Буквар с различни поучения
Бѹква̀рь съ разлѝчны поѹчѐніѧ
Заглавната страница на буквара
Други имена	Рибен буквар
Автор	Петър Берон
Първо издание	1824 г. Брашов, Голямо княжество Трансилвания, Австро-Унгария
Оригинален език	български
Буквар с различни поучения в Общомедия

„Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ (оригинално заглавие: „БȢква̀рь съ разлѝчны поȢчѐніѧ“) е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е в Брашов през 1824 г.

Съдържание |

Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.

• В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.


• 
  Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.


• 
  Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.


• 
  Трети раздел – наречен от Берон „Добри съвети“. Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.


• 
  Четвърти раздел – наречен от автора „Умни ответи“. Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.


• 
  Пети раздел – „Басни“.


• 
  Шести раздел – наречен от автора „Различни истории“. Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.


• 
  Седми раздел – Берон го нарича „Физически сказания“. Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).


• 
  Осми раздел – авторът го нарича „Аритметика“. В раздела има само примери, без правила; Берон оставя на учителя боравещ с книгата да обяснява на учениците. Има примери за деление.

Преиздаване |

Названието му „Рибен буквар“ идва от рисунката на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.^[1]

Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според Каталога на Н.Теодосиев ^[2] и изследванията на Иван Алексиев ^[3] има два варианта на третото издания, през 1846 г. и 1847 г., с което възрожденските издания на Буквара стават седем. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена „е бил последната книга за учение; които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени.“^[4]

Изследвания |

• 
  Пундев, В. Рибният буквар. – Списание на Българската академия на науките, 63, 1942, 37 – 90

Бележки |

Външни препратки |

• 
  Рибен буквар в Световната дигитална библиотека