Петър Берон
български просветен деец
Роден	1799 г. Котел, Османска империя
Починал	21 март 1871 г. (72 г.) край Крайова, Румъния
Научна дейност
Област	Педагогика, медицина
Образование	Хайделбергски университет Лудвиг Максимилиан университет
Публикации	„Система на атмосферологията“ (1846) „Славянска философия“ (1855) „Панепистемия“ (7 тома, 1861 – 1867)
Известен с	„Буквар с различни поучения“ (1824)
Петър Берон в Общомедия

Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.

Биография |

Петър Берон е роден през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу^[1], а след завършването му започва работа. 21-годишен отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар се отдава и на научни занимания.

Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. Той учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по химия за експерименти. Продължава да живее в нищета.

Рибният буквар

През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“.^[2] Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби).^[2] Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов.

През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещава Румъния по частни дела.

Портрет от Николай Павлович

През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на завещанието оставя на един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по който има заведено дело пред румънските съдилища. Берон е намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.

Паметна плоча на Петър Берон в Хайделберг, детайл

През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част бива отделена за котленската община, а останалата – за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.

Съчинения |

• „Буквар с различни поучения“ (1824)


• „Краснописие“ (1843)


• „Система на атмосферологията“ (1846)


• „Система на геологията“ (1846)


• „Славянска философия“ (1855)


• „Панепистемия“ (седем тома, 1861 – 1867)


• „Небесна физика“ (три тома, 1866 – 1867)


• „Физико-химия“ (1870)

Източници |

Външни препратки |

• 
  В Общомедия има медийни файлове относно Петър Берон (просветител)
  


• От и за Петър Берон в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България


• Ив. Ванков, Никола. Петър Берон. // Библиотека „Български писатели“ Живот – творчество – идеи, под ред. на М. Арнаудов Т. I-VI. София, 1929 – 1930. Факел.


• 
  Д-р Петър Берон за радиото – преди да е патентовано, Департамент „Телекомуникации“ – НБУ, Център по технологии на информационното общество – СУ, АСТЕЛ