Жеравна
Изглед от Жеравна от 2011 г.
Жеравна Координати: 42°50′02″ с. ш. 26°27′38.99″ и. д. / 42.833889° с. ш. 26.460833° и. д. 42.833889, 26.460833 Жеравна Жеравна
Общи данни
Население	406 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	52,989 km²
Надм. височина	642 m
Пощ. код	8988
Тел. код	04585
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	29283
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    - кмет	Котел Коста Каранашев (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Жеравна Иван Димитров (независим)
Жеравна в Общомедия

Жѐравна е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен. Регионът на Жеравна има много добре изразена пътна мрежа. Жеравна се намира на удобно за пътуване място, на 32 km от крайпътния възел „Петолъчката“, на пътя София – Бургас. Разстоянията до градовете Сливен, Бургас, Варна и София са съответно 48, 110, 184 и 333 km. Населението на Жеравна към 2015 г. наброява 406 души.

География |

Село Жеравна е разположено в Средния дял на Източна Стара планина на територията на Община Котел. Територията на Жеравна обхваща площ 5000 m² със средна надморска височина 650 m. Релефът е с ясно изразен планински характер, с една междупланинска котловина, пресичана от гористи хълмове. Най-високото място, което се намира на 6 км западно от селото, е връх Разбойна – 1128 m над морското равнище. Природните дадености на Жеравна са най-вече причудливи скални формации, тайнствени пещерни комплекси, бистри карстови извори, разнообразна флора и фауна. Почвите на Жеравненското землище са предимно кафяви горски. Жеравна е богата на водни ресурси. Изворите и реките са с дъждовно-снежно подхранване. Всички води, които протичат през Жеравненската котловина, съставляват голяма част от басейна на река Луда Камчия. В Жеравна няма открити залежи на полезни изкопаеми.

Жеравна е богата на горска растителност. Разпространени са както широколистна, така и иглолистна растителност. Дивечовото разнообразие е голямо – дива свиня, сърна, благороден елен, чакал, вълк, зайци, пъдпъдъци, яребици и др.

Климатът в Жеравна се характеризира като типично планински с ранна есен, късна пролет и доста сурова зима. Средната годишна температура на въздуха е 10°C, като най-високите температури са през месец юли – 21,2 °C, а най–ниските през януари: 2°C. Пролетта настъпва късно, средната денонощна температура на въздуха се задържа трайно над 10°C. Жеравна попада в област със сравнително благоприятен влажностен режим, с годишно количество на валежите по-голямо от средното за страната. Този климатичен район е доста тих – 57,5% от дните в годината са безветрени, преобладаващите ветрове духат от запад-северозапад и имат сравнително ниска скорост – от 1 до 3 m/сек. Зимните ветрове са най-силни и достигат средна максимална скорост 3,3 m/сек. Въздухът е чист и сух. Околната среда на Жеравна може да се определи като екологично чист район. В селото няма промишлени предприятия, които да замърсяват въздуха и водата. Освен това Жеравна е отдалечена от големите промишлени градове и центрове.

История |

Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име „Пòтъка“). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.

Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.

Според легендите Жеравна е разорявана от кърджалии на два пъти – през 1797 и 1800 година. Историци, като Вера Мутафчиева, поставят под съмнение двукратното разорение в толкова кратък срок. Според османски документи през есента на 1804 година селото е завзето от присъединилия се към кърджалиите бивш гюмюрджински аян Сюлейман Токатджикли, който за кратко се укрепява там.^[1]

Фестивали |

• 
  Фестивал на фолклорната носия – Жеравна е международен фестивал на фолклорната носия с една идея:

Тотално откъсване от цивилизацията за три дни и връщане към родовите корени, пренасяйки се 150 години назад, в най-българското време, чрез задължително обличане на народна носия.^[2]

• 
  Събор Войводска среща – Жеравна се провежда всяка година в чест на раждането на Васил Левски:

Идеята е не само да се почете паметта на Апостола на свободата, но и да се осъществи приемственост в усилията на българите за запазване на националните ценности и националната памет.^[3]

Туризъм и забележителности |

Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.

Всяка година Жеравна се посещава от около 20 хиляди туристи. Към обществените сгради се числят: музейни къщи – 3; църква с Хилендарски метох – 1; художествена галерия – 1; библиотека/читалище – 1; здравен дом – 1; детска градина – 1; кметство и поща – 1; Хаджи Вълчовият хан – 1; Димчовото кафене – 1; Старата фауна – 1; дърводелска работилница към Национален Институт и паметници на културата – 1.

Църква „Свети Николай“. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на XVIII и началото на XIX в. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII в. Днес църквата е действащ храм.

Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на Възраждането, но са реставрирани и предлагат удобна леглова база за настаняване – типична за българското село Жеравна, но и съобразена със съвременните изисквания и навици на туристите.

Жеравна е световен архитектурен паметник. Запазени са близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.

Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. Котел – Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. Медвен – Къща музей Захарий Стоянов и местността Синия вир.

Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).

Личности |

Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 глави добитък, овце, кози и коне и няколко дюкянчета. Търгувал е в Турция и Гърция. Според една легенда дъщеря му Калинка била отвлечена от Индже войвода, който пощадил къщата, но не и бащата на възлюбената си, заради това, че Руси Чорбаджи предупредил котленци за опасността от нападения и те успели да се защитят.

Когато кърджалиите идвали в селото да отвличат моми в едно и също време от годината, той се е намесил, като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видели нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей, посветен на живота му като активна личност – заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красивите архитектурни решения и детайлите отвътре. Правят впечатление оригиналните ажурни резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).

В с. Жеравна са живели видни светила на България и на света като: Райно Попович; Васил Д. Стоянов; Сава Филаретов; Тодор Икономов; Йордан Йовков, а в наши дни – много професори, художници, артисти, певци.

Загинали бунтовници през 1876 г.

Опълченци от Жеравна

Родени в Жеравна |

• 
  Георги Бончев (1866 – 1955), геолог


• 
  Петър Гайков (1872 – 1902), български революционер от ВМОК


• 
  Бончо Георгиев (1849 – 1899), търговец на животни и собственик на дюкян за месо и месни произведения, фурна и кафене. Бил е кмет след Освобождението


• 
  Николай Димитров - бай Колю Кучката (1919 – 1993), дългогодишен кмет и депутат, допринесъл за запазване облика на селото, опазил Жеравна от превръщане във военен полигон (70-те години на ХХ в.) (по негово време Жеравна е обявена за архитектурен резерват)


• 
  Петър Димитров (1848 – 1919), дипломат


• 
  Тодор Икономов (1835 – 1892), политик


• 
  Йордан Йовков (1880 – 1937), писател


• 
  Иван Кремов (1931 – 2015) – народен певец, наричан емблема на котелския песенен фолклор


• 
  Ана Нягулова, автор на книгата „Родовата памет на Жеравна“


• 
  Райно Попович (1773 – 1858), учител и книжовник


• 
  Иван Раев Топалов (1935 – 1978) актьор, режисьор, писател


• Васил Ранков (1874 – 1950), основател на Пионерните (инженерните) войски в България. Виден индустриалец и благодетел. Построил, обзавел и дарил читалище „Единство“ на с. Жеравна


• 
  Руси Чорбаджи, чорбаджия и кмет в края на XVIII в.


• 
  Васил Стоянов (1839 – 1910), филолог


• 
  Димитраки Теодоров (1815 – 1880), търговец


• 
  Сергей Тодоров (1896 – 1974), бивш кмет на Варна


• 
  Раю Топалов (1908 – 1990), създател на музеите в Жеравна


• 
  Сава Филаретов (1825 – 1863), просветител


• 
  Иван Цанков (1840 – 1925), български революционер, бивш кмет на Бургас

Галерия |

• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на Йордан Йовков в двора на родната му къща
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Къща музей „Сава Филаретов“
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Калдъръмена улица
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Къщата музей на Йордан Йовков
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Ръчно тъкани черги от Жеравна
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Вход към Храм Свети Николай
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Църковната чешма
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Църковната камбана
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Изглед към Жеравна, 1931 г.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Площадът пред общинското управление, 1931 г.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  
  

Източници |

Външни препратки |

• 
  В Общомедия има медийни файлове относно Жеравна„


• Официалният уебсайт на Жеравна


• Информационен сайт за Жеравна