Крушевска република Външни препратки | Вижте също | Източници | Навигация"Една "република" сред пламъците на Илинденското възстание"Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. „Георги Победоносец“, София, 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт София, 2001Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Keith Brown, Publisher Princeton University Press, 2003, ISBN 0691099952, pp. 81-82.The Republic of Krushevo and the Ilinden uprisingСилянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, гл. VI.113-те дена на Крушевската република, Георги Томалевски
Илинденско-Преображенско въстаниеИстория на Крушево
Вътрешната македоно-одринска революционна организацияКрушевоИлинденско-Преображенското въстаниеРепубликатаНаумГеорги ТомалевскиМузеят на Илинденското въстание и Крушевската републикаМакедоно-одринска социалдемократическа групаБРСДПНикола РусинскиВелко МарковГюрчин НаумовЙордан ПиперкатаПетър АцевКирил ЯнковАнтиноген ХаджовТодор ПавловТодор ХристовКрушеаниСелцеАндрей Димов ДокурчевИван Наумов АлябакаПуста рекаГорноДолно ДивяциАрилевоСветаПиту ГулиКривогащаниБела църкваОбършаниВогяниПашино РувциСвето МитраниБириноЖурчеОстрилциСветаИваневциСърбциБеранциЛознаниНовоселаниСвето ТодориПодиноКореницаГодивеКрушевоМарко ХристовЕдинаковциВардиноБараковоГраищеБучинСопотницаТашко КаревКрушевоРакитницаРастойцаХристо ТасевВогяниБела църкваТодор ХристовОбършаниСелцеВранчеГюрчин НаумовПрилепбългарскагръкоманскавлашкаВангел ДинуГеорги ЧачеТеохар НешковХристо КюркчиевДимитър СекуловНикола БалюНикола КаревКрушевският манифестбашибозукМечкин камен
Крушевска република
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули[1]
Крушевският ръководен щаб. Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев[2]
Въстаник от Крушево със знамето на четата на Пито Гули (възстановка)
С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички 750 въстаници в 8 отряда. Първият отряд с 14 въстаници от Крушево и 52 въстаници от селската милиция от Крушеани и Селце е под водачеството на Андрей Димов Докурчев. Вторият е начело с Иван Наумов Алябака с въстаници от Пуста река, Горно и Долно Дивяци, Арилево и Света. Най-голям е третият отряд, начело с Питу Гули с около 370 въстаници от Кривогащани, Бела църква, Обършани, Вогяни, Пашино Рувци, Свето Митрани, Бирино, Журче, Острилци, Света, Иваневци, Сърбци, Беранци, Лознани, Новоселани, Свето Тодори, Подино, Кореница, Годиве и от Крушево. Четвъртият отряд е начело с Марко Христов с въстаници от Единаковци, Вардино, Бараково, Граище, Бучин и Сопотница. Петият отряд го ръководи крушевският войвода Ташко Карев с въстаници от Крушево, Ракитница и Растойца. Шестият отряд е начело с Христо Тасев с въстаници от Вогяни и Бела църква. Подпоручик Тодор Христов оглавява седмия отряд с въстаници от Обършани, Селце и Вранче. Осмият отряд е начело с околийския крушевски войвода Гюрчин Наумов.[3] Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска[4].
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска[5] и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю.[6] Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, за който се твърди, че е издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми[7][8].
Външни препратки |
"Една "република" сред пламъците на Илинденското възстание", статия от Кръстьо Велянов, публикувана в сп. "Отец Паисий", год. X, книга 9, София, 1937 година
Вижте също |
- Странджанска република
Източници |
↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. „Георги Победоносец“, София, 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45
↑ Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт София, 2001
↑ Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403
↑ The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Keith Brown, Publisher Princeton University Press, 2003, ISBN 0691099952, pp. 81-82.
↑ The Republic of Krushevo and the Ilinden uprising
↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, гл. VI.1
↑ 13-те дена на Крушевската република, Георги Томалевски
Портал „Македония“ Категории:
- Илинденско-Преображенско въстание
- История на Крушево
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.092","walltime":"0.101","ppvisitednodes":"value":466,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":2020,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":549,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":4275,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 21.543 1 -total"," 61.06% 13.155 1 Шаблон:Портал"," 39.93% 8.602 1 Шаблон:Портал/Данни"," 12.92% 2.784 1 Шаблон:Уикиизточник"],"cachereport":"origin":"mw1303","timestamp":"20190317112105","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041au0440u0443u0448u0435u0432u0441u043au0430 u0440u0435u043fu0443u0431u043bu0438u043au0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q1771831","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q1771831","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-10-10T16:57:12Z","dateModified":"2019-02-27T20:56:29Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Flag_of_Kru%C5%A1evo_Republic.svg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":121,"wgHostname":"mw1332"););
