Skip to main content

Гавраилово Съдържание География | История | Обществени институции | Културни и природни забележителности | Редовни събития | Външни препратки | Бележки | Навигация42°39′00″ с. ш. 26°10′59.99″ и. д. / 42.65° с. ш. 26.183333° и. д.*ГавраиловоВ село Гавраилово честват празник на прасковата“Златна праскова” – традиционният празник в с. Гавраиловорредактирате

Села в област Сливен


селоБългарияобщина Сливенобласт Сливенкомунистически партизани












Гавраилово




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
























Гавраилово

Паметникът на падналите през войните жители на Гавраилово и читалище „Слънце“.
Паметникът на падналите през войните жители на Гавраилово и читалище „Слънце“.




България

42.65° с. ш. 26.1833° и. д.

Гавраилово





Координати: 42°39′00″ с. ш. 26°10′59.99″ и. д. / 42.65° с. ш. 26.183333° и. д.

42.65, 26.183333


Област Сливен

42.65° с. ш. 26.1833° и. д.

Гавраилово





Общи данни
Население
1 190 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище
26,679 km²
Надм. височина
297 m
Пощ. код
8854
Тел. код
04513
МПС код
СН
ЕКАТТЕ
14275
Администрация
Държава
България
Област
Сливен
Община
   - кмет

Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)

Кметство
   - кмет

Гавраилово
Димитър Андреев
(ГЕРБ)


Гавраилово в Общомедия

Гавраилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.




Съдържание





  • 1 География


  • 2 История

    • 2.1 Загинали в Балканската война 1912–1913 г.


    • 2.2 Загинали в Междусъюзническата и Първата световна война


    • 2.3 Загинали като комунистически партизани и български войници – 1941–1945 г.



  • 3 Обществени институции


  • 4 Културни и природни забележителности


  • 5 Редовни събития


  • 6 Външни препратки


  • 7 Бележки




География |


Гавраилово е разположено в диплите на Източна Стара планина в непосредствена близост до Средна гора. Намира се на 20 км западно от гр.Сливен. Край него преминава р.Тунджа и ж.п.линията София-Сливен-Бургас /ж.п. гара построена – 1930 г./. Известно е като център на Долината на прасковите, защото благоприятните почвени и климатични условия в региона допринасят за отглеждането на хиляди декари с праскови (компотни и десертни), лозя, череши, ябълки, житни култури. Със землище от 18000дка /9000дка – обработваеми земеделски земи и 9000дка горски фонд/.



История |


По исторически сведения с. Гавраилово е разположено в близост до тракийската крепост „Юлеинград”. Първите сведения за днешно Гавраилово /Дермен дере/ датират от 1610 година. В годините на османско владичество след Руско-турската война от 1829-1830 година голяма част от населението 80 семейства се е изселило в бесарабските земи на Русия в Дермендере, Каланчак – Одеска област -Украйна. През 1861 година започва изграждането на църквата „Св.Архангел Михаил”. На 4 януари 1878 г. селото е освободено от Руските войски. През Освободителните, Балканската и Втората световна война жителите на Гавраилово са вземали активно
участие, като голяма част от тях са заплатили с живота си мечтите си за свобода и независимост.




Паметник на Хаджи Димитър в с.Гавраилово



Загинали в Балканската война 1912–1913 г. |


  • Въльо Петков Вълев

  • Стефан Маринов Мароев

  • Стойно Петров – Мирчо

  • Иван Драгоев Георгиев


Загинали в Междусъюзническата и Първата световна война |



  • Петър Атанасов

  • Даньо Атанасов

  • Иван Петков

  • Йордан Петков

  • Григор Петров

  • Диньо Петров

  • Петко Атанасов

  • Йордан Кънев

  • Иван Кънев

  • Пейчо Колев Божеков

  • Павел Петров

  • Динко Петров

  • Стойко Костадинов

  • Павел Стоянов

  • Стайко Йовов

  • Георги Петров

  • Стоян Петров



Загинали като комунистически партизани и български войници – 1941–1945 г. |


  • Йордан Пейчев Колев

  • Стоян Петров Карастоянов

  • Стоян Стоянов Нейчев

  • Георги Йорданов Нейчев

  • Въльо Радев Вълев



В началото на ХХ век в селото е развито земеделие и скотовъдство. Съществен принос за тяхното процъфтяване играят учредяването на ПК „Пчела”. Наред с труда жителите на селото обогатяват своето духовно и културно развитие чрез учредяването на читалище „Слънце” през 1928 г. и развитието на образованието в Основно училище „Найден Геров”.


На 25 юли 1943 година мандрата в селото е опожарена от комунистически партизани.[1]


Прозорливи земеделци от с.Гавраилово засаждат първите прасковени дръвчета в началото на 30-40 години на миналия век.
Осъзнали перспективите пред прасково-производството, през 1959-1960 г. на територията на селото се изгражда Консервна фабрика – 1959-1960 г. и пункт за манипулиране на праскови за износ – 1966 г.
Благоприятното георгафско разположение допринася за оформянето му като център на АПК „Долината на прасковите”. В землището се отглеждат 1100 дка. При производството на праскови е имало върхове и падения, но в момента интереса на прасковопроизводители в бързата възвръщаемост на инвестициите, близостта до Консервен комбинат „Фрукто” Сливен и традициите в износа на пресни плодове от праскови играят съществена роля за затвърждаване на прасковата като перспективна култура.



Обществени институции |


През годините жителите на село Гавраилово са успели да запазят, съхранят и увеличат своето културно-историческо наследство.
Първото училище /килийно/ е открито 1866 г. Новата сграда на училището е изградена през 1950 г. и реконструирана 1976 г., средищно училище до 8-ми клас.
Читалището е създадено през 1928 г.
Църквата „Св.Архангел Михаил-Гавраил” е простроена 1861-1866 г.
Работи ЦДГ – с три групи.
Населението се обслужва от 2/две/ здравни заведения.
С цел обхващане и осигуряване на работни места на по-голяма група от населението на селото и района през 1960 г. е изградена Консервна фабрика. В най-добрите години в Консервна фабрика – Гавраилово се трудят около 1000 човека. Произвеждана е продукция около 12500 тона – компот от белени праскови, череши, круши; нектар, който е изнасян за Австрия, Германия, Швеция, СССР, Полша и Румъния. В района на Консервна фабрика са изградени и осигуряват работни места оранжерии, гъбарник, бетонов цех.
Произвеждат се около два милиона броя облагородени лози. През землището на селото е изграден напоителен канал М-1 от напоителна система „Средна Тунджа”. Построен е главен път 1-VI-София-Бургас; високопланински язовир – 40дка в местността „Елата”. За затвърждаване на културните ценности и запазване на автентичния фолклор през 1968 година започва изграждането на Нов читалищен дом, кметство, поща, ресторант, сладкарница, Библиотека, Автоматична телефонна централа и административна сграда на АПК „Долината на прасковите” с.Гавраилово.Построен е стадион с плувен басейн /25х12/. Към читалището има фолклорен танцов състав за народни танци, детски танцов състав, библиотека с голям брой томове, женски хор за любими песни.



Културни и природни забележителности |


Географското разположение на с.Гавраилово в южните склонове на Стара планина са предпоставка за развитието на туризма.
Селото е разположено на 250 м.н.в., а само за 15 мин. по пътя Гавраилово-Бяла се стига до високопланински язовир в м. „Елата“ с н.в. 750 м. В близост до язовира има построени няколко заслона, които се използват както през лятото, така и през зимата от населението.
В непосредствена близост се намира древно тракийско селище в м.”Градището”.
Част от землището на селото в планината попада в проекта за изграждане на ветропарк „Бяла”. По проект предстои изграждането на 46бр. ветрогенератори, електрическа подстанция и електропровод – 110 kW.
На около 2 км на юг от селото преминава р.Тунджа. Място за развлечение и отдих. Край реката са разположени големи площи засадени с праскови.



Редовни събития |


  • Всяка година в село Гавраилово се организира празника „Златна праскова“.


Външни препратки |



  • В село Гавраилово честват празник на прасковата снимки от bulFoto.


  • “Златна праскова” – традиционният празник в с. Гавраилово от Agro.bg


Бележки |



  1. Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.










Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гавраилово&oldid=8866662“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.308","walltime":"0.397","ppvisitednodes":"value":3771,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":74714,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":3674,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":541,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 341.208 1 -total"," 86.69% 295.794 1 Шаблон:Селище_в_България"," 84.48% 288.262 1 Шаблон:Infobox"," 27.58% 94.114 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 22.30% 76.102 1 Шаблон:ПК_група"," 20.79% 70.946 2 Шаблон:ПК"," 13.61% 46.445 14 Шаблон:Wikidata"," 10.73% 36.596 2 Шаблон:And"," 10.09% 34.421 2 Шаблон:ПК_точка"," 10.09% 34.421 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.062","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1834574,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1337","timestamp":"20190419091156","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0413u0430u0432u0440u0430u0438u043bu043eu0432u043e","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2013298","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2013298","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-05-31T22:11:28Z","dateModified":"2018-11-10T22:06:20Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bf/Gavrailovo-village-Bulgaria.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":120,"wgHostname":"mw1263"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр