Козица
Козица Координати: 43°27′00″ с. ш. 26°16′59.99″ и. д. / 43.45° с. ш. 26.283333° и. д. 43.45, 26.283333 Козица
Общи данни
Население	344 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	8,483 km²
Надм. височина	263 m
Пощ. код	7833
Тел. код	06032
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	37748
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ОБТ, ОСД)
Кметство    - кмет	Козица Хасан Хайрола (ДПС)

Козица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География |

Селцето Козица е от полупланински тип, разположено на около 13 км северно от град Попово и на 1 км от село Зараево, на един южен склон, на 200 - 300 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Садина, Помощица и Зараево, с което е много тясно културно и исторически свързано. По предание първоначално селото се е намирало в местността Ак Пунар (Бял извор), но било изместено заради разразила се чумна епидемия. Съставено е от две махали.

Кратка историческа справка |

Старото име на селото е било Кечилер („кечи“ означава „коза“). При преименуването с Министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. е използван буквалният превод на името в умалителна форма - Козица. Бягайки от чумата, според преданието, жителите му се скрили и заживели в гората, където били кошарите за козите им и там основали новото село. Най-ранното отбелязване на името на селото в писмен документ е от 1676 г.

Преди Освобождението селото имало 120 турски и 6 татарски къщи. Татарите се изселили веднага след като войната прикючила, като селото останало чисто турско до 1885 г., когато в него за пръв път се заселили българи - балканджии, които дошли от съседното село Зараево. През 1929 г. в Козица имало 59 турски и 50 български къщи, а през 1974 г. селото набоявало 524 жители, от които 112 семейства българи, две семейства помаци, а останалите жители са били български турци.

В селото постепенно се заселва и помашко население от западните Родопи. Всички помаци в Козица са дошли от Благоевградско (от селата Аврамово, Конарско, Слащен, Годешево и град Якоруда), първоначално през 1973 - 1974 г.

Вражди между отделните общности не е имало и хората живеят в разбирателство.

Обществени институции |

• Кметство;


• Народно читалище „Отец Паисий“;


• Джамийско настоятелство;

Културни и природни забележителности |

• Останки от антично селище, намиращо се южно от сегашното село;


• Две надгробни могили, намиращи се северно и североизточно от селото;


• Джамията на селото;

Личности |

• 
  Ахмед Емин, политик от ДПС

Кметове на селото |

• Хасан Хайрола;


• 
  Ахмед Емин;


• Севджан Мехмед;

Литература |

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.


• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.


• Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Религии |

• 
  Ислямът, като преобладваща, изповядван от българските турци и помаците в селото;


• 
  Християнство (източно православие), изповядвано от няколкото семейства българи;

Старата джамия изгоряла по време на освободителната война през 1877 г., а църковен храм в селото въобще не е бил построен. През 2007 г. със средства на местните мюсюлмани е построена голяма нова джамия.

Външни препратки |

• Местни избори 2007 - резултати за селото