Skip to main content

Черногорци Съдържание История | Източници | Вижте още | Външни препратки | Навигацияwww.skupstina.meВук Караджич: Черна гора и черногорците (на сръбски)Негош.netНегош.orgПреброяване на населението в Черна гора от 1909 до 2003

ЧерногорциНаселение на Черна гора


Флаг на Черна гораЧерна гораФлаг на СърбияСърбияФлаг на АржентинаАржентинаФлаг на ХърватияХърватияФлаг на Северна МакедонияСеверна МакедонияФлаг на СловенияСловенияФлаг на КанадаКанадаФлаг на АлбанияАлбанияюжнославянскинародЧерна гораправославнисръбскичерногорски езикПървата световна война1918Кралство на сърби хървати и словенциВтората световна войнаславяни20032003сърбиНикола I Петрович










Черногорци


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигацията
Направо към търсенето












Черногорци

Famous Montenegrins2.jpg
Общ брой
365 хиляди
Значителен
брой в

Флаг на Черна гора Черна гора: 267 299
Флаг на Сърбия Сърбия: 69 049 (2002)
Флаг на Аржентина Аржентина: 30 000 (2001)
Флаг на Хърватия Хърватия: 4926 (2001)
Флаг на Северна Македония Северна Македония: 2686 (2002)
Флаг на Словения Словения: 2667 (2002)
Флаг на Канада Канада: 2370 (2006)
Флаг на Албания Албания: 2000 (2000)


Флаг на Австралия Австралия: 1171 (2006)
Език
черногорски
Религия
Православие; Ислям, Римокатолическа църква
Сродни етно групи
Индо-европейци, Славяни, Южни славяни

Черногорци в Общомедия

Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението. Етническите черногорци са православни или мюсюлмани и говорят на сръбски и черногорски език. Според Конституцията на Черна гора, член 13 гласи: „Официалният език в Черна гора е черногорският език.“.[1] Черногорците наброяват общо около 365 000, от които в Черна гора живеят около 278 000, а в Сърбия около 38 000 (Според преброяването от 2011 година 38 627 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Източници


  • 3 Вижте още


  • 4 Външни препратки




История |


Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.


Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.


След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.


През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.


Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола I Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.


Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:



  • А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.


  • Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.


Източници |



  1. www.skupstina.me



Вижте още |


  • Южни славяни

  • Славяни

  • Кучи


Външни препратки |


  • Вук Караджич: Черна гора и черногорците (на сръбски)

  • Негош.net

  • Негош.org

  • Преброяване на населението в Черна гора от 1909 до 2003



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Черногорци&oldid=9351106“.





Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.120","walltime":"0.172","ppvisitednodes":"value":177,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":9369,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1500,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":402,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 111.100 1 Шаблон:Етническа_група","100.00% 111.100 1 -total"," 95.94% 106.585 1 Шаблон:Infobox"," 5.74% 6.374 1 Шаблон:Хърватия"," 5.37% 5.970 1 Шаблон:Словения"," 4.19% 4.652 1 Шаблон:Република_Македония"," 4.11% 4.565 1 Шаблон:Канада"," 3.80% 4.225 1 Шаблон:Аржентина"," 3.66% 4.067 1 Шаблон:Албания"," 3.60% 4.004 1 Шаблон:Черна_Гора"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.016","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":914512,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1343","timestamp":"20190320205445","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0427u0435u0440u043du043eu0433u043eu0440u0446u0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q19109","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q19109","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-04-07T15:27:21Z","dateModified":"2019-03-19T19:26:03Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":165,"wgHostname":"mw1275"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр