Skip to main content

1903 Съдържание Събития | Родени | Починали | Нобелови награди | Навигация

1903 година













1903




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето










































































































<<

20 век

>>
Czapek60.jpg

01

02

03

04

05

06

07

08

09

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

61

62

63

64

65

66

67

68

69

70

71

72

73

74

75

76

77

78

79

80

81

82

83

84

85

86

87

88

89

90

91

92

93

94

95

96

97

98

99

00


Съдържание





  • 1 Събития

    • 1.1 Януари


    • 1.2 Февруари


    • 1.3 Март


    • 1.4 Април


    • 1.5 Май


    • 1.6 Юли


    • 1.7 Август


    • 1.8 Септември


    • 1.9 Декември



  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Нобелови награди




Събития |




Църквата „Свети Седмочисленици“ в София



Януари |



  • 1 януари – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.

  • 1 януари – Първи брой на месечно арумънско списание Лумина.


  • 22 януари – От 2 до 4 януари се провежда Солунският конгрес на ВМОРО.


Февруари |



  • 13 февруари – Започва да излиза българския вестник Свобода или смърт, който излиза само в 12 броя до 21 април същата година.


Март |


  • Започва да се издава българското списание Македония.


  • 1 март – Излиза вестник Право.


  • 31 март (18 март стар стил) – Съставено е двадесет и петото правителство на България, начело със Стоян Данев.


Април |



  • 5 април – Започва да излиза българския вестник Балкан, който излиза само в 12 броя до 4 май същата година.


Май |



  • 18 май (5 май стар стил) – Съставено е двадесет и шестото правителство на България, начело с Рачо Петров.


  • 18 май – Открито е пристанище Бургас.


Юли |



  • 27 юли – Осветена е църквата „Свети Седмочисленици“ в София.


Август |



  • 1 август – Започва да излиза българския вестник Автономия, който излиза само в 3 броя до 16 август същата година.


  • 2 август (20 юли стар стил) – Избухва Илинденското въстание.


  • 19 август (6 август стар стил) – Избухва Преображенското въстание.


Септември |



  • 19 септември – Първият американски посланик в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.


Декември |



  • 17 декември – Братя Райт извършват първия успешен полет със самолет.


Родени |



  • Димитрис Агорастис, гръцки скулптор († 1988 г.)


  • Димитър Димитриев, български футболист


  • Никола Калканджиев, български футболист († 1976 г. )


  • 3 януари – Гено Матеев, български футболист († 1966 г.)


  • 11 януари – Алън Пейтън, южноафрикански писател († 1988 г.)


  • 12 януари – Игор Курчатов, руски учен – физик, създател на водородната бомба († 1960 г.)


  • 24 януари – Коста Църнушанов, български общественик († 1996 г.)


  • 30 януари – Златан Дудов, български режисьор († 1963 г.)


  • 10 февруари – Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)


  • 13 февруари – Жорж Сименон, белгийски писател († 1989 г.)


  • 21 февруари – Анаис Нин, американска писателка († 1977 г.)


  • 21 февруари – Реймон Кьоно, френски писател († 1976 г.)


  • 22 февруари – Франк Рамзи, английски математик († 1930 г.)


  • 26 февруари – Чарлз Орд Уингейт, британски офицер († 1944 г.)


  • 28 февруари – Винсънт Минели, американски филмов режисьор († 1986 г.)


  • 3 март – Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)


  • 8 март – Михалис Стасинопулос, гръцки политик († 2002 г.)


  • 13 март – Никола Щерев, български футболист и треньор († 1972 г.)


  • 15 март – Никола Попов, български генерал († 2007 г.)


  • 18 март – Галеацо Чано, италиански политик († 1944 г.)


  • 19 март – Рада Балевска, български професор († 1984 г.)


  • 31 март – Тодор Герасимов, български археолог и нумизмат († 1974 г.)


  • 3 април – Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)


  • 3 април – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)


  • 12 април – Ян Тинберген, холандски икономист, лауреат на първата Нобелова награда за икономика през 1969 г. († 1994 г.)


  • 14 април – Анри Корбен, френски ислямовед († 1978 г.)


  • 15 април – Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)


  • 15 април – Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.)


  • 19 април – Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)


  • 25 април – Андрей Колмогоров, съветски математик († 1987 г.)


  • 26 април – Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.)


  • 29 април – Николай Крилов, съветски маршал († 1972 г.)


  • 2 май – Бенджамин Спок, американски педиатър († 1998 г.)


  • 8 май – Фернандел, френски актьор и комик († 1971 г.)


  • 23 май – Олга Кирчева, българска актриса († 1978 г.)


  • 27 май – Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.)


  • 6 юни – Арам Хачатурян, арменски композитор († 1978 г.)


  • 8 юни – Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1987 г.)


  • 13 юни – Филип Кутев, български фолклорист († 1982 г.)


  • 17 юни – Михаил Аркадиевич Светлов, съветски поет и драматург († 1964 г.)


  • 25 юни – Джордж Оруел, британски писател († 1950 г.)


  • 6 юли – Илия Петров, български художник († 1975 г.)


  • 7 юли – Стивън Рънсиман, британски историк († 2000 г.)


  • 10 юли – Джон Уиндъм, британски писател († 1969 г.)


  • 11 юли – Рудолф Абел, съветски разузнавач († 1971 г.)


  • 7 август – Луис Лики, кенийски археолог и биолог († 1972 г.)


  • 16 август – Георги Дзивгов, български преводач († 1986 г.)


  • 22 август – Александър Обретенов, български изкуствовед († 1990 г.)


  • 28 август – Ангел Чаушев, български антифашист († 1944 г.)


  • 28 август – Атанас Москов, български политик († 1995 г.)


  • 28 август – Бруно Бетелхайм, американски психолог († 1990 г.)


  • 29 август – Ернст Кройдер, немски писател († 1972 г.)


  • 6 септември – Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.)


  • 11 септември – Теодор Адорно, немски социолог и философ († 1969 г.)


  • 13 септември – Клодет Колбер, американска актриса от френски произход († 1996 г.)


  • 23 септември – Йозеф Брайтбах, немски писател († 1980 г.)


  • 1 октомври – Владимир Хоровиц, руски пианист († 1989 г.)


  • 1 октомври – Пиер Вейрон, френски автомобилен състезател († 1970 г.)


  • 4 октомври – Джон Атанасов, американски физик, математик и електроинженер от български произход († 1995 г.)


  • 4 октомври – Ернст Калтенбрунер, нацистски офицер († 1946 г.)


  • 8 октомври – Георги Гешев, български шахматист († 1937 г.)


  • 14 октомври – Андрей Гречко, съветски маршал († 1976 г.)


  • 22 октомври – Златьо Бояджиев, български художник († 1976 г.)


  • 28 октомври – Ивлин Уо, американски писател († 1966 г.)


  • 7 ноември – Конрад Лоренц, австрийски зоолог, лауреат на Нобелова награда за медицина през 1973 г. († 1989 г.)


  • 17 декември – Ърскин Колдуел, американски писател († 1987 г.)


  • 28 декември – Джон фон Нойман, американски математик († 1957 г.)


Починали |



  • Иван Адженов, български революционер


  • Кочо Цонката, български революционер


  • Питу Гули, български революционер


  • Саид Найдени, албански възрожденец


  • 1 февруари – Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски учен


  • 6 февруари – Петко Каравелов, български политик (* 1843 г.)


  • 3 март – Петър Карапетров, български публицист, книгоиздател, историк на Панагюрище


  • 15 март – Тома Давидов, български офицер и революционер


  • 28 март – Тодор Саев, български военен и революционер


  • 17 април – Йордан Попйорданов, български революционер


  • 4 май – Гоце Делчев, български революционер (* 1872 г.)


  • 8 май – Пол Гоген, френски художник


  • 13 май – Аполинарио Мабини, филипински идеолог (* 1864 г.)


  • 21 май – Парашкев Цветков, български революционер


  • 8 юни – Георги Папанчев, български офицер и революционер


  • 11 юни – Александър Обренович, крал на Сърбия


  • 20 юли – Лъв XIII, римски папа (1878 – 1903) (* 1810 г.)


  • 25 юли – Кръстьо Асенов, български революционер


  • 6 август – Георги Кондолов, български революционер


  • 8 август – Александър Ростковски, руски дипломат


  • 22 август – Йордан Пиперката, Български революционер


  • 3 септември – Манол Розов, български революционер


  • 12 септември – Юлий Розентал, български поет и революционер


  • 14 септември – Мирчо Кипрев, български революционер


  • 21 септември – Александър Панайотов, български революционер


  • 21 септември – Търпен Марков, български революционер


  • 23 септември – Аце Трайчев, български революционер


  • 23 септември – Стерьо Наку, български революционер


  • 25 септември – Григор Манасиев, български революционер


  • 25 септември – Иван Топчев, български военен и революционер


  • 25 септември – Никола Дечев, български революционер


  • 4 октомври – Ото Вайнингер, австрийски философ


  • 7 октомври – Васил Кономладски, български революционер


  • 19 октомври – Апостол Маргарит, арумънски просветител


  • 1 ноември – Теодор Момзен, германски историк, лауреат на Нобелова награда за литература през 1902 г. (* 1817 г.)


  • 3 ноември – Киряк Цанков, български революционер и дипломат


  • 13 ноември – Камий Писаро, френски импресионист


  • 25 ноември – Сабино Арана Гойри, испански и баски писател и политик


  • 8 декември – Хърбърт Спенсър, английски философ


Нобелови награди |



  • Физика – Антоан Анри Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри


  • Химия – Сванте Август Арениус


  • Физиология или медицина – Нилс Финсен


  • Литература – Бьорнстерн Бьорнсон


  • Мир – Уилям Рандъл Кримър


Вижте също:


  • календара за тази година



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1903&oldid=9328808“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.096","walltime":"0.122","ppvisitednodes":"value":554,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":5583,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":234,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":9,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 26.382 1 Шаблон:Век","100.00% 26.382 1 -total"," 90.27% 23.815 1 Шаблон:Век/base"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.004","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":612337,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1315","timestamp":"20190309024551","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":152,"wgHostname":"mw1323"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр