Skip to main content

Говедарци Съдържание География | Население | Икономика | История | Религии | Курбаните в Говедарци | Държавни институции | Културни и природни забележителности | Редовни събития | Образование | Личности, родени в Говедарци | Личности, починали в Говедарци | Транспорт | Литература | Кухня | Галерия | Източници | Външни препратки | Навигация42°15′00″ с. ш. 23°28′59.99″ и. д. / 42.25° с. ш. 23.483333° и. д.*ГоведарциJourney.BG – Село ГоведарциПланински хижи и заслони – РилаГоведарциВремето в Говедарцир

Села в Софийска областРилаСки курорти в България


селоБългарияОбщина СамоковСофийска областСамоковГоведарциМальовицаГюлечицаНационалния парк РилаЧерни ИскърСнягСамоковМаджареСапарева баняПаничищебалканска пъстърваГоведарциМальовицаВадачасаМечитЛовнахижапланинска школаСедемте рилски езераедноименната хижаКобилино бранищеСтрашното езероИскърСвета Троица












Говедарци




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
























Говедарци

Изглед от Говедарци
Изглед от Говедарци




България

42.25° с. ш. 23.4833° и. д.

Говедарци





Координати: 42°15′00″ с. ш. 23°28′59.99″ и. д. / 42.25° с. ш. 23.483333° и. д.

42.25, 23.483333


Софийска област

42.25° с. ш. 23.4833° и. д.

Говедарци





Общи данни
Население
1 199 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище
124,474 km²
Надм. височина
1238 m
Пощ. код
2020
Тел. код
07125
МПС код
СО
ЕКАТТЕ
15285
Администрация
Държава
България
Област
Софийска
Община
   - кмет

Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)

Кметство
   - кмет

Говедарци
Бойчо Шуманов
(независим)


Говедарци в Общомедия

Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.




Съдържание





  • 1 География


  • 2 Население


  • 3 Икономика


  • 4 История


  • 5 Религии


  • 6 Курбаните в Говедарци


  • 7 Държавни институции


  • 8 Културни и природни забележителности


  • 9 Редовни събития


  • 10 Образование


  • 11 Личности, родени в Говедарци


  • 12 Личности, починали в Говедарци


  • 13 Транспорт


  • 14 Литература


  • 15 Кухня


  • 16 Галерия


  • 17 Източници


  • 18 Външни препратки




География |


Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6 °C и максимална юлска +30,3 °C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.


Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.



Население |



  • 1880 г. – 5006 жители


  • 1934 г. – 2256 жители


  • 1946 г. – 2397 жители


  • 1956 г. – 2408 жители


  • 1975 г. – 2177 жители


  • 1987 г. – 2069 жители


  • 1992 г. – 1873 жители


  • 2001 г. – 1638 жители (Преброяване на населението 2001 г.)


  • 2008 г. – 1450 жители


  • 2009 г. – 1428 жители


  • 2010 г. – 1410 жители


  • 2011 г. – 1395 жители (Преброяване на населението 2011 г.)


  • 2012 г. – 1402 жители


  • 2013 г. – 1400 жители




Икономика |


Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.



История |


Старото наименование на Говедарци е било Българане. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ в. по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.


По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:


  • добив на разсипен магнетит „желязна руда“;

  • „жижни“ за производство на дървени въглища;

  • „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо;

  • „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.



Религии |


Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира „Свети Георги“ събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.


  • Храм „Св. Никола“

  • Храм „Св. Св. апостоли Петър и Павел“

  • Манастир „Св. Троица“ – Аязмото

  • Манастир „Св. Георги Победоносец“

  • Параклис „Успение Богородично“

  • Параклис „Покров Богородичен“

  • Параклис „Св. Мина“

  • Параклис „Св. Пророк Илия“

  • Параклис „Св. Архангел Михаил“

  • Параклис „Св. Иван Рилски“

Всички църковни храмове в селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър са под ръководството на Църковно настоятелство – с. Говедарци



Курбаните в Говедарци |


  • Гергьовден (6 май) – манастир „Св. Георги Победоносец“

  • „Св. Троица“ (датата се мени – 27.05.2018) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото

  • Петровден (29 юни) – храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“

  • Илинден (20 юли) – параклис „Св. пророк Илия“

  • Успение Богородично (15 август) – храм „Св. Никола“, храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Успение Богородично“

  • Успение на Св. Иван Рилски (18 август) – параклис „Св. Иван Рилски Чудотворец“

  • Рождество Богородично (8 септември) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото

  • Покров Богородичен (1 октомври) – храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Покров Богородичен“

  • Петковден (14 октомври) – храм „Св. Никола“

  • „Св. мчк Мина“ (11 ноември) – параклис „Св. Мина“


Държавни институции |


  • Хотел на Министерство на финансите – м. Гюлечица

  • Хотел на Българската академия на науките – м. Гюлечица

  • Почивна станция на „Автомагистрали“ ЕАД – м. Гюлечица

  • Почивна станция на „Метрополитен“ ЕАД – към Столична община

  • Метеорологична станция – Говедарци към НИМХ на БАН – м. Овнарско

  • Институт за гората – БАН

  • Здравен дом – филиал на МБАЛ „Самоков“ ЕООД

  • БТХ „Автостарт“ АД – към „Държавно автомобилно предприятие“ (ДАП) – филиал Говедарци

  • Хотел „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз

  • ЦПШ „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз

  • ДГС – Говедарци към Югозападно държавно предприятие (Благоевград)


Културни и природни забележителности |


Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността „Овнарско“.


В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.


В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси.


Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците – 2 бр, Урдини езера – 6 бр, Мальовишки езера – 3 бр., Еленини езера, циркусът на Страшното езеро – 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.



Редовни събития |


  • „Св. Троица“ (Петдесетница) – официален събор на селото (27.05.2018)

  • Гергьовден – събор на Манастир „Св. Георги Победоносец“

  • Тодоровден – организират се състезания с коне в м. „Лакатица“

  • 31 декември – организира се събор за посрещане на Нова Година

  • Йордановден – организира се наддаване за Кръста в Манастир „Св. Троица“ – Аязмото

  • Ивановден – традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести

  • Национален фолклорен фестивал „Дар от природата“ – (25 – 26 август 2018)


Образование |


  • ОУ „Димчо Дебелянов“

  • ЦДГ „Незабравка“

  • Народно читалище „Христо Ботев – 1928“


Личности, родени в Говедарци |



  • Никола Краварев (1856 – 1920), български книжар и книгоиздател


  • Гергана Кацарска (1984), българска попфолк певица


  • Любомилка Кацарска (1958), републиканска шампионка ски бягане, майка на футболиста Стойко Сакалиев


  • Людмила Живкова (1942 – 1981), политик, дъщеря на Тодор Живков


Личности, починали в Говедарци |



  • Асен Христофоров (1910 – 1970) – български икономист, писател и преводач.


Транспорт |


Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмата, която обслужва линията Самоков – Говедарци е „Експрес бус-транс 2003“ ЕООД. Цената на билета е 1.90 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков – Говедарци – Мальовица, като цената на билета Самоков – Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета – Говедарци – Мальовица – 4.00 лв



Литература |


В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.



Кухня |


Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.



Галерия |



Източници |


  • Journey.BG – Село Говедарци

  • Планински хижи и заслони – Рила


Външни препратки |



  • Времето в Говедарци



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Говедарци&oldid=8995654“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.344","walltime":"0.734","ppvisitednodes":"value":4395,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":64962,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":3132,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":3546,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 648.214 1 -total"," 39.84% 258.279 1 Шаблон:Селище_в_България"," 38.94% 252.419 1 Шаблон:Infobox"," 12.43% 80.603 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 9.01% 58.396 1 Шаблон:ПК_група"," 8.32% 53.952 2 Шаблон:ПК"," 7.40% 47.962 13 Шаблон:Wikidata"," 5.53% 35.817 2 Шаблон:And"," 5.12% 33.183 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"," 5.11% 33.145 5 Шаблон:Селище_в_България/Област"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.069","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1747696,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1224","timestamp":"20190315052619","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0413u043eu0432u0435u0434u0430u0440u0446u0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2457696","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2457696","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-06-02T00:30:43Z","dateModified":"2018-12-07T01:27:14Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/16/GovedartsiHiuses.jpg","headline":"u0441u0435u043bu0438u0449u0435 u0432 u0411u044au043bu0433u0430u0440u0438u044f"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":118,"wgHostname":"mw1273"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр