Народно събрание
Парламентарна система:	Еднокамарен парламент
Председател:	Цвета Караянчева
--- Партия:	ГЕРБ
--- Избран:	17 ноември 2017 г.
Депутати:	240
Парламентарни групи:	Кабинет (122)      ГЕРБ (95)      Обединени патриоти (27) Подкрепящи кабинета (12)      Воля (12) Опозиция (105)      БСП за България (79)      ДПС (25) Независими (2)      Независими (2)
Основаване:	10 февруари 1879 г.
Последни избори:	26 март 2017 г.
Седалище:	София
Уебсайт:	parliament.bg

Сградата на Партийния дом – сега канцелария на Народното събрание

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. До сградата на Народното събрание в София се намира и площад със същото име.

Избори за Народно събрание |

Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите.

Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели.

Функции и правомощия |

Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91).^[1] В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.

Излъчване на правителство |

Народното събрание има и конститутивна функция (англ. constitute – учредявам, назначавам; constitutive – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности.

В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното Народно събрание, то се разпуска от Президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно.

Парламентарен контрол |

Парламентарният контрол е дейност на Народното събрание, при която народните представители (т.е. депутатите) упражняват контрол върху изпълнителната власт (т.е. правителството), като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко от БНТ.

Избор на ръководители на други институции |

• Избира председателя на КФН;


• Избира управителя на НЗОК за срок от 5 години.

Дейност и процедури |

Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият.

Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС.

НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители, или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред. От президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика.

В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен.

Гласуването се извършва на две четения.

Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така, комисиите биват постоянни и временни. Временните са проучвателни и анкетни.

Пример: в 42-то НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните пък са 11.

В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител).

Институции, които се отчитат пред НС |

• БНБ


• КФН

Списък на Народните събрания в България |

Велико Народно събрание |

 Основна статия: Велико Народно събрание

Великото Народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.

Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.

ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ Народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.

Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.

Сграда на Народното събрание |

 Основна статия: Сграда на Народното събрание

Сградата на Народното събрание през 2015

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г., като по това време министър-председател е Петко Каравелов.^[2]

Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891 – 1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Вижте още |

• Председател на Народното събрание на България


• Парламентарни избори в България


• Списък на правителствата на България

Източници |

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Народно събрание.

• Официален сайт на Народното събрание


• Исторически снимки на Народното събрание


• Предаване на заседанията на живо


• Графики и статистики относно Народното събрание


• Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015

п б р    Народни събрания на България (1878–) Княжество България (1878 – 1908) Учредително | 1 Велико | 1 | 2 | 2 Велико | 3 | 4 | 3 Велико | 5 | 6 | 4 Велико | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 Царство България (1908 – 1946) 14 | 5 Велико | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 Народна република България (1946 – 1990) 6 Велико | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 Република България (1990–) 7 Велико | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44

п б р Избори в България (1879 - 2016 г.) Парламентарни избори януари 1879 · септември 1879 · 1880 · 1881 · 1882 · 1884 · 1886 · 1887 · 1890 · май 1893 · октомври 1893 · 1894 · 1896 · 1899 · 1901 · 1902 · 1903 · 1908 · юни 1911 · октомври 1911 · 1913 · 1914 · 1919 · 1920 · април 1923 · декември 1923 · 1927 · 1931 · 1938 · 1940 · 1945 · 1946 · 1950 · 1954 · 1958 · 1962 · 1966 · 1971 · 1976 · 1981 · 1986 · 1990 · 1991 · 1994 · 1997 · 2001 · 2005 · 2009 · 2013 · 2014 · 2017 Президентски избори 1992 · 1996 · 2001 · 2006 · 2011 · 2016 Местни избори 1991 · 1995 · 1999 · 2003 · 2007 · 2011  · 2015 Избори за Европейския парламент 2007 · 2009 · 2014 Референдуми 1922 · 1946 · 1971 · 2013 · 2015 ·2016