Skip to main content

20 октомври Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Източници | НавигацияWorld Osteoporosis Dayр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












20 октомври




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето



















































12345
6
789101112
13
141516171819
20
212223242526
27
282930
31
 

20 октомври е 293-ия ден в годината според григорианския календар (294-ти през високосна). Остават 72 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници


  • 5 Източници




Събития |


Maria Theresia11.jpg


  • 1740 г. – Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство.


  • 1827 г. – В Битката при Наварин, обединена турско-египетска флота е победена от британски, френски и руски военноморски сили в последната значителна битка, водена на дървени кораби.


  • 1865 г. – Отава става столица на Канада.


  • 1876 г. – С примирие приключва Сръбско-турската война.


  • 1894 г. – На престола се изкачва последният руски император – Николай II.

Luleburgaz Battle Postcard.jpg


  • 1912 г. – По време на Балканската война приключва 6-дневната Люлебургаско-Бунархисарска операция, в която българите разбиват главните сили на османската армия в Източна Тракия.


  • 1915 г. – В Божурище е открито първото училище за пилоти в България.


  • 1923 г. – Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1.


  • 1932 г. – В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област.


  • 1941 г. – Втората световна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.


  • 1944 г. – В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г.


  • 1945 г. – Жените във Франция получават право да гласуват в избори.


  • 1951 г. – Издадена е Заповед № 53, с която се сформира Българска национална доброволческа рота № 4093 на НАТО.


  • 1955 г. – В София е учреден Съюз на българските журналисти.


  • 1961 г. – Съветският съюз извършва първото изстрелване на балистична ракета от подводница, изстрелвайки Р-13 от Подводница проект 629.


  • 1968 г. – Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.


  • 1971 г. – Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир.


  • 1973 г. – Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.


  • 2004 г. – Излиза първата версия на Ubuntu Linux.


  • 2011 г. – В битка за Сирт е убит Муамар Кадафи, либийски лидер.


Родени |




Артюр Рембо



  • 1616 г. – Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.)


  • 1620 г. – Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)


  • 1632 г. – Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.)


  • 1677 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)


  • 1784 г. – Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)


  • 1802 г. – Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски духовник († 1869 г.)


  • 1805 г. – Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)


  • 1825 г. – Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.)


  • 1838 г. – Марин Дринов, български историк († 1906 г.)


  • 1854 г. – Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.)


  • 1859 г. – Георги Рафаилович, духовник и книжовник († 1919 г.)

  • 1859 г. – Джон Дюи, американски философ († 1952 г.)


  • 1864 г. – Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)


  • 1874 г. – Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.)


  • 1891 г. – Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.)


  • 1904 г. – Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)


  • 1906 г. – Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)


  • 1915 г. – Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)


  • 1916 г. – Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.)


  • 1917 г. – Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)


  • 1917 г. – Стефан Хесел, френски дипломат и писател († 2013 г.)


  • 1919 г. – Костадин Дурев, български певец († 2011 г.)


  • 1919 г. – Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)


  • 1920 г. – Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.)


  • 1925 г. – Борис Димовски, български художник († 2007 г.)


  • 1927 г. – Оскар Пастиор, немски поет († 2006 г.)


  • 1929 г. – Сашко Гаврилов, български цигулар


  • 1930 г. – Петер Юхас, унгарски българист


  • 1934 г. – Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.)


  • 1944 г. – Васил Вълков, български борец


  • 1945 г. – Рик Лий, британски рок музикант


  • 1946 г. – Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка


  • 1951 г. – Йордан Христосков, български икономист


  • 1955 г. – Златозар Боев, български орнитолог и палеонтолог


  • 1956 г. – Дани Бойл, британски режисьор

  • 1956 г. – Иван Гюргинчев, български учител


  • 1957 г. – Енчо Данаилов, български актьор


  • 1959 г. – Акиф Пиринчи, немски писател от турски произход

  • 1959 г. – Йона, американски митрополит


  • 1960 г. – Лепа Брена, босненска певица


  • 1961 г. – Иън Ръш, уелски футболист


  • 1965 г. – Албена Врачанска-Петрович, български композитор


  • 1966 г. – Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)


  • 1969 г. – Виктор Калев, български актьор и шоумен


  • 1971 г. – Дани Миноуг, австралийска певица


  • 1971 г. – Симеон Варга, унгарски политик, постоянен наблюдател от българската малцинствена квота в Националното събрание на Унгария

  • 1971 г. – Снуп Дог, американски певец


  • 1974 г. – Башар Рахал, български актьор


  • 1976 г. – Пламен Горанов, застъпник за граждански права


  • 1979 г. – Джон Кразински, американски актьор


  • 1982 г. – Хосе Акасусо, аржентински тенисист


  • 1992 г. – Димитър Косев, български пианист


Починали |




Хърбърт Хувър



  • 460 г. – Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.)


  • 1740 г. – Карл VI, римски император (* 1685 г.)


  • 1811 г. – Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.)


  • 1892 г. – Иван Богоров, български книжовник (* ок. 1820 г.)


  • 1900 г. – Чарлз Дъдли Уорнър, американски писател (* 1829 г.)


  • 1912 г. – Иван Николаев, български учител (* ? г.)


  • 1928 г. – Юзеф Котарбински, полски артист (* 1849 г.)


  • 1935 г. – Артър Хендерсън, британски политик, Нобелова награда за мир за 1934 г. (* 1863 г.)


  • 1944 г. – Стоил Стоилов, български режисьор, актьор и театрален деец (* 1893 г.)


  • 1960 г. – Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.)


  • 1964 г. – Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ (* 1874 г.)


  • 1966 г. – Димитър Талев, български писател (* 1898 г.)


  • 1984 г. – Пол Дирак, английски физик, Нобелов лауреат (* 1902 г.)


  • 1986 г. – Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.)


  • 1987 г. – Андрей Колмогоров, руски математик (* 1903 г.)


  • 1989 г. – Стефан Попов, български писател (* 1906 г.)


  • 1994 г. – Бърт Ланкастър, американски актьор (* 1913 г.)


  • 1999 г. – Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.)


  • 2005 г. – Александър Христов, български журналист (* 1929 г.)


  • 2009 г. – Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.)


  • 2011 г. – Муамар Кадафи, либийски лидер (* 1942 г.)


  • 2013 г. – Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелова награда за икономика за 1980 г. (* 1920 г.)


Празници |



  • Световен ден за борба с остеопорозата[1]

  • Ден на свързочни войски


Източници |



  1. World Osteoporosis Day, сайт на International Osteoporosis Foundation





Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=20_октомври&oldid=9340581“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.144","walltime":"0.186","ppvisitednodes":"value":797,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":14671,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1410,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":507,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 86.082 1 -total"," 56.20% 48.374 1 Шаблон:Календар"," 52.07% 44.820 1 Шаблон:Календар/link_on"," 39.53% 34.030 1 Шаблон:Месеци"," 36.56% 31.472 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 31.14% 26.806 1 Шаблон:Календар/вт"," 7.17% 6.171 10 Шаблон:Color"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.010","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716796,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1287","timestamp":"20190316094352","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":136,"wgHostname":"mw1273"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр