Глушник
Глушник Координати: 42°40′00″ с. ш. 26°30′00″ и. д. / 42.666667° с. ш. 26.5° и. д. 42.666667, 26.5 Глушник
Общи данни
Население	372 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	24,423 km²
Надм. височина	227 m
Пощ. код	8879
Тел. код	04512
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	15237
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    - кмет	Сливен Стефан Радев (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Глушник Дженко Стойков (ГЕРБ)

Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География |

Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природния парк „Сините камъни“ и на 15 km източно от гр. Сливен.

История |

За първи път селото се споменава под името Гюлюшник в османски писмени източници от 1430 година т.е. малко след падането под турско, от което може да се съди, че е българско селище от втората българска държава, което турците администрират.

Има доказателства на това място да е имало древно тракийско селище и в по късният период е възможно на това място да се е намирал средновековният град Авли, който арабският пътешественик Ал-Идриси описва в 1153 г.

Фактът, че при изкопаването на един кладенец в селото, на дълбочина от около 15 метра са открити части от керамични съдове, говори за това, че има реална вероятност града да е засипан на дълбоко точно под селото.

В по-късни времена Глушник се появява в книгите на Панайот Хитов, тъй като самият той често е събирал четата под черницата в двора на Паскал Воевода, негов съратник и довереник, изпращан на много важни мисии до различни части на османската империя. Синът му Петър Паскалев, единствен от селата в Сливенско, е четник в четата на Христо Ботев.

Редовни събития |

Всяка година, във втората събота на февруари, в селото се провеждат традиционните кукерски празници

Празникът започва в началото на деня и завършва преди да се скрие слънцето. Характерното за него е преобличането на млади мъже и момчета от селото като кукери с ръчно изработени маски-гугли, тялото покрито с типичният за с. Глушник губер в червено-бяла украса, на кръста с хлопки, в ръцете си държат дървен прът на края, на който стои закачена животинска кожа. Кукерите са предвождани от младоженец на кукерската група, облечен в мъжка народна носия и булка, мъж-облечен също в народна носия, Знак на религията в този ритуал е и ролята на свещеника(попа), който „ръси“ хората по къщите за здраве. Цялата кукерска група наброява около 30 човека, съпровождана от музиканти, изпълняващи характерна кукерска музика Групата обикаля къщите в селото като със силният звук на своите хлопки, кукерите прогонват злото. Кукерите от своя страна биват дарявани с различни дарове от стопаните на къщата. Булката на кукерската група изпълнява във всяка къща обредно обръсване на стопанина, а попа ръси със светена вода за здраве. Празникът завършва на центъра на селото в края на деня, а там са се събрали всички жители и гости на селото. Булката, младоженеца и попа наричат за здраве и плодородие всички присъстващи на края на кукерският празник.

Кукерската група на село Глушник е известна с многото си участия, свързани с фолклорните традиции на България, и е отличавана неведнъж с първо място, участник на местни и други събори, участие на Националният фолклорен събор Копривщица 2005 и 2010 г.

През месец декември на Коледа се празнува коледуването. Коледари обикалят къщите и разнасят благата вест за Рождество Христово. Коледарската група е съставена само от мъже, млади и възрастни, пеещи коледарски песни, наричащи стопаните с богословки за здраве и берекет в името на Рождество Христово. Коледарската група, както и кукерската също е участвала на много събори (Копривщица 2005 г. и 2010 г.) и е отличавана неколкократно с първо място.

Източници |

Външни препратки |

Тази статия, свързана с населено място в България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.