Градец (област Сливен) Съдържание География | История | Население | Личности | Културни събития и природни забележителности | Външни препратки | Снимки от Градец | Източници | Навигация42°46′59.99″ с. ш. 26°31′59.99″ и. д. / 42.783333° с. ш. 26.533333° и. д.*ГрадецГрадец (област Сливен)Репетиция на детския танцов състав „Стидовче“ към Читалище „Надежда“www.sesc-bg.orgПрезъ пламъцитѣ на живота и революцията, том IIIр
Села в област Сливен
селоБългарияобщина Котелобласт СливенИзточна Стара планинаЛуда КамчияСтара планинаСтидовоКотелМедвенЖеравнаКатунищеНейковоИчераНовачкаБалканската войнаМакедоно-одринското опълчениеконгрешанскаСъюза на евангелските съборни църквиЙохан фон БренерСборът2 августИлияИлинденстар стилракиявино
Градец (област Сливен)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
| Градец | |
|---|---|
Главната улица на село Градец | |
Градец 42.783333, 26.533333 Градец | |
| Общи данни | |
| Население | 4 309 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 46,099 km² |
| Надм. височина | 680 m |
| Пощ. код | 8990 |
| Тел. код | 04582 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 17436 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община - кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет | Градец Вичо Братунов (ДПС) |
Градец в Общомедия | |
Градѐц е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.
Съдържание
1 География
2 История
2.1 Заселване на Градец
2.2 Название и местонахождение на Градец
2.3 Селото днес
3 Население
3.1 Поминък
3.2 Религии
4 Личности
5 Културни събития и природни забележителности
5.1 Сборът в Градец
5.2 Кухня
6 Външни препратки
7 Снимки от Градец
8 Източници
География |
Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.
История |
Заселване на Градец |
Професорът историк И. К. Иречек в „Пътуване из България“ част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка[1], обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселват в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в „Български орел“ (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 г. – Така се образуват новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна. В книгата на В. Аврамов „Плиска Преслав“, 1929 г., стр. 106 – 107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образуват околните села в Котленско.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Название и местонахождение на Градец |
С име Градец има четири села в България: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска, това – в Котленска околия, както и едно във Видинска. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места.
Градец дължи името си на „Градището“ или „Калето“ – на върха върху хълма над реката във „Вазовата кория“ – на 60 м височина над реката.
Градец е на североизток от Сливен на 40 км по шосето от Стралджа, а по новото, недоправено още през село Ичера шосе; – на 30 км от Стралджа. На 16 км от Градец в същата северозападна посока е Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3 – 12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км.
Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е тази през Котел към Добруджа, в съвременността този път има по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа добива жизнена важност, не само за Градец, но и за целия край, като най-къса и удобна връзка с железопътната линия през Стралджа.
Селото е около пресечката на меридиана (от Гринуич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, пък е няколко минути на юг от тази ширина."[3]
Селото днес |
В Градец има магазини за хранителни стоки, магазини за домашни потреби, инструменти, ВиК части и др., аптека, газостанция. В селото има интернет мрежа, предлага се и услугата СОТ. Обществените институции са детска градина, начално и основно училище, читалище и здравна служба, полицейско управление – Градец.
За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите – българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57,99% печели Андон Вандаков – потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец – този на Вандаците.
На изборите за селски кмет на 23 октомври 2011 г. кандидатите са осем – петима българи и трима роми. На първи тур печели българинът Вичо Братунов, издигнат от ДПС. На изборите през 2015 печели кандидатът на ГЕРБ Ганка Миронска.
Население |
По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название „градец“ е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 век (подобно на „паланка“-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете).
В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото.
Поминък |
Преди демократичните промени хората в селото работят предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените – в килимарската работилница, произвеждаща тогава основна част от легендарните котленски килими.
В съвременността тези организации са закрити и трудоспособното население се насочва главно към добива на градешкия камък – специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка, така също и за водни точила. Местни майстори на градешкия камък са били от големият род Божилови, изработвали са паметници и каменни мостове със сводове от Петолъчката до град Омуртаг. Повечето семейства продължават да отглеждат животни – прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани. Ромското население се прехранва основно с бране на билки и гъби, както и дърводобив.
Религии |
Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви – бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[4]
Личности |
- Родени в Градец
Васил Рахнев, четник
Димитър Ганев (1898 – 1964), български политик, комунист, председател на Президиума на Народното събрание (1958 – 1964)
Петър Гудев (1862 – 1932), политик
Петър Пармаков (1850 – 1876), революционер- Петър Тодоров - Чапата (1884 – 1924), български революционер от ВМОРО, починал в София,[5] участвал в потушаването на Топлишкото въстание под командването на Михаил Думбалаков.[6]
Радко Димитриев (1859 – 1918), български военен деец
Симеон Русков (1920), инженер
Стефан Цанев (1881 – след 1944), български военен деец, генерал-лейтенант
Шибил (?-19 век), разбойник
Жени Божилова-Патева (1878 – 1955), правозащитничка- Атанас Гинев 1930 – 2010, общественик, пръв посланик на България към ЕС и НАТО
Градец е свързан и с името на известния виенския лекар Йохан фон Бренер.
Културни събития и природни забележителности |
Големият скок
Културната дейност на читалището започва е още от основаването му през 1869 г. Има театралната трупа и самодейна певческа група. Читалището разполага с библиотека.
Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна „Среща на поколенията“, обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото.
Градешката архитектура е във възрожденски стил. Сред старите дървени къщи и калдъръмени улички има множество архитектурни шедьоври.
Стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността.
Сборът в Градец |
Градец, Съборът
Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).
Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино.
Кухня |
Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко. През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.
- Гола чорба
Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.
Външни препратки |
- Репетиция на детския танцов състав „Стидовче“ към Читалище „Надежда“
Снимки от Градец |
Градец, читалище „Надежда“ – първото селско читалище в България, основано 1869 г.
Градец, Плочата на Читалището
Градец, Кметството

Градец, Училище „Капитан Петър Пармаков“
Градец, Паметника на Ген. Радко Димитриев
Градец, Парлапановата чешма
Градец, Уличка

Градец, Реката в селото
Градец, Механата
Градец, Малкият скок над „Караджейката“

Градец, поглед към Галата и Горната махала от пътя към гробищата
Източници |
↑ [1]
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
↑ Хр. В. Димитров „с. Градец (Котленска околия)“, издадена от Градецката културна дружба „СЪГЛАСИЕ“ в София, 1933 г.
↑ www.sesc-bg.org
↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.103
↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 310.
| ||||||||||
Категория:
- Села в област Сливен
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.412","walltime":"0.552","ppvisitednodes":"value":4924,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":73711,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":4945,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":11678,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 478.466 1 -total"," 71.95% 344.253 1 Шаблон:Селище_в_България"," 70.18% 335.784 1 Шаблон:Infobox"," 23.82% 113.992 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 19.67% 94.097 1 Шаблон:ПК_група"," 18.36% 87.843 2 Шаблон:ПК"," 9.94% 47.553 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"," 9.50% 45.447 14 Шаблон:Wikidata"," 9.02% 43.152 2 Шаблон:ПК_точка"," 7.94% 38.005 6 Шаблон:Селище_в_България/Област"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.077","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1722141,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1243","timestamp":"20190419080425","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0413u0440u0430u0434u0435u0446 (u043eu0431u043bu0430u0441u0442 u0421u043bu0438u0432u0435u043d)","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD)","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2459548","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2459548","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-10-02T11:44:46Z","dateModified":"2019-03-20T10:17:30Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f6/Gradets_Main_Street.JPG","headline":"u0441u0435u043bu043e u0432 u043eu0431u043bu0430u0441u0442 u0421u043bu0438u0432u0435u043d"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":185,"wgHostname":"mw1324"););