Коста Христов Попето Съдържание Биография | Бележки | НавигацияКоста Христов ПопетоСилянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 398.
Български хайдути от МакедонияБългарски революционери от МакедонияДейци на ВМОРОМакедоно-одрински опълченциХора от община ГевгелиПочинали в СофияВойводи на чети на Македоно-одринското опълчениеДейци на ВМОКБългарски имигранти от Македония в София
Вътрешната македоно-одринска революционна организациягевгелийскотоСмоквицавелешкияСтоян МохаджираИлинденско-Преображенското въстаниеАндрей ДокурчевМамин КолюКрушевската републикаСтефан НиколовСтойчо ЧочковБосиловомагарешкитеАнгел ДиневКожух планинаИчко ДимитровБалканската войнаМакедоно-одринското опълчениеПетровоАлексо ДжорлевАлексо СтефановЕвстатийПавел ХристовСлавчо ПирчевКонстантин ДзековКостурската съединена четаКонопищеМихаил РадевМеждусъюзническата войнаСборната партизанска ротаСтрумицаСВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪосвобождението на Вардарска МакедонияТане НиколовТане НиколовМамин Колю
Коста Христов Попето
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Тази статия е за гевгелийския войвода. За крушевския вижте Коста Христов (Годиве).
Коста Христов | |
---|---|
български революционер | |
Роден | 21 април 1862 г. Смоквица, Османска империя |
Починал | 1941 г. София, България |
Подпис | |
Коста Христов Попето в Общомедия |
Коста Христов Попов, известен като Попето[1], е български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски войвода.
Съдържание
1 Биография
1.1 Във ВМОРО
1.2 Балканската война
2 Бележки
Биография |
Във ВМОРО |
Коста Попето е роден на 21 април 1862 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание е помощник войвода на Андрей Докурчев. Заедно с Мамин Колю запалват Крушевската жандармерийска казарма, а по-късно участва и в отбраната на Крушевската република.
През пролетта 1911 година въоръжен от върховистите около полковник Стефан Николов навлиза в Македония[3] и през лятото на 1911 година е околийски войвода на чета в Гевгелийско[4], като негов секретар тогава е Стойчо Чочков. През май 1912 година навлиза в Македония, начело на чета в състав:[5]
Чета на Коста Попето, май 1912 | |
---|---|
Име | Родно място |
1. Ангел Динев | Смоквица |
2. Васил Арсов | Щип |
3. Атанас Нушков | Габрово |
4. Никола Иванов Казака | Казичене |
5. Христо Андонов | Гърчище |
6. Мито Тенин | Кованец |
7. Васил Христов | Брайковци |
8. Христо Пенов Гегов | Балинци |
9. Иван Стоянов | Паликура |
10. Риндо Велков | Стояково |
11. Миле Зайков | Стояково |
Атанас Нушков напуска четата и отива в четата на Иван Николаев, а на 19 юни в сражение над село Босилово четата губи и Риндо Велков. След съвещание с гевгелийския околийски комитет четата решава да направи атентат в града, но не като магарешките в Щип, Кочани и Дойран, които са в населено място и затова на 12 юли взривява железопътен мост.[6] Коста Попето и секретарят му Ангел Динев са в конфликт с другата българска чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров, когото обвиняват във върховизъм.[7]
Балканската война |
В началото на Балканската война четата на Попето става партизански взвод №41 на Македоно-одринското опълчение в състав от 19 души, навлиза в Кожух планина и води сражения.[8]
Чета №41 на МОО с командир Коста Христов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Ат. Г. Бакалов | 27 | Гевгелийско | Смоквица[9] | ||
Васил Димитров Аларозосул | 27[10] | ||||
Васил Арсов | Щипско | Щип[11] | |||
Григор Кочов | 27 | Битолско | Смилево[12] | ||
Димитър Апостолов | 25 (30) | Дойранско | Марвинци[13] | ||
Желязко Ив. Желев | Варненско | Аджемлер[14] | |||
Миле Зайков | 24 | Гевгелийско | Стояково[15] | ||
Мито Андонов | 25 | Гевгелийско | Гявато[16] | ||
Михал Анастасов | 22 | Балчишко | Балчик | орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[17] | |
Петър Ангелов | 30 | Охридско | Конско[18] | ||
Петър Иванов | 38 | Охридско | Елшани[19] | ||
Христо Андонов | 25 | Гевгелийско | Гърчище[20] | ||
Христо Андонов | 20 | Гевгелийско | Гявато[20] |
На 7 октомври 1912 година при Петрово четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето се съединяват с Костурската съединена чета. На 12 октомври, след като Костурската съединена чета се отделя към Костурско, при село Конопище останалите чети дават сражение на многобройна турска военна част, която отблъскват с цената на 5 убити четници.[21]
По-късно Попето заедно с Михаил Радев Странджата оглавява Втора гевгелийска чета и е в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота.[22]
В музея на град Струмица се съхранява оригинален кръгъл бронзов печат на войводата. В околовръст е гравиран следният надпис: „ГЕВГЕЛИСКИ ВОИВОДА КОСТА ПОПЕТО“, а в централния кръг, девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ“.[23]
В 1941 година Коста Попето заедно с Тане Николов участва в големите Илинденски тържества след освобождението на Вардарска Македония през април.
Четниците на Коста Попето Коста Арабаджиев, Васил Катин и Лямо Комаров.
Тане Николов и Коста Попето на честване на Илинденското въстание.
Отдясно наляво: Тане Николов, Коста Попето и осиновеният син на Тане Енчо Николов (роден син на Мамин Колю) на гарата в Прилеп по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.
Бележки |
↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 59, 66, 107.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 57.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 58 – 62.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 – 66.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 110
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 54.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 262.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
↑ аб Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 398.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 576, 893, 894.
↑ Миљковиќ, Ѓорѓе. Два оригинални печата од времето на Илинденското востание. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр.303 – 307.
Категории:
- Български хайдути от Македония
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Македоно-одрински опълченци
- Хора от община Гевгели
- Починали в София
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Дейци на ВМОК
- Български имигранти от Македония в София
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.240","walltime":"0.348","ppvisitednodes":"value":1453,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":13243,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":5097,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":8,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":12485,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 263.089 1 -total"," 52.08% 137.008 1 Шаблон:Личност"," 49.45% 130.085 1 Шаблон:Infobox"," 5.41% 14.237 1 Шаблон:Долап"," 4.82% 12.683 1 Шаблон:Портал"," 4.78% 12.574 5 Шаблон:Wikidata"," 3.78% 9.944 1 Шаблон:Дцитат"," 3.42% 8.985 1 Шаблон:Личност/пиктограма"," 3.10% 8.147 3 Шаблон:Личност/цвят"," 2.63% 6.921 1 Шаблон:Портал/Данни"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.037","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1389885,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1324","timestamp":"20190324100619","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":138,"wgHostname":"mw1267"););