Кардам
Площадът в центъра на селото
Кардам Координати: 43°22′00″ с. ш. 26°16′59.99″ и. д. / 43.366667° с. ш. 26.283333° и. д. 43.366667, 26.283333 Кардам
Общи данни
Население	1 577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	35,616 km²
Надм. височина	181 m
Пощ. код	7830
Тел. код	060389
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	36470
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ОБТ, ОСД)
Кметство    - кмет	Кардам Мирослав Янчев (ОБТ, ОСД)
Кардам (Област Търговище) в Общомедия

Карда̀м е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География |

Селото е разположено в много плодородна равнина на левия бряг на река Черни Лом край шосето Попово – Разград.

Селска къща

Отстои на 7 km североизточно от град Попово, на 192 m надморска височина. На изток от него се издигат гористите хълмове на Сакара и Метериза, а на север – хълма Ойнарджата. Северно от селото се простират Зараевските и Гаговските възвишения от Предбалкана. През северната част на Кардам протича Куру дере. Землището на селото граничи със землищата на селата Зараево, Козица, Ломци, Дриново, Заветно, Светлен, квартал Невски, Попово, Паламарца и Гагово. Асфалтирани пътища свързват селото с Попово, Ломци и Дриново, а черни – с останалите съседни села. Самото село е образувано от следните две махали – Горната махала и Долната махала, която е и по-старата.

Кратка историческа справка |

Кметството и читалището

За пръв път името на селото се среща в османо-турски документ от 1430 г. като мезра на хаджи Хайдар. Селото е носело името на първия си владетел или заселник и има по-древен произход – отпреди завладяването на България от османските турци. Предполага се, че старото село е било опустяло и обезлюдено след идването на завоевателите. Стари селища, предхождащи село Хайдар, имало в местностите Маринкалък, Тринковца и Ветите лозя. Вече със селищното име Хайдар продължава да се среща и в по-късни османски документи.

Църковният храм

Гробовете в двора на църквата

Джамията

Преди Освобождението селото е било по-голямо от Попово и е имало известно значение в административното делене на района. В него живеели и някои от най-едрите земевладелци – турци в този край. По-компактно българско население в селото идва още преди Кримската война, предимно от село Голямо Ново, Поповско, а после и от Джулюница, Горнооряховско. През 1858 г. в селото се заселили 7 къщи татари, а през 1870 г. към тях се присъединили и 9 къщи черкези. Черкезите скоро били прогонени от управителя на селото Изет бей, във вените на когото течала и българска кръв, заради бедите, които донесли със себе си на старото местно българско и турско население.

През землището на селото са минали четите на Панайот Хитов – 1867 г. и на Таньо Войвода – 1876 г., а по време на Руско-турската освободителна война тук са се водили първите за района, макар и ограничени, сражения.

Селото се сдобива с килийно училище през 1859 г., което е запазено, макар и в лошо състояние, и до днес. Джамията, която днес е основно ремонтирана и разширена, е построена около средата на 19 век и пострадва силно по време на руско-турската война. Първият църковен каменен храм Света Троица е бил построен през 1873 г., пострадал силно през войната от 1877 г. и е обновен още през 1878 г.

Освобождението заварва селото с 330 къщи и смесено население, българи и турци, като е преобладавало турското. През периода 1877 – 1882 г. голяма част от турското население се изселило и на тяхно място се заселили българи от селата Арбанаси, Горски Сеновец, Поликраище, Ресен, Горнооряховско, от Беляковец, Бидерлии, Никюп, Русаля, Хотница, Великотърновско, както и от села и колиби от Габровско, Дряновско и Тревненско.

Две големи наводнения от 1914 и 1924 г. стават причина половината от селото да се премести към по-високите северозападни части. През 1922 г. църковният храм е разширен, а през 1931 г. е повторно разширен и реставриран.

На 14 август 1934 г. село Хайдар е преименувано с днешното си име Кардам, на името на българския владетел от 8 век. Днес в селото живеят българи, потомци на някогашните хърцои и балканджии, турци и много роми, които изповядват както християнството (т. нар. бакърджии), така и исляма.

Днес населението на село Кардам се препитава основно от земеделие и животновъдство. Немалка част от по-младото му население работи в държавите на Западна Европа. В близкото минало селото бе известно с производството си на огромно количества чесън, основно за износ.

Днес селото разполага с фурна за печене на хляб, магазини за различни стоки, здравна служба с медицинско обслужване, парк и кабелна телевизия. В землището на Кардам се изгражда и пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Попово.

В землището на селото се намират две от най-големите оранжерии за производство на зеленчуци (краставици) в региона.

Религии |

• 
  Източно-православна;


• 
  Мюсюлманска;

Обществени институции |

Паметниците в парка

• Кметство;


• Основно училище „Любен Каравелов“ с над 120 ученици (2008/2009 г.);


• Народно читалище „Иван Братанов“. Сградата му е построена между 1934 и 1945 г.


• Православен храм „Света Троица“;


• 
  Джамия с по-старо минаре;


• Целодневна детска градина „1-ви юни“;


• Футболен отбор (клуб) „Хан Кардам“, играещ в местната регионална футболна група

Културни и природни забележителности |

Паметник на Освободителите

• В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи – праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни и обикновени некрополи и др.;


• Античната крепост „Хисарлък кале“, намираща се в югоизточната част на височината Сакара, в местността Метериз дюзу.


• Старото килийно училище (вече разрушено);


• Църковният храм, изграден през 1873 г.;


• Джамията от средата на 19 век;


• Изетбеевата чешма;

Редовни събития |

• 
  Събор на селото – провежда се 50 дни след Великден;


• 
  Курбан за благоденствие на селото – на Свети Дух
  

Личности |

• 
  Иван Братанов (1920 – 1968) – актьор;


• 
  Георги Марков Гемеджиев (поч.1968) – концлагерист по време на комунизма, изселен от гр. Тутракан заедно със семейството си;

Литература |

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929;


• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.


• Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);


• „Местен вестник“

Други |

• В землището на селото се намира изградената през 2009 г. основно с европейски средства пречиствателна станция за отпадни води на град Попово;

Външни препратки |

• За етнографската група хърцои и култа към бог Хърс


• Местни избори 2007 – резултати за селото