Кръстьо Кръстев, български писател, сатирик, драматург и есеист, главен редактор на в. „Стършел“ (1996 – 2003 г.)


  • 13 февруари – Катя Ланге-Мюлер, немска писателка


  • 14 февруари – Кевин Кийгън, английски футболист


  • 14 февруари – Георги Жеков, български футболист


  • 15 февруари – Марку Ален, финландски автомобилен състезател


  • 17 февруари – Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик


  • 20 февруари – Гордън Браун, британски политик


  • 25 февруари – Йонко Попов, български композитор


  • 5 март – Юрий Кравченко, украински политик († 2005 г.)


  • 18 март – Димитър Вичев, български футболист


  • 21 март – Искра Радева, българска актриса


  • 22 март – Залмей Кхалилзад, Американски дипломат


  • 26 март – Карл Уиман, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 2001 г.


  • 28 март – Панайот Панайотов, български поп-певец


  • 30 март – Петър Великов, български шахматист


  • 4 април – Моритеру Уешиба, японски айкидист и дошу


  • 10 април – Стивън Сегал, американски киноартист


  • 2 май – Боян Дуранкев, български икономист и маркетолог


  • 3 май – Татяна Толстая, руска писателка


  • 6 май – Георги Марков, български зоолог

  • 6 май – Самюъл Доу, Президент на Либерия

  • 6 май – Шабан Шаулич, сръбски певец


  • 23 май – Анатоли Карпов, руски шахматист


  • 23 май – Иван Андреев, български футболист


  • 26 май – Рамон Калдерон,

  • 26 май – Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.)


  • 28 май – Никола Христов, български футболист


  • 5 юни – Силвио Лонгобуко, италиански футболист


  • 9 юни – Исмаил Абилов, български борец


  • 15 юни – Радко Дишлиев, български актьор († 2009 г.)


  • 20 юни – Трес Макнийл, американска озвучаваща актриса


  • 5 юли – Атанас Папаризов, български политик


  • 5 юли – Вихрен Чернокожев, български литературен историк


  • 8 юли – Анжелика Хюстън, американска актриса


  • 9 юли – Крис Купър, американски актьор


  • 20 юли – Даниил, Румънски патриарх


  • 20 юли – Емил Люцканов, български военен деец


  • 21 юли – Робин Уилямс, американски актьор и комик († 2014 г.)


  • 28 юли – Сантяго Калатрава, испански архитект


  • 31 юли – Мартин Мозебах, немски писател


  • 1 август – Томи Боулин, американски китарист


  • 2 август – Марсел Юрес, румънски актьор


  • 2 август – Джо Лин Търнър, американски рокпевец


  • 4 август – Валди Тотев, български музикант


  • 8 август – Пламен Цветков, български историк


  • 8 август – Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор


  • 9 август – Александър Божков, български политик


  • 9 август – Никола Колев, български военен деец


  • 16 август – Умару Ярадуа, нигерийски политик († 2010 г.)


  • 19 август – Владимир Конкин, руски акьор


  • 19 август – Джон Дийкън, британски музикант (Queen)


  • 20 август – Грег Беър, американски писател


  • 23 август – Ахмад Кадиров, президент на Чечения


  • 24 август – Орсън Кард, американски писател


  • 28 август – Енчо Недев, български футболист


  • 31 август – Елена Поптодорова, български дипломат


  • 1 септември – Тимъти Зан, американски писател


  • 5 септември – Минчо Коралски, български политик


  • 5 септември – Паул Брайтнер, немски футболист


  • 6 септември – Золтан Рибли, унгарски шахматист


  • 9 септември – Трайчо Соколов, български футболист


  • 12 септември – Джо Пантолиано, американски актьор


  • 12 септември – Бърти Ахърн, ирландски политик


  • 14 септември – Владимир Мелников, украински писател, композитор, поет


  • 18 септември – Бен Карсън, американски хирург


  • 21 септември – Брус Арина, американски футболен треньор


  • 22 септември – Дейвид Ковърдейл, британски музикант


  • 22 септември – Веселин Сариев, български поет и публицист


  • 23 септември – Милко Калайджиев, български певец


  • 24 септември – Красимир Ганев, български журналист


  • 27 септември – Мийт Лоуф, американски музикант и актьор


  • 28 септември – Йордан Йорданов, български футболист


  • 29 септември – Андрес Кайседо, колумбийски писател


  • 1 октомври – Валентина Атанасова, българска поетеса


  • 2 октомври – Стинг, певец, музикант, продуцент, актьор


  • 9 октомври – Святослав Логинов, руски писател


  • 17 октомври – Йохан Липет, немски белетрист, поет и преводач


  • 25 октомври – Рафаел Ваганян, арменски шахматист


  • 4 ноември – Траян Басеску, румънски политик


  • 5 ноември – Ханс-Йозеф Ортхайл, немски писател


  • 7 ноември – Стефан Софиянски, български политик


  • 13 ноември – Пини Гершон, треньор по баскетбол


  • 25 ноември – Джони Реп, холандски футболист


  • 25 ноември – Артуро Перес-Реверте, испански писател


  • 1 декември – Александър Александров, български космонавт


  • 14 декември – Ян Тиман, холандски шахматист


  • 14 декември – Вежди Рашидов, български скулптор


  • 16 декември – Иван Иванов, български актьор


  • 16 декември – Норберт Шойер, немски писател


  • 20 декември – Маргарита Хранова, българска поп-певица


  • 24 декември – Любомир Георгиев, български виолончелист и композитор


Починали |





Абдула I



  • Георги Атанасов, български художник


  • Димитър Младенов, български офицер


  • Тома Карайовов, български революционер и дипломат


  • Стенли Финч, първият директор на ФБР (р. 1872 г.)


  • януари – Иван Бацаров, български лекар и военен деец


  • 8 януари – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател


  • 10 януари – Синклер Луис, американски писател и драматург, лареат на Нобелова награда за литература през 1930 г. (р. 1885 г.)


  • 28 януари – Карл Густав Манерхейм, финландски офицер и политик


  • 29 януари – Павел Шатев, български революционер


  • 30 януари – Фердинанд Порше, австрийски инженер


  • 19 февруари – Андре Жид, френски писател


  • 28 февруари – Александър Радославов, български революционер


  • 14 март – Липо Херцка, унгарски футболист


  • 25 март – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат


  • 23 април – Чарлс Дос, американски политик


  • 29 април – Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ (р. 1889 г.)


  • 10 май – Никола Мушанов, български политик (р. 1872 г.)


  • 13 май – Спиридон Казанджиев, български психолог


  • 29 май – Михаил Бородин, руски дипломат (р. 1884 г.)


  • 14 юни – Стефан Иванов, български художник


  • 2 юли – Фердинанд Зауербрух, немски хирург (р. 1875 г.)


  • 13 юли – Арнолд Шьонберг, австрийски композитор


  • 20 юли – Йохана Лойзингер, графиня Хартенау

  • 20 юли – Абдула I, крал на Йордания (р. 1882 г.)


  • 23 юли – Филип Петен, френски политик


  • 30 юли – Асен Разцветников, български писател (р. 1897 г.)


  • 18 август – Димитър Савов, български предприемач


  • 16 октомври – Лиакат Али Хан, министър-председател на Пакистан. (р. 1895 г.)


  • 17 октомври – Бернхард Келерман, германски писател


  • 28 октомври – Христо Попов, български офицер и политик


  • 5 ноември – Борис Борозанов, български актьор


  • 13 ноември – Херта Крефтнер, австрийска писателка


Нобелови награди |



  • Физика – Джон Кокрофт, Ърнест Уолтън


  • Химия – Едуин Макмилан, Глен Сийбърг


  • Физиология или медицина – Макс Тейлър


  • Литература – Пер Лагерквист


  • Мир – Леон Жуо


Вижте също:


  • календара за тази година


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1951&oldid=9074572“.





Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.132","walltime":"0.173","ppvisitednodes":"value":507,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":5583,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":234,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":9,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 22.740 1 Шаблон:Век","100.00% 22.740 1 -total"," 89.82% 20.425 1 Шаблон:Век/base"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.004","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":612337,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1266","timestamp":"20190305095208","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":127,"wgHostname":"mw1261"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр