Княжество България Съдържание История | Население | Държавно устройство | Икономика | География | Вижте също | Бележки | НавигацияредактиратередактиратередактиратеВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1878 – 1879 Г.)Избирането на Александър Батенберг за български князФердинанд – подем и падение за БългарияКонституция на Българското княжество, 1879"Mеждународен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел"НСИ - Територията на България през 1889 годинар
История на България (1878 – 1918)Българска държавност
БългарияТърновската конституция1879обявяването на независимост1908Източна РумелияРуско-турската освободителна войнавременно руско управлениеБългарските земиАлександър ДондуковБерлинският договорнародни представителиДондуков-КорсаковконституцияУчредителното народно събраниецърковната борбанационална културареволюционната борбаВРУ16 април1879конституционна монархиямъжеизпълнителната власт17 април1879първото Велико народно събраниеАлександър БатенбергМария АлександровнаАлександър IIАлександър I БатенбергСтефан Стамболовабдикирарегентски съветСтефан СтамболовкнязФердинанд I Сакскобургготскитретото Велико народно събраниенезависимосттаТърновската конституциясанджацитекаазитенахиитемеджлиситеОкръзиДунавСтара планинасанджакПирдопДушанциТополницаИхтиманска Средна гораИхтиманВакарелИскърМарицаРилска рекаБистрицаРилаСтрумаМораваЕрмаНишаваЦарибродВидличКулаТимокРумънияСилистраМангалияКърджалийскоТъмръшкоТопханенския актВъчаБориславциМарицаСвиленградТунджаДервентските възвишенияБоснаСтранджаКитенИзточна Румелия
Княжество България
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Княжество България | |
|---|---|
— Васал на Османската империя — | |
1878 – 1908 | |
 Знаме  Герб | |
Национален химн Шуми Марица | |
 Местоположение на Княжество България | |
| Континент | Европа |
| Столица | Пловдив (1878)(Временно руско управление) София (1878 – 1908)(Временно руско управление до юни 1879) Търново (1879)(Учредително събрание) |
| Най-голям град | Русе[1] |
| Eзици | |
| Официални | български |
| Неофициални | османски турски, влашки ромски |
| Религия | православие |
| Форма на управление | княжество |
| Княз | |
1879 – 1886 | Александър I |
1886 – 1908 | Фердинанд I |
| Регент | |
1886 – 1887 | Стефан Стамболов |
1886 – 1887 | Сава Муткуров |
1886 – 1887 | Георги Живков |
| Министър-председател | |
| 1879 | Тодор Бурмов (първи) |
| 1908 | Александър Малинов (последен) |
| Законодателна власт | Народно събрание |
| История | |
| Санстефански мирен договор | 3 март 1878 |
| Берлински договор | 13 юли 1878 |
| Съединение на България | 6 септември 1885 |
| Провъзгласяване на Царство България | 5 октомври 1908 |
| Площ | |
| Общо (1908) | 95 223 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1908 | 4,215,000 |
| Валута | Лев |
| |
| Днес част от |  България Сърбия |
Османска империяКняжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.
Съдържание
1 История
1.1 Образуване
1.2 Александър I Батенберг
1.3 Фердинанд I Сакскобургготски
2 Население
3 Държавно устройство
3.1 Народно събрание
3.2 Мнистерски съвет
3.3 Административно деление
4 Икономика
5 География
6 Вижте също
7 Бележки
История |
Образуване |
Основна статия: История на БългарияОще през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание, на което участват 230 народни представители (от тях 89 избрани пряко от народа (по един на 10 000 жители от мъжки пол), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества[2]), на което се изработва българската конституция. В Учредителното народно събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На 16 април 1879 година е приет основният закон, според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас за всички мъже, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква първото Велико народно събрание и, по предложение на руския император, за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на Александър II[3].
Александър I Батенберг |
Александър I Батенберг става княз на 22-годишна възраст. Преди това е бил доброволец в Освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, този път доброволно. Назначен е регентски съвет, начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.
Фердинанд I Сакскобургготски |
Фердинанд I Сакскобургготски е избран за княз на България от третото Велико народно събрание през 1887 година[4]. Княз е до 1908 година, когато обявява независимостта, тогава той става цар на българите.
Население |
Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:
| Група | Население |
|---|---|
Българи (православни) | 2 464 404 |
| Турци | 558 364 |
| Румънци | 62 227 |
| Гърци | 58 296 |
| Цигани | 51 946 |
| Евреи | 27 777 |
| Българи (мохамедани) | 20 974 |
| Татари | 17 481 |
| Гагаузи | 9 520 |
| Арменци | 6 900 |
| Българи (протестанти) | 2 384 |
| Цинцари | 733 |
| Други | 13 616 |
| Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци, италианци и най-много немци. | |
Държавно устройство |
Според Търновската конституция, Глава II, чл. 4 до чл. 18:
| „ | България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н. | “ |
— Конституция на Българското княжество (1879) | ||
[6]
Конституция на Българското княжество се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.
Народно събрание |
Мнистерски съвет |
Административно деление |
При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи се запазва административно-териториалната структура от преди Освобождението, като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; каазите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски).
Първата териториална реформа в България е проведена 3 години след Освобождението. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/08/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии. С новото административно-териториално деление след Съединението, към 1890 г. територията на княжеството е разделена на 22 окръга с 85 околии, като 6 окръга са в бившата Източна Румелия. На чело на всяко окръжие стои окръжен управител, който е представител на централната власт и отговаря за финансовото управление на окръга. Всеки окръг има и окръжен съвет съставен от 12 до 30 членове, в зависимост от населението. Околиите се управляват от околийски началник. В София, Русе, Варна и Пловдив се назначават и градоначалници[7].
Втората цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.
Окръзи през 1882 г.
Окръзи между 1885 – 1901 г.
Административно-териториално деление на България след 1901 г.
Икономика |
География |
Берлинският договор, в чл. 2, определя територията на Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. На изток княжеството граничи с Черно море, на юг границата с Източна Румелия минава основно по билото на Стара планина, като при връх Косица спуска на юг между Пирдоп и Душанци до река Тополница, преминава през нея, пресича Ихтиманска Средна гора, минава между Ихтиман и Вакарел и по вододела между реките Искър и Марица, а след това, като граница с Османската империя, по вододела на Рилска река и на Бистрица в Рила достига долината на Струма. От там границата се изкачва по билото на Влахина и тръгва на северо-запад по билото на Осоговска планина, а след това по вододела между Струма и Морава и по вододела на река Ерма и пресича долината на Нишава на запад от Цариброд. После границата достига по права линия до Видлич планина и от там отново по права линия достига билото на Стара планина западно от връх Сребърна глава. След това границата върви по билото на Стара планина и на запад от Кула преминава по река Тимок до вливането ̀и с Дунав. Северната граница с Румъния следва течението на Дунав, а след това преминава в сухоземна граница източно от Силистра до Черно море на юг от Мангалия.
След Съединението през 1885 г., почти цялата територия на Източна Румелия се присъединява към княжеството с изключение на Кърджалийско и Тъмръшко, които според Топханенския акт остават в Османската империя. По този начин южната граница преминава през Родопите, като оставя по-голямата част от поречието на Въча и един регион около Кърджали на север от Арда извън България. След това границата продължава на изток, по течението на Арда до днешното село Бориславци и от там на северо-изток достига Марица, като я пресича на пет километра нагоре по течението от Свиленград. След това минава през Сакар, пресича долината на Тунджа, преминава през Дервентските възвишения и по билото на рида Босна в Странджа достига до Черно море на север от Китен.
През 1889 г. територията на България е с площ 95 704.5 км2[7][8], като земеделските земи са близо 30%[8].
Княжество България, според Берлинския конгрес (на картата с Източна Румелия)
Княжество България след Съединението
Карта на Източна Румелия и България
Разположение на княжеството на картата на Балканския полуостров през 1899 г.
Еялет България, османска карта от 1907 година
Вижте също |
- Трибутарно княжество
- Правителства на България
Бележки |
↑ http://www.museumruse.com/ruseznanie/newtime.html
↑ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1878 – 1879 Г.)
↑ Избирането на Александър Батенберг за български княз, сайт на БНТ, видеоматериал
↑ Фердинанд – подем и падение за България, News.bg
↑ Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, град София, 1894 г., Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
↑ Конституция на Българското княжество, 1879 – www.parliament.bg
↑ аб "Mеждународен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел"
↑ аб НСИ - Територията на България през 1889 година
| |||||||||||||||||||||||||||||
България
Портал БългарияКатегории:
- История на България (1878 – 1918)
- Българска държавност
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.392","walltime":"0.511","ppvisitednodes":"value":3066,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":87122,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":8159,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":15,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":7,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":11651,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 348.149 1 -total"," 45.34% 157.863 1 Шаблон:Историческа_държава"," 37.98% 132.233 1 Шаблон:Infobox"," 31.51% 109.699 1 Шаблон:България_по_теми"," 30.14% 104.946 1 Шаблон:Navbox"," 17.98% 62.602 1 Шаблон:Флагче_с_име"," 16.52% 57.521 1 Шаблон:Флагче"," 14.40% 50.126 5 Шаблон:Wd"," 7.36% 25.636 2 Шаблон:Флагче/Файл"," 5.21% 18.147 1 Шаблон:Флагче/core_local"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.064","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2054264,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1270","timestamp":"20190322133743","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041au043du044fu0436u0435u0441u0442u0432u043e u0411u044au043bu0433u0430u0440u0438u044f","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q815731","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q815731","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-10-03T16:33:47Z","dateModified":"2019-02-09T10:01:57Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9f/Principality_of_Bulgaria_%281890%29.svg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":122,"wgHostname":"mw1323"););
