Зашле Съдържание География | История | Личности | Бележки | Навигация41°22′19.92″ с. ш. 21°08′36.96″ и. д. / 41.3722° с. ш. 21.1436° и. д.ЗашлеГеографија на населби - Општина Демир ХисарМакедония. Етнография и статистикаЗашле на сайта на Община Демир ХисарМинистерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички плановиДневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“рwww.demirhisar.gov.mk/
Multi tool use
Села в община Демир Хисар
македонска литературна нормаселоДемир ХисарРепублика МакедонияБушева планинаКрушевоОсманската империяСвети ГеоргиСвети ИлияВасил КънчовМакедония. Етнография и статистикабългарихристияниБългарската екзархияДимитър МишевLa Macédoine et sa Population ChrétienneБалканската войнаМакедоно-одринското опълчениеПрилепКрушевоКичевомакедонци
Зашле
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Зашле Зашле | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Зашле 41.3722, 21.1436 | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Надм. височина | 1220 m |
| Население (2002) | 42 души |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
Зашле в Общомедия | |
Зашле (на македонска литературна норма: Зашле) е село в община Демир Хисар, Република Македония.
Съдържание
1 География
2 История
3 Личности
4 Бележки
География |
Зашле се намира високо на 1220 m надморска височина в Бушева планина, на 32 km от град Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Географски Зашле е по-близо до град Крушево, от който отстои на запад, а иначе е най-северното село в общината.[1]
Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Мала.[2] Землището на Зашле е 19,1 km2, от които най-голяма част сa пасищата 1242,6 ha, горите заемат площ от 515,4 ha, обработваемите площи 140 ha.
История |
В ΧΙΧ век Зашле е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ южно от Зашле е от 1873 година,[1] а гробищният храм в селото „Свети Илия“ е от 1888 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Зашле има 35 християнски къщи, заселени на много недостъпно място около изворите на Бреговската река в големи букови гори.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Зашле има 280 жители, всички българи християни.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зашле има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война 1 човек от Зашле е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Традиционен поминък на местните жители е било производството на вар и дървени въглища, продавани в миналото в Прилеп, Крушево и Кичево.[8]
През 1961 година Зашле има 402 жители, които през 1994 намаляват на 48,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[10] Подобно на повечето неалбански села в района Бушева планина и Зашле е силно засегнато от процеса на обезлюдяване. Зашленци се изселват в Демир Хисар, Битоля, Скопие, Европа и отвъд океана.[1]
Националност | Всичко |
македонци | 42 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности |
- Родени в Зашле
Михаил Славовски, български революционер- Стоян Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[11]
- Стоян Славовски, български революционер
Михаил Славовски, български революционер- Починали в Зашле
- Коста Христов Димитров, крушевски войвода на ВМОРО загива на 14 септември 1903 г. в местността Пърнич край Зашле в сражение с турски войски. По време на Илинденско въстание в 1903 г. заедно с четата си охранява прохода Муратова чешма.
Бележки |
↑ абв Зашле. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 48.
↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 27-28 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 27-28.
↑ Зашле на сайта на Община Демир Хисар
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
| |||||||||||
Портал „Македония“ Категория:
- Села в община Демир Хисар
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.376","walltime":"0.477","ppvisitednodes":"value":10269,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":56389,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":11323,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":24,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":8,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":7931,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 414.816 1 -total"," 61.48% 255.034 1 Шаблон:Селище_инфо"," 57.55% 238.706 1 Шаблон:Infobox"," 20.63% 85.580 5 Шаблон:Флагче"," 15.09% 62.587 15 Шаблон:Селище_инфо/Република_Македония"," 13.29% 55.126 1 Шаблон:Флагче_с_име"," 11.45% 47.477 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 10.55% 43.754 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 10.46% 43.374 1 Шаблон:ПК"," 9.99% 41.439 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.067","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2060377,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1305","timestamp":"20190317202320","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0417u0430u0448u043bu0435","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%88%D0%BB%D0%B5","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q515814","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q515814","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2008-01-27T16:47:21Z","dateModified":"2019-03-03T20:44:39Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/07/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA_72.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":116,"wgHostname":"mw1250"););20lV78VKLu,jrK yZ4GaeBZ TITxB2mTHVCgCIBg Z29JzUc,5UDE,arca
