Skip to main content

Сърби Съдържание История | Диаспора | Произход | Вижте също | Източници | Външни препратки | НавигацияJoshua Project, Serbs.media.popis2011.stat.rswww.cia.govwww.nzz.chwww.diplomatie.gouv.frdemo.istat.itec.europa.eumimmc.rowww.tlfq.ulaval.cawww.jat.comВеличко Тодоров. Сърбия и сърбите в българската литератураредактирате

Население на СърбияСърби


Флаг на СърбияСърбияФлаг на Босна и ХерцеговинаБосна и ХерцеговинаФлаг на Черна гораЧерна гораФлаг на ХърватияХърватияФлаг на ШвейцарияШвейцарияФлаг на АвстрияАвстрияФлаг на САЩСАЩФлаг на ФранцияФранцияФлаг на АвстралияАвстралияФлаг на ИталияИталияФлаг на КанадаКанадаФлаг на СловенияСловенияФлаг на Северна МакедонияСеверна МакедонияФлаг на РумънияРумънияФлаг на ЛибияЛибияФлаг на БелгияБелгияФлаг на ЧехияЧехияФлаг на УкрайнаУкрайнаФлаг на СловакияСловакияФлаг на БългарияБългарияФлаг на ГерманияГерманияКосовоКосовоФлаг на ВеликобританияВеликобританияФлаг на ШвецияШвецияФлаг на Обединени арабски емирстваОбединени арабски емирстваФлаг на ДанияДанияФлаг на АлбанияАлбанияФлаг на Южна АфрикаЮжна АфрикаФлаг на НорвегияНорвегияФлаг на НидерландияНидерландияФлаг на УнгарияУнгарияФлаг на ГърцияГърцияФлаг на РусияРусияФлаг на ЛюксембургЛюксембургФлаг на БразилияБразилияФлаг на ЧилиЧилиФлаг на Нова ЗеландияНова ЗеландияФлаг на БотсванаБотсванаюжнославянскинародБалканския полуостровСърбияБосна и Херцеговина2011СърбияКосовоЦентрална СърбияВойводина6 векпланинскигористизападкарстовиюгскотовъдстводанъцителатинскитревнинажелъдинахранапрасета1168Вилхелм Тирскиисториккръстоносните походиДалмацияУнгарияИлирикБосна и ХерцеговинастранатабошняцитеРепублика СръбскаЧерна гораРумъния1918БойкиИраклийфедерати










Сърби


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигацията
Направо към търсенето












Сърби

NSrbs3.jpg
Общ брой
8,9 милиона[1]
Значителен
брой в

Флаг на Сърбия Сърбия: 5 988 150 (2011)[2]
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 1 439 218 (2013)[3]
Флаг на Черна гора Черна гора: 178 110(2011)
Флаг на Хърватия Хърватия: 186 633 (2011)
Флаг на Швейцария Швейцария: 195 953 (2008) [4]
Флаг на Австрия Австрия: 177 320 (2001)
Флаг на САЩ САЩ: 170 312 (2006)
Флаг на Франция Франция: 119 889 [5]
Флаг на Австралия Австралия: 69 544 (2011)
Флаг на Италия Италия: 58 174 (2004)[6]
Флаг на Канада Канада: 99 000 (2006)
Флаг на Словения Словения: 38 964 (2002)[7]
Флаг на Северна Македония Северна Македония: 35 939 (2002)
Флаг на Румъния Румъния: 26 518 (2002)[8]
Флаг на Либия Либия: 21 510 (2004)[9]
Флаг на Белгия Белгия: 19 857 (2008)
Флаг на Чехия Чехия: 1 801 (2001)
Флаг на Украйна Украйна: 623 (2001)
Флаг на Словакия Словакия: 434 (2001)
Флаг на България България: 422 (2001)
Флаг на Германия Германия: 197 984 [10]
Косово Косово: 25 532 (2011)[11]Флаг на Великобритания Великобритания: 55 000
Флаг на Швеция Швеция: 35 000
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства: 15 000[12]
Флаг на Дания Дания: 12 000
Флаг на Албания Албания: 10 000
Флаг на Южна Африка Южна Африка: 7 000
Флаг на Норвегия Норвегия: 6 000
Флаг на Нидерландия Нидерландия: 6 000
Флаг на Унгария Унгария: 5 000
Флаг на Гърция Гърция: 5 500
Флаг на Русия Русия: 5 000
Флаг на Люксембург Люксембург: 4 000
Флаг на Бразилия Бразилия: 2 000
Флаг на Чили Чили: 2 000
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 1 400
Флаг на Ботсвана Ботсвана: 1 000


Флаг на Зимбабве Зимбабве: 800
Език
Сръбски език
Религия
Предимно православна
Сродни етно групи
Черногорци
Южни славяни

Сърби в Общомедия

Сърбите са южнославянски народ населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3 % от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Диаспора


  • 3 Произход


  • 4 Вижте също


  • 5 Източници


  • 6 Външни препратки




История |


Земите заселени от славяните през 6 век на Балканите са все планински и гористи местности – студени и бедни планински краища, на запад карстови (голи и каменисти), на юг залесени планини с високи пасбища, в по-голямата си част годни за скотовъдство. [13] Това е видно от данъците, които Византийската империя събира от сръбското население (на латински: herbaticum – тревнина и glandaticum – желъдина за храна на прасета). [14] Името сърби се споменава за първи път през 9 век. В 1168 г. Вилхелм Тирски (историк на кръстоносните походи) описва сръбската земя, като планинска, гориста, непроходима и мъчно достъпна /разположена между Далмация, Унгария и Илирик/ [15].



Диаспора |


В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 82% населението. В Черна гора сърбите са втори по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.



Произход |


Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята, наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.



Вижте също |


  • сърбиянци

  • прави сърби

  • сърбомани

  • пречански сърби

  • расци

  • черногорци

  • бошняци

  • мюсюлмани

  • торлаци

  • югославяни


Източници |



  1. Joshua Project, Serbs.


  2. media.popis2011.stat.rs


  3. www.cia.gov


  4. www.nzz.ch


  5. www.diplomatie.gouv.fr


  6. demo.istat.it


  7. ec.europa.eu


  8. mimmc.ro


  9. www.tlfq.ulaval.ca


  10. [1]


  11. [2]


  12. www.jat.com


  13. Иречек, Константин. Историја Срба. Београд, 1911.


  14. Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.


  15. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 24, 1915, 1917.



Външни препратки |


  • Величко Тодоров. Сърбия и сърбите в българската литература








Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сърби&oldid=9347142“.





Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.344","walltime":"0.541","ppvisitednodes":"value":1524,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":32287,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":9893,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":9449,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 391.021 1 -total"," 81.33% 318.022 1 Шаблон:Етническа_група"," 80.35% 314.180 1 Шаблон:Infobox"," 7.46% 29.189 3 Шаблон:Cite_book"," 5.99% 23.420 3 Шаблон:Cite"," 4.84% 18.917 1 Шаблон:Словения"," 3.93% 15.373 3 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 2.42% 9.459 1 Шаблон:Lang"," 1.74% 6.795 1 Шаблон:Черна_Гора"," 1.68% 6.578 1 Шаблон:Сърбия-мъниче"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.025","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":918403,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1304","timestamp":"20190318060010","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0421u044au0440u0431u0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q127885","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q127885","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-11-24T06:34:57Z","dateModified":"2019-03-18T03:16:58Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/45/NSrbs3.jpg","headline":"u0435u0442u043du0438u0447u0435u0441u043au0430 u0433u0440u0443u043fu0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":117,"wgHostname":"mw1262"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр