Захари Стояново
Панорамен изглед на част от селото
Захари Стояново Координати: 43°31′59.99″ с. ш. 26°15′00″ и. д. / 43.533333° с. ш. 26.25° и. д. 43.533333, 26.25 Захари Стояново
Общи данни
Население	317 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	15,918 km²
Надм. височина	174 m
Пощ. код	7842
Тел. код	?
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	30404
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ОБТ, ОСД)
Захари Стояново (Област Търговище) в Общомедия

Заха̀ри Стоя̀ново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География |

Селото е разположено в хълмиста местност на 25 km северно от град Попово и на около 50 km южно от град Русе, на 100 – 200 m надморска височина. То е последното село от община Попово в северна посока. Край него протича река Малки Лом (Мали Лом, Омуровски Лом), която в миналото е преминавала през средата на селото. Граничи със землищата на следните села: Езерче, Садина, Люблен и Костанденец. Свързано е с асфалтирани шосета с градовете Русе, Разград и Попово, а до съседните села има черни пътища. Образувано е от следните две махали: Горната махала и Долната махала.

Кратка историческа справка |

Кметството на селото

От старо предание се знае, че в далечното минало селото било едно от най-големите в околността, и че е било владение на някой си Йомяр бей, Омар бей или Омур бей. Този бей бил събирач на данъци и от другите околни села. Тогава селото се намирало в друга местност – Кокарджа алтъ, но заради честите му наводнения жителите му постепенно го изместили по близките малки хълмове.

Името на селото като Умур бей се среща за пръв път в османо-турски данъчни регистри от 1524 и от 1541 г. Жителите му са го наричали Омур бей, име с което то е известно до 1934 г., когато е преименувано на Захари Стояново, на името на известния български революционер и общественик. В османски данъчен регистър от 1573 г. селото е записано като Омур.

Паметникът на загиналите

До самото Освобождение в селото живеел само един българин – ковач, а малко по-късно от село Кръшно дошъл и още един българин – шивач. Няколко години в селото били настанени и живеели черкези. През 1877 г., преди войната, в селото имало 182 турски къщи с 1032 жители.

По време на руско-турската война местните жители унищожили един руска разузнаваческа група конници и след това избягали към Делиормана. До преди немного години окопи от тази война се забелязвали в местностите Галица и Саръ тарла. След войната започнало изселването на турците от селото към Турция, като първата група тръгнала през 1885 г. Следващите изселнически вълни били през 1900, 1930 и 1935 г.

Съвременна къща в селото

Първите българи – заселници, дошли в селото през 1882 г., били от селата на Еленско, от село Присово, Търновско и от село Осенец, Разградско. По-късно нови заселници дошли от Дряново, от капанските села на Разградско и от съседното село Садина. По-голямата част от новите заселници били капанци, а останалите – балканджии. Новите заселници отворили свое училище през 1896 г., което поради недостатъчно ученици заваря врати през 2000 г. Днес децата на Захари Стояново учат в съседното село Садина. През 1924 г. жителите на селото успели да си построят и църковен храм. Сградата на Читалището (с театрален салон, библиотека и читалня с над 6000 книги) е построена с доброволен труд и самооблагане на жителите на селото през 1959-1963 г., а официално е открита на 1 ноември 1964 г. През 2004 г. е открита паметната плоча на загиналите воини от селото във войните, намираща се пред кметството.

По-големите родове – преселници в селото преди тяхното разпадане на по-малки били: Аджиолар, Гатьоолте, Гецоолу, Даньоолте, Даскаловците, Калчоолте, Мочоолте и др.

Сега в село Захари Стояново живеят заедно българи, турци и малко роми с основен поминък земеделие и животновъдство, макар че се правят и опити за организиране на селски туризъм, за който се предлагат удобни за нощуване жилища от гостоприемните жители на селото.

Религии |

• 
  Християнска (източноправославна);


• Мюсюлманска

Обществени институции |

• Кметство;


• Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1927 г.;


• Целодневна детска градина (закрита през 2008 г.);
  


• Църковно настоятелство;


• Джамийско настоятелство;


• Клуб на жените

Културни и природни забележителности |

• В землището на селото има множество останки от различните исторически епохи: праисторическа селищна могила, антични и късноантични селища и некрополи, надгробни могили и др.


• В долината на река Малки Лом в миналото са били открити останки от стар каменен път, водещ до устието на Доброселското дере (Коджа ендек) и в селището Черкез куюсу – по левия бряг на реката южно от селото. Пътят е бил застлан с камъни и имал широчина около 3,5 m.


• Късноантична и средновековна крепост Орлес кале – руините ѝ се намират на 2,5 km южно от селото, в западния край на гребена Орлес, на левия бряг на река Малки Лом;


• Църковен православен храм “Св. Иван Рилски” от 1928 г.;


• Войнишки паметник на загиналите жители на селото от 2004 г.

Редовни събития |

• През селото преминават всяка година (на 1 юни) участниците в похода „По стъпките четата на Таньо Войвода“, съпътстван със селско тържество;


• 
  Събор на селото - провежда се всяка година на 1 ноември;

Други |

• 
  

  

  
  

  
  

  Селското читалище
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Походът с участието на тогавашния просветен министър Даниел Вълчев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Посрещането на просветния министър
  

  
  

  
  

Литература |

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.


• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.


• Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Захари Стояново (Област Търговище).

• За паметника на загиналите


• Местни избори 2007 - резултати за селото