Българска социалистическа партия

Българска социалистическа партия
	;
Ръководител	; Корнелия Нинова;
Основана	; 20 юли 1891 (БСДП); 3 април 1990 (БСП)
Щаб	; София, ул. „Позитано“ №20
Младежка организация	; Българска социалистическа младеж;
Член на	; Социалистически интернационал; Партия на европейските социалисти;
Идеология	; Социалдемокрация;
Група в ЕП;	; Прогресивен алианс на социалистите и демократите;
Цветове	; Червен;
Народно събрание	; ; ; 79 / 240; ;
Европейски парламент	; ; ; 4 / 17; ;
Общини	; ; ; 41 / 265; ;
Сайт	; http://bsp.bg/;

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа^[1]политическа партия в България. БСП е прекият наследник на БКП – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на Втората световна война, когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад Желязната завеса.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.

Съдържание

1 Преименуване на Българската комунистическа партия

2 Структура
- 2.1 Председатели на БСП

3 БСП в законодателната власт
- 3.1 Изборни победи
- 3.2 Изборни поражения
- 3.3 Резултати на избори за Народно събрание
- 3.4 Местни избори
  - 3.4.1 2015

4 БСП в изпълнителната власт
- 4.1 Самостоятелни правителства
- 4.2 Коалиционни правителства
- 4.3 Участници в правителства

5 БСП в президентската институция
- 5.1 Спечелили кандидати
- 5.2 Загубили кандидати

6 БСП в местната власт

7 БСП в Европейския парламент

8 Празници, чествани от БСП

9 Известни политици от БСП

10 Бележки

11 Вижте още

12 Външни препратки

Преименуване на Българската комунистическа партия |

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

След проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г., на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.

Структура |

Председатели на БСП |

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Тази длъжност са заемали:

Александър Лилов (1990 – 1991)

Жан Виденов (1991 – 1996)

Георги Първанов (1996 – 2001)

Сергей Станишев (2001 – 2014)

Михаил Миков (2014 – 2016)

Корнелия Нинова (2016 – )

БСП в законодателната власт |

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в 7-мото Велико Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 36-тото до 44-тото Народно събрание.

Изборни победи |

БСП печели изборите за 7 Велико Народно събрание, 37 Народно събрание и 40 Народно събрание.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

Изборни поражения |

В изборите за 36 Народно събрание и 38 Народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за 39 Народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за 41 Народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно, на изборите за 43 Народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС.

Резултати на избори за Народно събрание |

Година	Партиен лидер	Гласове	% от гласовете	Народни представители	Място в правителството
1990	Александър Лилов	0Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“..Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“.2 886 363	47,2	211 / 400	Единствена управляваща партия (кабинет А. Луканов) Най-голяма управляваща партия (кабинет Д. Попов)
1991	Жан Виденов	&&&&&&&&01836050.&&&&&01 836 050	33,14	106 / 240	Най-голяма опозиционна партия (кабинет Ф. Димитров) Подкрепа без участие (кабинет Л. Беров)
1994	Жан Виденов	&&&&&&&&02262943.&&&&&02 262 943	43,50	125 / 240	Единствена управляваща партия (кабинет Ж. Виденов)
1997	Георги Първанов	&&&&&&&&&0939308.&&&&&0939 308	22,07	58 / 240	Най-голяма опозиционна партия (кабинет И. Костов)
2001	Георги Първанов	&&&&&&&&&0783372.&&&&&0783 372	17,15	48 / 240	Втора опозиционна партия (кабинет С. Сакскобургготски)
2005	Сергей Станишев	&&&&&&&&01129196.&&&&&01 129 196	30,95	82 / 240	Най-голяма управляваща партия (кабинет С. Станишев)
2009	Сергей Станишев	&&&&&&&&&0747849.&&&&&0747 849	17,70	40 / 240	Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 1)
2013	Сергей Станишев	&&&&&&&&&0942541.&&&&&0942 541	26,60	84 / 240	Най-голяма управляваща партия (кабинет П. Орешарски)
2014	Михаил Миков	&&&&&&&&&0505527.&&&&&0505 527	15,40	39 / 240	Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 2)
2017	Корнелия Нинова	&&&&&&&&&0955490.&&&&&0955 490	27,20	80 / 240	Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 3)

Местни избори |

2015 |

БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.^[2]

БСП взима 41 общински постове.^[3]

БСП в изпълнителната власт |

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства |

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства |

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Участници в правителства |

Представители на БСП участват и в правителствата на:

Димитър Попов (Правителство на Димитър Попов)

Любен Беров (Правителство на Любен Беров)

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на:

Симеон Сакскобургготски (Правителство на Симеон Сакскобургготски)

БСП в президентската институция |

Спечелили кандидати |

Петър Младенов от БСП, е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. Румен Радев печели убедително президентските избори, на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ.

Загубили кандидати |

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов остава втори след Желю Желев (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов остава втори след Петър Стоянов (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин остава втори след Росен Плевнелиев (ГЕРБ).

БСП в местната власт |

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

БСП в Европейския парламент |

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

Празници, чествани от БСП |

Бузлуджански митинг, 2005 г.

За главен празник на партията се счита първата неделя на месец август, когато на паметника на Бузлуджа се провеждат големи празненства – митинг, концерти, младежки дискотеки и ежегодно се събират над 30 000 души.

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Известни политици от БСП |

Жан Виденов – министър-председател (1995 – 1997)

Стефан Данаилов – министър на културата (2005 – 2009)

Николай Добрев – министър на вътрешните работи (1996 – 1997)

Андрей Луканов – министър-председател (1990)

Петър Младенов – председател (президент) (1990)

Георги Пирински – председател на Народното събрание (2005 – 2009)

Георги Първанов – президент (2002 – 2012)

Сергей Станишев – министър-председател (2005 – 2009)

Бележки |

↑ ((en)) Nordsieck, Wolfram. Bulgaria. // parties-and-elections.eu. parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015.

↑ БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.. // http://btvnovinite.bg,+2 ноември 2015 г.

↑ 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.

Вижте още |

Социалистическа система

Българска комунистическа партия

Съюз на комунистите в България

Студена война

Желязна завеса

Падане на комунистическите режими в Източна Европа

Външни препратки |

Официален сайт

Портал „Политика“

Портал „България“

[1] ((en)) Nordsieck, Wolfram. Bulgaria. // parties-and-elections.eu. parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015.

[2] БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.. // http://btvnovinite.bg,+2 ноември 2015 г.

[3] 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.