Skip to main content

14 септември Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Навигацияр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












14 септември




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


























































1
234567
8
91011121314
15
161718192021
22
232425262728
29
30
 

14 септември е 257-ият ден в годината според григорианския календар (258-ми през високосна). Остават 108 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници




Събития |



  • 1752 г. – Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).


  • 1812 г. – Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.


  • 1829 г. – Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.


  • 1867 г. – Излиза първото издание на „Капиталът“ на Карл Маркс.


  • 1901 г. – Президента на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.


  • 1911 г. – При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.


  • 1917 г. – Временното руско правителство обявява Руската империя за република.


  • 1918 г. – Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.


  • 1939 г. – VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.


  • 1943 г. – Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов.


  • 1944 г. – Излиза първият брой на вестник „Земеделско знаме“, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.


  • 1959 г. – Съветският космически апарат Луна 2 става първият обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.


  • 1960 г. – Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.


  • 1978 г. – СССР изстрелва автоматичният космически апарат Венера 12.


  • 1999 г. – Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.


  • 2006 г. – Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.


Родени |



  • 208 г. – Диадумениан, римски император († 218 г.)


  • 1169 г. – Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)


  • 1769 г. – Александър фон Хумболт, немски естественик († 1859 г.)


  • 1791 г. – Франц Боп, немски езиковед († 1867 г.)


  • 1817 г. – Теодор Щорм, германски писател († 1888 г.)


  • 1838 г. – Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)


  • 1847 г. – Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)

  • 1847 г. – Павел Яблочков, руски изобретател († 1894 г.)


  • 1848 г. – Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)


  • 1849 г. – Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)


  • 1853 г. – Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)


  • 1859 г. – Добри Петков, български политик († 1932 г.)


  • 1860 г. – Даниел Бланшу, български педагог († 1945 г.)

  • 1860 г. – Димитър Гешов, български военен деец († 1922 г.)


  • 1863 г. – Стою Брадистилов, български военен деец († 1930 г.)


  • 1864 г. – Робърт Сесил, английски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)


  • 1868 г. – Иван Пожарлиев, български военен († 1943 г.)


  • 1884 г. – Стоян Кантуров, български революционер († 1959 г.)


  • 1889 г. – Мария Естер де Каповиля, последен най-стар човек († 2006 г.)


  • 1920 г. – Марио Бенедети, уругвайски писател († 2009 г.)

  • 1920 г. – Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)


  • 1921 г. – Иван Янчев, български актьор († 1995 г.)


  • 1928 г. – Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)


  • 1929 г. – Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик († 2010 г.)


  • 1930 г. – Антон Дончев, български писател


  • 1932 г. – Кирил Семов, български поп певец († 1972 г.)


  • 1936 г. – Уолтър Кьониг, американски актьор


  • 1937 г. – Ренцо Пиано, италиански архитект


  • 1940 г. – Венцеслав Константинов, български писател и преводач


  • 1942 г. – Хираня Лал Шрестха, непалски дипломат


  • 1944 г. – Гюнтер Нетцер, немски футболист


  • 1947 г. – Сам Нийл, новозеландски актьор


  • 1950 г. – Адемир Кенович, босненски режисьор


  • 1951 г. – Владимир Мелников, украински писател, композитор, поет


  • 1954 г. – Васил Стоев, български музикант


  • 1956 г. – Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция


  • 1958 г. – Джон Херингтън, американски астронавт


  • 1965 г. – Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация


  • 1973 г. – Румен Иванов, български футболист


  • 1975 г. – Антоанета Добрева-Нети, българска певица


  • 1983 г. – Ейми Уайнхаус, английска певица († 2011 г.)


  • 1985 г. – Ая Уето, японска актриса и певица


  • 1987 г. – Джейда Атеш, турска актриса


Починали |



  • 23 г. – Юлий Цезар Друз, римски военачалник и консул (* 13 пр.н.е. г.)


  • 407 г. – Йоан Златоуст, проповедник и богослов (* 349 г.)


  • 775 г. – Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.)


  • 891 г. – Стефан VI, римски папа (* ? г.)


  • 1067 г. – Прохор Пчински, български светец (* ? г.)


  • 1321 г. – Данте Алигиери, италиански поет (* 1265 г.)


  • 1523 г. – Адриан VI, римски папа (* 1459 г.)


  • 1712 г. – Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.)


  • 1851 г. – Джеймс Фенимор Купър, американски писател (* 1789 г.)


  • 1852 г. – Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.)


  • 1901 г. – Уилям Маккинли, 25-ти президент на САЩ, (покушение) (* 1843 г.)


  • 1903 г. – Мирчо Кипрев, български революционер (* 1880 г.)


  • 1906 г. – Армен Купциос, гръцки революционер (* 1885 г.)


  • 1916 г. – Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.)


  • 1920 г. – Ичко Димитров, български офицер и революционер (* 1880 г.)


  • 1927 г. – Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.)

  • 1927 г. – Хуго Бал, немски поет и драматург (* 1886 г.)


  • 1937 г. – Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.)


  • 1957 г. – Асен Белковски, български художник (* 1879 г.)


  • 1967 г. – Енчо Тагаров, български актьор (* 1904 г.)


  • 1970 г. – Рудолф Карнап, германо-американски философ (* 1891 г.)


  • 1982 г. – Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.)


  • 1984 г. – Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.)


  • 1984 г. – Рада Балевска, професор (* 1903 г.)


  • 2001 г. – Стелиос Казантзидис, гръцки певец и музикант


  • 2005 г. – Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.)

  • 2005 г. – Робърт Уайз, американски филмов режисьор (* 1914 г.)


  • 2008 г. – Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)


  • 2009 г. – Патрик Суейзи, американски актьор (* 1952 г.)


  • 2011 г. – Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.)


  • 2013 г. – Симон Барии, френска актриса (* 1917 г.)


Празници |



  • Източноправославна църква – Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри)


  • Празник на вестник “Българска армия” – На този ден през 1944 г. излиза брой 1 на вестник “Народна войска” („Всекидневен вестник за войската и народа“), преименуван на 14 септември 1952 г. в “Народна армия”. На 27 май 1991 г. е преименуван във в. „Българска армия“


  • Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и на българските пожарникари – Годишнина от учредяването през 1905 г. на първото професионално обединение на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 г.

  • Празник на град Силистра




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=14_септември&oldid=8942830“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.116","walltime":"0.162","ppvisitednodes":"value":778,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":15326,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1504,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 61.719 1 -total"," 52.62% 32.475 1 Шаблон:Календар"," 47.06% 29.042 1 Шаблон:Месеци"," 46.98% 28.995 1 Шаблон:Календар/link_on"," 43.58% 26.900 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 38.99% 24.063 1 Шаблон:Календар/нд"," 8.81% 5.439 11 Шаблон:Color"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.008","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716812,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1332","timestamp":"20190309001611","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":125,"wgHostname":"mw1243"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр