Софийски университет Съдържание История | Ректорски съвет | Учебна структура | Сграден фонд | Университетско издателство | Кандидат-студенти | Други | Бележки | Вижте още | Външни препратки | НавигацияОфициален сайт42°41′36.99″ с. ш. 23°20′06″ и. д. / 42.693611° с. ш. 23.335° и. д.разширитеСофийският университет е 826-и в света"Из историята на Висшето училище"Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник"Закон за университета""Из историята на Висшето училище""Софийски университет „Свети Климент Охридски“"Димка Гичева-Гочеваиз историята на нашия Университет – голямата криза през 1907 г.Списък на ректоритеИсторияФакултети и департаментиСлучаят със завещанието на Евлогий ГеоргиевСофийският университет „Свети Климент Охридски“Universities by CountrySofia University St Kliment Ohridski / Софийски университет Св Климент ОхридскиСдружение на стипендиантите сасакава в БългарияСофийски университетОфициален сайт на СУОфициален сайт на Културния център на СУрр
Софийски университет
висше училищеБългарияЕвропа1 октомври1888ЕвлогиХристо ГеоргиевиАлександър Теодоров-Балан18801887Тодор ИванчовПърва мъжка гимназия18881889Иван ШишмановМинистерство на народното просвещениеректорАлександър Теодоров-БаланЛюбомир МилетичИван ГеорговНикола Михайловски1907княз ФердинандНародния театърИван ШишмановТодор Попнеделев1908ново правителствоДемократическата партияАлександър МалиновВтората световна войнаЛовечфакултетадепартаментастудентиИсторически факултетФакултет по славянски филологииЮридически факултетФилософски факултетФакултет по класически и нови филологииФакултет по педагогикаФакултет по науки за образованието и изкустватаФакултет по журналистика и масова комуникацияБогословски факултетСтопански факултетФакултет по математика и информатикаФизически факултетФакултет по химия и фармацияБиологически факултетГеолого-географски факултетМедицински факултет„Джеймс Баучър“„Плиска“Цариградско шосе„Тодор Александров“БалчикВарнаКитенефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“1906архитектЯн БреасонНационалната библиотекаДокторската градинаПървата световна война19141920Йордан Миланов30 юни1924авторски права8 февруари193216 декември1934скулптораКирил ШиваровМихайло ПарашчукЛюбен ДимитровЛюбомир Далчев1940Любен КонстантиновВтората световна война1985Спас Рангелов1930архитектитеИван ВасильовДимитър Цолов16 декември1934Висш съвет за научни изследванияРиочи Сасакавасродни проекти
Софийски университет
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Софийски университет.
Вижте пояснителната страница за други значения на Софийски университет.| Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | |
|---|---|
Universitas Serdicensis | |
 | |
| Девиз | Знанието прави силата |
| Основаване | 1888 |
| Вид | Държавен |
| Ректор | Проф. дфн Анастас Герджиков |
| Студенти | ≈ 25 000 |
| Местоположение | София, България |
| Цветове | Пурпур |
| Уебсайт | Официален сайт |
  Местоположение в София 42.693611, 23.335 | |
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в Общомедия | |
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото и най-голямо висше училище в България. Според световната класация на университетите към 2014 г. заема 826-о място в света и 341-во в цяла Европа[1].
Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс[2][3][4]. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада[5] Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.
Съдържание
1 История
1.1 Основаване
1.2 Криза от 1907 г.
1.3 1919 – 1945 г.
1.4 Ректори
2 Ректорски съвет
3 Учебна структура
3.1 Факултети
3.2 Департаменти
4 Сграден фонд
4.1 Ректорат
4.2 Университетска библиотека
5 Университетско издателство
6 Кандидат-студенти
7 Други
8 Бележки
9 Вижте още
10 Външни препратки
История |
Основаване |
През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.
На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.[6][7] На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.[8]
Криза от 1907 г. |
Основна статия: Университетска криза (1907)На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден – 4 януари – Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 година, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.[9]
1919 – 1945 г. |
Студенти от Медицинския факултет пред сградата на Ректората в строеж, март 1930 г.
По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в Ловеч[10]
 | Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Ректори |
Списък на ректорите[11]:
| № | име | мандат |
|---|---|---|
| 1. | Александър Теодоров-Балан | 1888 – 1889 |
| 2. | Димитър Агура | 1889 – 1890 |
| 3. | Емануил Иванов | 1890 – 1891 |
| 4. | Иван Георгов | 1891 – 1892 |
| 5. | Димитър Агура (2-ри път) | 1892 – 1893 |
| 6. | Емануил Иванов (2-ри път) | 1893 – 1894 |
| 7. | Димитър Агура (3-ти път) | 1894 – 1895 |
| 8. | Марин Бъчеваров | 1895 – 1896 |
| 9. | Александър Теодоров-Балан (2-ри път) | 1886 – 1897 |
| 10. | Георги Златарски | 1897 – 1898 |
| 11. | Иван Георгов (2-ри път) | 1898 – 1899 |
| 12. | Никола Добрев | 1899 – 1900 |
| 13. | Любомир Милетич | 1900 – 1901 |
| 14. | Георги Златарски (2-ри път) | 1901 – 1902 |
| 15. | Александър Теодоров-Балан (3-ти път) | 1902 – 1903 |
| 16. | Бончо Боев | 1903 – 1904 |
| 17. | Георги Златарски (3-ти път) | 1904 – 1905 |
| 18. | Иван Георгов (3-ти път) | 1905 – 1906 |
| 19. | Стефан Киров | 1906 – 1907 |
| 20. | Димитър Агура (4-ти път) | 1907 – 1908 |
| 21. | Пенчо Райков | 1908 – 1909 |
| 22. | Михаил Поповилиев | 1909 – 1910 |
| 23. | Беньо Цонев | 1910 – 1911 |
| 24. | Стефан Юринич | 1911 – 1912 |
| 25. | Стефан Киров (2-ри път) | 1912 – 1913 |
| 26. | Васил Златарски | 1913 – 1914 |
| 27. | Георги Бончев | 1914 – 1915 |
| 28. | Анастас Иширков | 1915 – 1916 |
| 29. | Иван Георгов (4-ти път) | 1916 – 1917 |
| 30. | Георги Шишков | 1917 – 1918 |
| 31. | Иван Георгов (5-ти път) | 1918 – 1919 |
| 32. | Александър Цанков | 1919 – 1920 |
| 33. | Методий Попов | 1920 – 1921 |
| 34. | Любомир Милетич (2-ри път) | 1921 – 1922 |
| 35. | Захари Караогланов | 1922 – 1923 |
| 36. | Васил Моллов | 1923 – 1924 |
| 37. | Васил Златарски (2-ри път) | 1924 – 1925 |
| 38. | Стефан Петков | 1925 – 1925 |
| 39. | Владимир Алексиев | 1926 – 1927 |
| 40. | Гаврил Кацаров | 1927 – 1928 |
| 41. | Георги Шишков (2-ри път) | 1928 – 1929 |
| 42. | Стефан Баламезов | 1929 – 1930 |
| 43. | Стоян Киркович | 1930 – 1931 |
| 44. | Богдан Филов | 1931 – 1932 |
| 45. | Любен Диков | 1933 – 1934 |
| 46. | Васил Моллов (2-ри път) | 1934 – 1935 |
| 47. | Михаил Арнаудов | 1935 – 1936 |
| 48. | Георги Манев | 1936 – 1937 |
| 49. | Георги Генов | 1937 – 1938 |
| 50. | Александър Станишев | 1938 – 1939 |
| 51. | Янаки Моллов | 1939 – 1940 |
| 52. | Стефан Цанков | 1940 – 1941 |
| 53. | Стефан Ангелов | 1941 – 1942 |
| 54. | Димитър Кацаров | 1942 – 1943 |
| 55. | Любомир Чакалов | 1943 – 1944 |
| 56. | Димитър Силяновски | 1944 |
| 57. | Стефан Баламезов (2-ри път) | 1944 – 1945 |
| 58. | Димитър Ораховац | 1945 – 1947 |
| 59. | Георги Наджаков | 1947 – 1951 |
| 60. | Владимир Георгиев | 1951 – 1956 |
| 61. | Даки Йорданов | 1956 – 1962 |
| 62. | Димитър Косев | 1962 – 1968 |
| 63. | Пантелей Зарев | 1968 – 1972 |
| 64. | Христо Христов | 1972 – 1973 |
| 65. | Благовест Сендов | 1973 – 1979 |
| 66. | Илчо Димитров | 1979 – 1981 |
| 67. | Георги Близнаков | 1981 – 1986 |
| 68. | Минчо Семов | 1986 – 1989 |
| 69. | Никола Попов | 1989 – 1991 |
| 70. | Николай Генчев | 1991 – 1993 |
| 71. | Иван Лалов | 1993 – 1999 |
| 72. | Боян Биолчев | 1999 – 2007 |
| 73. | Иван Илчев | 2008 – 2015 |
| 74. | Анастас Герджиков | 2015 – настояще |
Ректорски съвет |
Ректор: проф. дфн Анастас Герджиков
Заместник-ректор по учебната дейност – ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“: проф. д-р Ренета Божанкова
Заместник-ректор по учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение: доц. д-р Георги Вълчев
Заместник-ректор по научноизследователска и проектна дейност: чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов
Заместник-ректор по имоти и стопанска дейност: доц. д-р Юрий Кучев
Заместник-ректор по информационни дейности, академичен състав и администрация: доц. д-р Елиза Стефанова
Функционален ректор докторантско училище и международна дейност: проф. д-р Мария Стойчева
Учебна структура |
Факултети |
Структурни звена на Софийския университет | |
|---|---|
| Факултет | Година на основаване |
| Исторически факултет | 1889[12][13] |
| Факултет по славянски филологии | 1889[14] |
| Юридически факултет | 1892 |
| Факултет по математика и информатика | 1889 |
| Богословски факултет | 1923 |
| Факултет по химия и фармация | 1962 |
| Биологически факултет | 1963 |
| Геолого-географски факултет | 1963 |
| Физически факултет | 1963 |
| Факултет по журналистика и масова комуникация | 1974 |
| Факултет по класически и нови филологии | 1979 |
| Факултет по науки за образованието и изкуствата | 1983 |
| Факултет по педагогика | 1986 |
| Философски факултет | 1986 |
| Стопански факултет | 1990 (1944 – 1951) |
| Медицински факултет | 2007 (1917 – 1950) |
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.[15]
Исторически факултет
Факултет по славянски филологии
Юридически факултет
Философски факултет
Факултет по класически и нови филологии
Факултет по педагогика
Факултет по науки за образованието и изкуствата
Факултет по журналистика и масова комуникация
Богословски факултет
Стопански факултет
Факултет по математика и информатика
Физически факултет
Факултет по химия и фармация
Биологически факултет
Геолого-географски факултет
Медицински факултет
Департаменти |
- Департамент за езиково обучение
- Департамент за информация и усъвършенстване на учители
- Департамент по спорт
Сграден фонд |
Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на Ректората и Университетската библиотека), площад 'Света Неделя' – Богословски факултет 'Свети Климент Охридски. „Джеймс Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 – основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по науки за образованието и изкуствата), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Тодор Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“[16], разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век.
Ректорат |
Ректоратът, ок. 1935
Северно крило на СУ, фронтон
През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Ян Бреасон (Жан Бреасон). Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.
Строителството започва на 30 юни 1924 г.[17] с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.
През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.
Университетска библиотека |
Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 г.
Университетско издателство |
Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.
Кандидат-студенти |
| година | кандидати | прием | за място | специалности |
|---|---|---|---|---|
| 2006 | 16 117 | 4100 | 3,93 | |
| 2007 | 12 867 | 5100 | 2,52 | 88 |
| 2008 | 11 308 | 5800 | 1,95 | |
| 2009 | 10 720 | 5162 | 2,08 |
Други |
Според Рейтинговата система на висшите училища за 2014 година поставя университета на първо място сред всички български университети в 21 от 22 направления. Към април 2011 година изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Софийския университет на 801-во място в света по качество, като той изпреварва всички други български университети.[18] В същата класация през октомври 2014 г. университетът се нарежда на 842 място.[19]
Софийският университет дава стипендии заедно с Фондация „Сасакава – България“ в областта на политологията и др., като фондацията има и страница на сайта на университета (вж. Риочи Сасакава [20]).
Бележки |
↑ Софийският университет е 826-и в света, actualno.com, 16.07.2014, 14:13 ч.
↑ Теодоров, А. (1905), "Из историята на Висшето училище", „Годишник на Софийския университет (1904 – 1905)“, I, София, pp. 1 – 7, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up, посетен 27 декември 2012
↑ Арнаудов, Михаил (1939), „История на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през първото му полустолетие 1888 – 1839“, София: Придворна печатница
↑ Манчева, Гергана. Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник. // Българско национално радио, 25 ноември 2007. Посетен на 27 януари 2008.
↑ "Закон за университета", „Годишник на Софийския университет (1904 – 1905)“, I, София, 1905, pp. 24 – 31, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n39/mode/2up, посетен 16 януари 2013
↑ Теодоров, А. (1905), "Из историята на Висшето училище", „Годишник на Софийския университет (1904 – 1905)“, I, София, pp. 2, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up, посетен 27 декември 2012
↑ Георгов, Ив. А. (1929), "Поглед върху развитието на университета", „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, pp. 1 – 167
↑ "Софийски университет „Свети Климент Охридски“", „София – 127 години столица“, София: Столична община, 2006, http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1586&nxt=1&update=all, посетен 28 декември 2012
↑ Димка Гичева-Гочева. из историята на нашия Университет – голямата криза през 1907 г.. // dimka's blog, 19 ноември 2008. Посетен на 29 октомври 2013.
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
↑ Списък на ректорите, сайт на СУ.
↑ История. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 29 януари 2013.
↑ Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет
↑ Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет
↑ Факултети и департаменти. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 7 юни 2010.
↑ Иван Еленков. Случаят със завещанието на Евлогий Георгиев. // в-к „Култура“, бр. 39 (2522), 14 ноември 2008. Посетен на 27 септември 2013.
↑ Софийският университет „Свети Климент Охридски“. // stara-sofia.com. Посетен на 27 септември 2013.
↑ Universities by Country, Webometrics
↑ Sofia University St Kliment Ohridski / Софийски университет Св Климент Охридски, Webometrics.
↑ Сдружение на стипендиантите сасакава в България, сайт на Софийския университет
Вижте още |
- Преподаватели в Софийския университет
- Завършили Софийския университет
Външни препратки |
- Официален сайт на СУ
- Официален сайт на Културния център на СУ
Закон за отваряне на висше училище в София от 08.12.1888 г., обн. в ДВ, бр. 2/ 5 януари 1889 г. (съвременен препис)
| |||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Категория:
- Софийски университет
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.532","walltime":"0.668","ppvisitednodes":"value":8491,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":276286,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":24093,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":22,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":5,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":34439,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 451.993 1 -total"," 28.37% 128.250 1 Шаблон:Висше_училище"," 27.19% 122.880 1 Шаблон:Infobox"," 15.31% 69.193 1 Шаблон:ПК"," 14.22% 64.292 7 Шаблон:Navbox"," 14.00% 63.277 6 Шаблон:Citation"," 11.42% 51.620 6 Шаблон:Citation/core"," 9.18% 41.501 1 Шаблон:Образование_в_София"," 7.60% 34.368 1 Шаблон:ПК_точка"," 7.37% 33.334 1 Шаблон:Софийски_университет"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.072","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1953942,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1333","timestamp":"20190317164249","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":139,"wgHostname":"mw1242"););
