Шумен
Изглед над града
Шумен Координати: 43°16′12″ с. ш. 26°55′27.99″ и. д. / 43.27° с. ш. 26.924444° и. д. 43.27, 26.924444 Шумен Шумен
Общи данни
Население	88 777 (ГРАО, 2015-03-15)* 87 324 (НСИ)
Землище	136,358±0,001 km²
Надм. височина	184±1 m
Пощ. код	9700
Тел. код	054
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	83510
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    - кмет	Шумен Любомир Христов (ГЕРБ)
Адрес на общината
бул. „Славянски“, № 17 тел.: 054/857 640 сайт: www.shumen.bg
Шумен в Общомедия

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. Градът е десети по големина в страната с население от 85 685 жители по настоящ адрес към 15 март 2017 г. според ЕСГРАОН ^[1] (76 967 души според НСИ, 31 декември 2016 г. ^[2],^[3]).

Изглед към града от стъпалата под паметника „Създатели на българската държава“ (2009 г.)

Географска характеристика |

Местоположение |

Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м.

Изглед към западната част на града от Шуменската крепост (2006 г.)

Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м.

Изглед към централната част на Шумен от паметника „Създатели на българската държава“ (2008 г.)

Изглед към централната и североизточна част на града от платото, района на паметника „Създатели на българската държава“ (2008 г.)

През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

В Шумен са обособени няколко жилищни комплекса (Херсон, Добруджа, Тракия, Боян Българанов) и квартала (Индустриална зона, Гривица, Бялата пръст, Еверест, Дивдядово, Макак, Мътница).

Климат |

Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5 °C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22 °C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4 °C), а най-високата – през август (45,0 °C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

История |

Древност и Античност |

Разкопки на Рафаил Попов през 1907 г. идентифицират селищната могила Коджадермен, населявана през средния и късния халколит. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от шосето Шумен – Търговище.^[4] Сведения има и от ранножелязната епоха – XII в. пр.н.е., откогато е датирано първото укрепление. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр.н.е. е построена втора стена пред първата.

През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг.

Ранно средновековие |

Шуменската крепост

През 4 – 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две църкви – еднокорабна базилика от 4 век и трикорабна базилика от края на 5 век или началото на 6 век.^[5]

Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ. През 8 – 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 – 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.

Средновековие |

Надпис на кирилица от Цар Иван Шишман, доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците

Сцена от възстановката през 2007 на битката за Шумен (през 1444 година, по време на Варненския кръстоносен поход)

Старобългарското укрепление от 7 – 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 – 14 век).

Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен:
„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година от андалуско-сицилианския пътешественик Идриси, който го описва като голям град с многолюден пазар.^[6] Според Константин Иречек и Георги Джумалиев произходът на името Симеонис е от това на цар Симеон. През 12 – 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през 1388 г., окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 година.

В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.

В Османската империя. Възраждане |

Шумен през 1853 година

Част от Шумен с Кьошковете през 1912 година

След средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529),^[7]Часовниковата кула с чешма (1740) ^[8] и срещу нея Томбул джамия (1774). През 17 – 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000—5000^[9]

През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.^[10] През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.^[11]

По времето на османското владичество (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е създадено първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – Свищов (януари), Шумен (през пролетта) и Лом.

След Кримската война край Шумен се заселват кримски татари.^[12]

Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.^[13]

След Освобождението |

След Освобождението на България първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[14] С усъвършенстването на технологиите, постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града (1919 г.). През месец септември 1927 г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа. ^[15]

Шумен през социализма |

В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.

През есента на 1951 г. Софийското военно училище се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „Радиолокация“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за зенитно-ракетни и радиотехнически войски. През 1969 г. към Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ е създадено Средно сержантско военно артилерийско училище (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „Изчислителна техника и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през 1919 г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива Висш педагогически институт.
В природен парк „Шуменско плато“ през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „Създатели на българската държава“. През 80-те години се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 80-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Предвидената тролейбусна линия не се изгражда.

Част от центъра на Шумен – 2007 г.

Сити център

Центърът на Шумен – 2010 г.

Шумен при демокрацията |

След 1989 г. в Шумен е изграден мол – модернизиран е Районният универсален магазин (РУМ) и е създаден Сити център. Изградени са отново и реставрирани емблематичните за града ресторанти с хотелска част „Кьошковете“ и „Стъклото“. Построени са редица нови ресторанти и хотели в съвременен стил. След влизането на България в Европейския съюз са асфалтирани основните булеварди, улици и пътища. Ремонтирана и модернизирана е пешеходната зона от центъра през градската градина до ж.п. гара.

Панорамна снимка, направена пред Руския паметник с изглед към кръговото кръстовище

Население |

При първото официално преброяване на населението на Княжество България през 1880 година, Шумен с 22 900 жители е третият по големина град в княжеството след Русе (26 163 жители) и Варна (24 600) и преди новоизбраната столица София (20 501 жители).^[17],^[18]

Етнически състав |

Преброяване на населението през 2011 г. |

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[19]

Религия |

Православна църква „Св. Три Светители“

Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Повечето от християните изповядват православие; другите християнски общности са методисти, петдесятници, адвентисти и други. ^[20]

• Православни храмове: ^[21]
  

– „Св. Три Светители“ (1859) – в центъра.

– „Св. Възнесение“ (1827) – между Икономическа гимназия и „Оборище“ ^[22]

• Други християнски храмове:
  

Томбул джамия

– Евангелска Методистка Епископална Църква – до хотел „Шумен“ ^[23]

– Евангелска Петдесятна Църква (ЕПЦ)

– ЕПЦ „Живот Чрез Христа“.

– Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“ (1834) – на „Гривица“ ^[24]

• Мюсюлмански храм – Томбул джамия (1744), най-голямата в България и втора на Балканския полуостров след джамията в Одрин. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). Включена е в Списъка на 100-те национални туристически обекта с № 95. ^[25].


• Църковни административни сгради:
  Архиерейско Наместничество, Районно Мюфтийство.

Местна власт |

Кмет |

 Основна статия: Списък на кметовете на Шумен

Кмет на Шумен е инж. Любомир Христов (р. 1954) /ГЕРБ/, преди това директор на РДВР и депутат. На 1 ноември 2015 г., на втори тур на местните избори, е избран за кмет на Община Шумен за първи мандат с 63,96 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 9 ноември 2015 година.

Община Шумен

Съдебната палата в Шумен

Сградата на полицията в Шумен

Общински съвет |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно.

Председател на Общинския съвет е проф. д.т.н. инж. Борислав Беджев (р. 1958) /ГЕРБ/, заместник декан на Техническия факултет в ШУ.

Общинският съвет има 10 постоянни комисии:

Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове.

Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси.

Побратимени градове |

Шумен е побратимен^[26] със следните градове (по азбучен ред):

Пивоварният завод „Шуменско пиво“

Икономика |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Шуменско пиво“, „Алкомет“^[27], "Фикосота".^[28]

Инфраструктура |

Транспорт |

 Основна статия: Катеринката

Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на ж.п. линиите преминаващи през територията на Общината e 30,16 км, като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п. линии са 12,31 км.

На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км от автомагистрала Хемус /София-Варна/.

Железопътна гара – Шумен, 1993 г.

Автогара – Шумен

Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226,090 км. Първокласните пътища са 45,455 км, а второкласните – 16,848 км. Пътищата трети клас са 37,200 км, а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130,420 км. Асфалтираните пътища представляват 68,4 % или 154,62 км от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90 % са асфалтирани и 10 % павирани.

Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, Темса, Мерцедес, Фолксваген и Чавдар. Над 65 % от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда.

Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход“ № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен.^[29]

Радио Шумен

Медии |

Здравеопазване |

Лечебни заведения

Образование и наука |

Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Й. Вапцаров“

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Обединен детски комплекс

Висши училища

• Национален военен университет – Факултет „Артилерия, Противовъздушна отбрана и Комуникационно-информационни системи“


• 
  Шуменски университет^[34] „Еп. Константин Преславски“

Училища

• СУ „Йоан Екзарх Български“


• СУ „Сава Доброплодни“


• СУ „Панайот Волов“, Шумен


• СУ „Васил Левски“


• СУ „Трайко Симеонов“


• 
  ПГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров“ ^[35]


• ППМГ „Нанчо Попович“


• Професионална гимназия по механотехника, електроника и транспорт „Христо Ботев“


• Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия


• Професионална гимназия по икономика


• Професионална гимназия по машиностроене


• Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“


• Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии


• Вечерна гимназия „Христо Смирненски“


• Средно духовно училище „Нювваб“


• Основно училище „Иван Вазов“


• Второ Основно Училище „Д-р Петър Берон“


• Трето Основно училище „Димитър Благоев“


• Шесто Основно училище „Еньо Марковски“


• Девето Основно училище „Панайот Волов“


• Начално училище „Илия Рашков Блъсков“


• Начално училище „Княз Борис І“


• Помощно училище „Васил Друмев“

Детски комплекси

• Обединен детски комплекс ^[36]

Културни институции и забележителности |

Държавна филхармония – Шумен |

Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През 1848 – 1849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През 1850 г. под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище „Добри Войников“ е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър с диригент Владимир Василев. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров.^[37]

Държавна филхармония – Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, осъществила е гастроли в Германия, Австрия, Италия, Испания, Швейцария, Монако, Беларус, Гърция и Република Корея.

В Шумен има и два изключително популярни хорови състава – детския „Бодра песен“ и смесения „Родни звуци“, създаден през 1898 г. Половин век ръководител и главен диригент на двата състава е била проф. Венета Вичева.

Драматично-куклен театър „Васил Друмев“

Театри |

Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.

Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.

През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Стефан Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.

Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Васил Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г., от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания.

ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.

Читалище „Добри Войников“ – оригиналната сграда от 1898 г. с паметника на Нанчо Попович (9.5.1899)

Читалища, библиотеки и културни домове |

• 
  Народно читалище „Добри Войников 1856“ – пл. „Възраждане“.
  

 Основна статия: Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)

Второто читалище в България, основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, създадени през същата година, то полага началото на българското читалищно дело. Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895 – 1898 г. на площ 1692 кв. м и е първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението. Открита е на 28.12.1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от първия български драматург Васил Друмев, роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 г.

Читалището развива многостранна дейност: библиотека (втората по големина в града), лекционна просвета, различни курсове, любителско художествено творчество, културно-масови прояви, концерти, издаване на книги и брошури.

В читалище „Добри Войников-1856“ – Шумен се поставя началото на българския театър с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб „Маяковски“.

Тук се е играла първата оперета в България през 1914 г. и е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища. ^[38],^[39][40],^[41][42]

• Народно читалище „Напредък 1869“ – пл. „Кристал“, ул. „Панайот Волов“. Едноетажна сграда в добро състояние. ^[43]


• Народно читалище „Боян Пенев 1949" – ж. к. „Тракия“, ул. „Одрин“. Има 2 сгради, по-голямата в добро състояние. Към читалището функционират библиотека, школи, клубове, кръжоци и състави за любителско творчество – школи по класически танци /балет/, пиано, английски език и изобразително изкуство; клубове „Детски приказен свят“, „Екология“, „Ние в обществото“, „Тае-бо аеробика“; фолклорна група „Тракия“ и група за пресъздаване на народни обичаи. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен и на Наградата на Шумен. ^[43],^[44]


• Народно читалище „Стилиян Чилингиров 1963“ – пл. „Гривица“. Има библиотека. Сграда в добро състояние. ^[43]


• Народно читалище „Тодор Петков 1963“ – Добруджански квартал, бул. „Мадара“. Масивна сграда в незадоволително състояние. Дейности: Ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“, Детски фолклорен ансамбъл „Звънче“; Гайдарски оркестър; Хор за школувано пеене; 3 бр. школи: Народни танци, Народно пеене, Народни инструменти – гайда, кавал, гъдулка и тамбура.; Библиотека. ^[43],^[45][46]


• Народно читалище „Евролил 2005“ – ж. к. „Еверест“, ул. „Висока поляна“. Няма собствена сграда. ^[43]


• Народно читалище „Асен Златаров 1872“ – кв. Дивдядово, бул. „Велики Преслав“. Дейности: Детско-юношеско театрално студио „Антракт“, Детски танцов състав „Венче“, Младежки танцов състав „Дивдядово“, клуб „Традиция“; библиотека; лятна академия за таланти „На извора хоро се вие“. ^[43],^[47]


• Народно читалище „Просвета 1926“ – кв. „Макак“. Дейности: Кукерска група „Арапи“, Група за хумор и сатира, Детски танцов колектив, Детска рецитаторска група, Кръжок по краеведение, Клуб „Седянка“ – за кулинарно и плетаческо изкуство, Клуб „Лично творчество“, библиотека. ^[43],^[48]

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“

• Народно читалище „Отец Паисий 1929“ – кв. „Мътница“. ^[43]


• Народно читалище „Назъм Хикмет 1881“, ул. „Раковски“. Има библиотека. Сграда в лошо състояние. ^[43],^[49]


• Народно читалище „Пробуда 1958“ – кв. „Млада Гвардия“, ул. „Ген. Скобелев“. Създадено е на 24.06.1958 г. Дейности: клубове „Природолюбител“, „Турист“, „Художествено слово“, „Уроци по родолюбие“; библиотека. Сграда в лошо състояние, споделена с НЧ „Екипе“. ^[43],^[50][51]


• Народно читалище „Екипе-Единство 1997“ – ул. „Ген. Скобелев“ 33. В незадоволително състояние. Споделена сграда с НЧ „Пробуда“ в лошо състояние. Дейности: 2 танцови групи за ромски фолклори, певческа група, рап формация „Барони“ ^[43],^[52]


• 
  Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – център, бул. „Славянски“. Най-голямата библиотека в Шуменска област с над 750 000 библиотечни документи. Създадена през 1922 г. като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на Стилиян Чилингиров. Библиотеката е една от малкото в страната със специално проектирана и построена през 1980 г. сграда, която осигурява условия за диференцирано и ефективно обслужване на читателите. Работи в няколко направления: “Фондове и каталози“, „Обслужване на читатели“, „Справочно – библиографско и информационно обслужване“. Има заемна за възрастни над 14-годишна възраст, детски отдел, обща читалня с междубиблиотечно заемане, чуждоезикова читалня, дигитално студио, студио с необходимата звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, плочи, аудиокасети, компакт-дискове, видеокасети, репродукции и др. Осигурен е достъп до всички автоматизирани бази данни и електронен вариант на АПИС. ^[53]


• 
  Художествена галерия „Елена Карамихайлова“. Отначало е основана като читалищна сбирка през 1947 г. към читалище „Добри Войников“. Галерията е създадена през 1955 година като колекция от произведения на пластичното изкуство. Тогава е открита със значителен фонд и в самостоятелни помещения на бул. „Славянски“. През 1978 г. е преместена в сградата на сегашната съдебна палата. След реституиране на постройката от Съда галерията е преместена в сегашната си сграда на ул. „Цар Иван Александър“, където е открита за посещение на 22 декември 1992 г. Тук се съхраняват над 2000 творби в областта на живописта, скулптурата, графиката и приложното изкуство в периода от края на XIX век до днес. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Периодично галерията показва колекции от фонда. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви. ^[54],^[55][56]


• Младежки дом. Има ритуална зала, театрално-концертна зала „Проф. Венета Вичева“, киносалон за пространствено (3D) кино, танцов салон, шахматен клуб, спортна зали и зали за културно масови мероприятия. ^[57],^[58][59],^[60]


• Арменски културен дом

Паметници, исторически и археологически забележителности |

На Шуменското плато се намира най-големият исторически паметник в България „Създатели на българската държава“ и много паметници на известни исторически личности.

• 
  Паметник „Създатели на българската държава“.

 Основна статия: Създатели на българската държава

Известен е още като Паметник „1300 години България“. Той се намира на 6 километра от град Шумен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато. Може да се види в радиус от 30 километра, тъй като е дълъг 140 метра и е висок 70 метра. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Най-горе е разположен 52-метров лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения.

Паметник „Създатели на българската държава“ – изглед от стълбите

Паметник „Създатели на българската държава“ – изглед от запад

Изглед към паметник „Създатели на българската държава“ от центъра на града

Мемориалният комплекс представя най-важните моменти от Историята на България от VII до Х век чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м²мозайки. Статуите са на най-известните и заслужили български държавни владетели (ханове и царе) от Аспарух до Симеон I, създателите на славянската азбука Кирил и Методий, техните ученици Климент, Наум и Ангеларий и др. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава. От там се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Нарича се от шуменци за краткост с подразбиране само „Паметника“. ^[61],^[62]

• 
  Историко-археологически резерват Шуменска крепост.

 Основна статия: Шуменска крепост

Основи на древни постройки на върха на Шуменската крепост

Крепостта край град Шумен (2006 г.)

Шуменската крепост (2010 г.)

Средновековната крепост е разположена на платото, след парка „Кьошковете“, на 3 км западно от центъра на града. В миналото е била разрушена, но през XX в. е частично възстановена. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Построена е на 4 платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. Сред по-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен; плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ (първият кирилски надпис в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип; коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Крепостта е № 94 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. ^[63]

• Куршум чешма. Оригинална чешма от 1744 година. Покрита е с оловни плочки. От там и произлиза името ѝ „Куршум – чешма“, което от турски преведено значи „оловната чешма“.


• Паметник на свободата (1965) – в градината до Общината. Известен е с името Разперко и е един от символите на Шумен. Символизира победата на комунизма над фашизма. Воинът с разперените ръце е комунист, а другият долу с вързаните ръце на гърба е фашист. ^[64]

Руски паметник в Шумен

• Руски паметник – на кръговото кръстовище на площад „България“ (Руски площад). ^[65][66]


• Паметник на загиналите воѝни от шуменски регион във войните (1994) – на площад „Кристал“. Обичайно място за ритуали. На шест паметни колони от бял врачански камък са изписани имената на 435 бойци и командири от Шумен и района, загинали във войните след 1878 г. Колоните са свързани чрез метални отливки на ордени, щикове и гранати. По средата на паметника е поставен забит в лавров венец меч, изработен от бронз и месинг. ^[67]


• Паметник на загиналите во̀ини от V шуменски полк – на ул. „Марица“, на входа на бившата казарма „Пети полк“. ^[68]


• Паметник на курсистите. Намира се в местността Байкова поляна на Шуменското плато. На 19 март 1933 г. курсистите от учителския институт Димо Пенчев (23 г.), Мара Балева (22 г.) и Цвята Христова (27 г.) са убити от група офицери на военно-фашистката организация „Продуч“. Целта на властта е била да разкрие младежката организация в града и да я разгроми. Въпреки жестоките изтезания ремсистите предпочитат смъртта пред предателството. ^[69]


• Паметник на Васил Левски (2015) – булевард „Славянски“, срещу Съда. ^[70]


• Паметник на Панайот Волов – бул. „Славянски“, срещу Военния клуб. ^[71]


• Паметник на Лайош Кошут (1952) – бул. „Славянски“, срещу Общината. ^[72]


• Паметник на Добри Войников – бул. „Славянски“, до Театъра. ^[73]


• Паметник на генерал Константин Каварналиев (2009) – пред хотел „Шумен“. ^[74]


• Паметник на генерал Валериан Мадатов – бул. „Славянски“, срещу Централна кооперативна банка и магазин „Детски свят“. ^[75]


• Бюст-паметник на Димитър Благоев (1956) – на площад „Кристал“. ^[76]


• Бюст-паметник на Стефан Караджа (1937) – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката срещу супермаркета. ^[77]


• Паметник на Тодор Петков – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката пред читалище „Тодор Петков“.


• Бюст-паметник на Вела Пискова (1954) – след централния вход на Градската градина. ^[78]


• Бюст-паметник на Август Попов (2015) – в Градската градина. ^[79]


• Паметник на Тодор Колев – в Градската градина пред фонтана. Бронзов монумент на актьора с цигулка в ръце и бомбе. Паметникът пресъздава едновременно различните таланти и превъплъщения на Тодор Колев като театрал, музикант и шоумен. Скулптурата е с височина 205 см и тежи около 650 кг. Втората част от композицията е филмова лента от бронз, която се намира зад статуята на актьора. ^[80][81]


• Паметник на жертвите на комунизма (2009) – в Градската градина. ^[82]


• Паметник на Лиляна Димитрова – в двора на Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ (бивша „Лиляна Димитрова“).


• Паметник на Нанчо Попович – в градинката пред Народно читалище „Добри Войников 1856“, между ОББ и старата поликлиника.


• Бюст-паметник на Димитър Благоев (1956) – на площад „Кристал“. ^[76]


• Паметник на Боян Българанов.


• Паметник на митрополит Симеон – бул. „Симеон Велики“, до църквата „Свето Възнесение“. ^[83]


• 
  Паметник на Георги Димитров – бронзов колос в цял ръст с тегло 5 тона, отлят от стотици празни артилерийски снаряди, до щаба на бившето ВНВАУ „Георги Димитров“. Демонтиран е при правителството на СДС през 1992 г. и заменен на постамента с две руски ракети. Сега паметникът е в склад с бойна техника на шуменско военно формирование в двора на бившето поделение КЕЧ. ^[84][85]


• 
  Паметник на Васил Коларов – пред Съдебната палата в Шумен до 1992 г., когато правителството на СДС нарежда премахването му. Защитници на Коларов недоволстват и организират седящи стачки. Накрая с полиция паметникът е демонтиран. Първо е преместен в склада на общинския кучкарник, а сега се съхранява в помещение на строителна фирма. ^[84]

На 18 км източно от Шумен, в подножието на Ма̀дарското плато, се издига Ма̀дарският конник. Недалече от града, в Шуменска област, са и първите две стари столици на България – Плиска (27 км североизточно) и Преслав (20 км югозападно).

Паркове |

• 
  Градска градина. Разположена е в широкия център на града между Руски паметник и ж. п. гара. Централният вход с колони и архитектурни орнаменти е от кръговото кръстовище. След 2010 г. е обновена по проект. Има голяма детска площадка, няколко паметника и фонтан пред бившето Градско казино, преустроено в сладкарница, ресторант и дневен бар.


• 
  Централен парк. Намира се в идеалния център на града, между общината, театъра, библиотеката и младежкия дом. Там е Паметникът на Свободата (Разперко) – един от символите на Шумен, любимо място на младежите от града.


• 
  Парк „Студентски“. Изграден е до супермаркет „Била“ в посока Шуменски университет, на мястото на старите гробища. Стойността му е около 3 милиона лева. Открит е на 30.6.2009 г. Съдържа детски атракции, концертен подиум и многофункционалното игрище /за хандбал, волейбол и баскетбол/ за провеждането на международни и републикански спортни състезания. Предвидено е въвеждането на забрана за разхождането на домашни любимци на територията на парка. Охраната се извършва от общинската фирма за охрана с монтирани видеокамери. ^[86]


• 
  Парк пред читалище „Тодор Петков“ в Добруджански квартал. Обновен е по проект и открит на 16 юни 2015 г. Включва 4 декара тревни настилки, 1700 квадратни метра асфалтови настилки, паркоместа, 1200 кв. м павирани настилки, нови 148 дръвчета, ново осветление. ^[87]


• 
  Кьошковете. Емблематичен за Шумен голям горски парк в западната част на града. Има зоокът, малко езеро, детски кът и 2 хотел-ресторанта. Осигурен е с градски транспорт. От там водят началото си туристически маршрути към Шуменското плато.

Паркова територия с началните стъпала за Паметника в центъра на града

Снимка от „Кьошковете“

Стълбището за Паметника по склона на платото

• 
  Стълбище до Паметника. Изградено е като парк с напречни и диагонални алеи. Започва от централния парк и младежкия дом. Едно от най-предпочитаните места за активен туризъм.


• 
  Природен парк „Шуменско плато“. Заема обширна гориста площ на платото южно и западно от града. Парковите територии с места за пикник около паметника и туристическия център южно от него са масово посещавани особено през почивните дни. Вляво от пътя за Шуменската крепост са Паметникът и гробът на курсистите, местността „Дългите поляни“ с туристическият заслон „Детелина“ и пещерата „Тайните понори“. Сред по-известните обекти в централната и северна част на парка около Шуменската крепост са пещерите Бисерна (Зандана) и Русалка (Сулумара), крепостта „Висока поляна“, сгради за лагери, климатични и зелени училища и ведомствени вили. ^[88]

Музеи |

Регионален исторически музей (РИМ)

Бронзова матрица от V в. пр.н.е., с. Гърчиново (копие, оригиналът е в РИМ – Шумен)

• Регионалният исторически музей в Шумен (РИМ) ^[89] е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Създаден е през 1904 г. През ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на България в новопостроената сграда се открива експозиция на Окръжния исторически музей, която е разположена в 9 зали и заема площ от 2600 м². Изложени са само около 9000 експоната от 75 000, съхранявани в музея, документиращи различни страни от многовековната история на този край. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. Ранната история (3500 – 3100 г. пр.н.е.) е показана с експонати, открити при археологическите разкопки на селищните могили в региона.
  

Керамичната икона „Св. Теодор Стратилат“, сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство.

Къща музей „Панайот Волов“

Къща музей „Панчо Владигеров“

Стая в къща музей „Лайош Кошут“

Експозиция от музея на коня Кабиюк

Къща музей „Добри Войников“

Къща музей на Тодор Рахнев –
кв. „Дивдядово“

Спорт |

В Шумен активно се развиват футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, фехтовка, вдигане на тежести и конен спорт.

Спортна зала „Младост“

Футболният клуб на града е ФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. След сезон 2012/13 е участник в Б група.

Стадион „Панайот Волов“

Централният стадион на Шумен е „Панайот Волов“ (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи – спортна зала „Младост“.

Турнир в Кабиюк по случай 150-годишнината от основаването му

В града традиции има карате „киокушинкай“. Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист № 1 и треньор № 1 за 2007 г. – Виталий Маринов – 1 кю; и семпай Даниел Димитров – 1 дан. В Шумен функционира и конна база „Кабиюк“.

СКХ ДЮ (Спортен клуб по хандбал за деца и юноши) Шумен е печелил 3 поредни години ДЪРЖАВНОТО ПЪРВЕНСТВО ЗА МЪЖЕ.

От 1970 година до сега в района на града се провежда рали „Стари столици“ – автомобилно състезание, кръг от Националния рали-шампионат. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.

Редовни събития |

Карнавал на плодородието (Октомври, 2010 г.)

• Празник на Шумен – 11 май
  


• Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда базар, на който се предлагат само български стоки.


• 
  1 юни  – Ден на детето
  


• На всеки две години (през есента) се провежда Карнавал на плодородието ^[92]


• Средновековен събор „Доблест и слава“ – атракции и пресъздаване на исторически събития на крепостта „Стария град“


• 
  Рали „Стари столици“ ^[93]


• Всяка година през май се провежда Международен фестивал „Друмеви театрални празници Нова българска драма"


• Международен музикален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров" (април – май) ^[94]


• Международни детски-юношески хорови празници „Добри Войников" (на всеки две години) ^[95]


• Международен конкурс за млади поп изпълнители „Съзвездие“ (октомври-ноември)


• Международно биенале по скулптура „Мадара“ (август), в резерват Мадарски конник
  


• Национален фестивал на мажоретния танц „Мадарски конник" (май)


• Национален танцов фестивал “Магията на Танца “ (март) ^[96]


• Национални ученически театрални празници (на всеки две години)


• Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия ^[97]


• Национален конкурс „Мадарският конник – символ на историческото минало и европейското бъдеще на България" (май), в Регионалния исторически музей


• Национален конкурс „Космосът-настояще и бъдеще на човечеството".


• Регионален конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от Коледа до Васильовден“ (декември).


• Регионален младежки конкурс за рисунка, фотография и компютърна презентация на тема „Портрет на моя град Шумен"


• Регионален конкурс за детска забавна песен „Златно петле“ (април)


• Регионален конкурс за изработка на най-малка, най-голяма, оригинална, автентична мартеница, колие, гривна, пано „Пижо и Пенда“ (февруари)


• Фестивал на популярната градска песен „Есенни шуменски вечери“ (септември) ^[98]

Бележити личности |

 Основна статия: Личности (Шумен)

С Шумен са свързани имената на национални герои, загинали във войните, национално-освободителното и антифашистко движение, държавни ръководители, както и на бележити исторически личности, в чест на които в града е построен музей, паметник или обществена сграда:

Герои, загинали във войните, национално-освободителното и антифашисткото движение

• 
  Панайот Волов (1850 – 1876) – български революционер, национален герой. Един от главните дейци на Априлското въстание 1876 г., главен апостол на IV революционен окръг – Пловдив. Ранен в сражение с османска потеря край гр. Бяла, се удавя при опит да преплува река Янтра.


• 
  Захари Величков (1834 – 1876) – български революционер, работил в Шумен. Подпредседател на местния революционен комитет в Ямбол и участник в Априлското въстание. Ранен, заловен, осъден и обесен в Одрин.


• 
  Андрей Богданов (?-1877) – участник в Руско-турската освободителна война (РТОВ) като лекар в Първа опълченска дружина. Загива по време на войната.


• 
  Константин Каварналиев (1866 – 1913) – български офицер, полковник, геройски загинал в Междусъюзническата война, посмъртно произведен в чин „генерал“.


• 
  Еньо Марковски (1873 – 1923) – деец на работническото движение в България. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и умира в затвора.


• 
  Вела Пискова (1889 – 1925) – деец на работническото движение в България. Физик, учителка в гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. Организаторка е на женското антивоенно движение в Шумен през Първата световна война (1915 – 1918). Ръководител на бойни групи в Септемврийското въстание от 1923 г. Първата жена-комендант на град и секретар на Окръжния комитет на БКП (т.с.). Убита през 1925 г. в сражение с полицията в Русе. ^[99]


• 
  Август Попов (1909 – 1942) – български антифашист, секретар на ОК на РМС и секретар на ОК на БРП (к) в Шумен (1932), участник в партизанското движение по време на Втората световна война и в група на т.нар. парашутисти и подводничари. Осъден на смърт по процеса на парашутистите и разстрелян.

• 
  

  

  
  

  
  

  Панайот Волов
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Константин Каварналиев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Август Попов (бюст-паметник в Шумен)
  

  
  

  
  

Държавни ръководители и политици

• 
  Васил Коларов (1877 – 1950) – български политик, ръководител на Коминтерна, държавен глава на България (15.9.1946 – 9.12.1947), министър-председател на България в 65-то (1949 – 1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946) и на VI велико народно събрание (1946 – 1947).


• 
  Желю Желев (1935 – 2015) – български философ (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г.


• 
  Васил Друмев (1841 – 1901) – български писател, духовник и политик, автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет, митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България^[100].


• 
  Димитър Благоев („Дядото") (1856 – 1924) – български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров.


• 
  Лайош Кошут – виден унгарски национален герой, държавен деятел, юрист и революционер в периода на Унгарската революция 1848 – 1849, министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария от април до август 1849 г.

• 
  

  

  
  

  
  

  Васил Коларов
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Желю Желев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Васил Друмев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Димитър Благоев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Лайош Кошут
  

  
  

  
  

• 
  Тодор Икономов (1835 – 1892) – български писател, публицист, издател и политик, един от най-видните възрожденски учители и участници в борбата за създаване на независима Българска екзархия, подпредседател на Учредителното събрание в Търново, един от водачите на Консервативната партия, министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880) и окръжен управител на Шумен (1881), председател на 2 Велико народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882)^{[101][102][103]}.


• 
  Стоян Данев (1858 – 1949) – български революционер, юрист, финансист и политик. Доброволец в четата на Филип Тотю по време на Старозагорското въстание. Председател на V-то ВНС и XV-то ОНС. Ръководител на Умеренолибералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия. Министър на външните работи. Четири пъти министър-председател на България (1901 – 1903 и 1913). Министър на финансите. Председател на БЧК и председател на Международния съюз на Червения кръст в Женева. Член на постоянния Арбитражен съд в Хага.


• 
  Янко Сакъзов (1860 – 1941) – български политик, публицист и общественик, един от лидерите на БРСДП (обединена – „широки социалисти").


• 
  Рачо Петров (1861 – 1942) – български генерал от пехотата и политик. Началник на щаба на армията през Сръбско-българската война и до 1894 г., 2 пъти военен министър, 2 пъти министър на външните работи и изповеданията и 2 пъти министър-председател на България по времето на княз Фердинанд. Депутат в XI (1901 г.) и XIII (1903 – 1908 г.) Обикновено народно събрание. Носител на 10 ордена за бойни заслуги от 5 държави – България, Русия, Прусия, Сърбия и Османската империя.


• 
  Сава Савов (1865 – 1945) – български генерал от пехотата и политик от Демократическата партия, командващ армии през Първата световна война и военен министър в края на войната. Народен представител в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание. Награден е с 11 ордена за бойни заслуги от 5 държави – България, Русия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя.


• 
  Никола Пенев (1879 – 1955) – български военен деец, генерал-лейтенант; роден в Шумен, брат на известния български литературовед Боян Пенев.


• 
  Андрей Блъсков (1857 – 1943) – български революционер и генерал. Син на видния възрожденски учител Рашко Блъсков. Брат на Владимир, Димитър, Илия, Стефан и Христо Блъскови. Куриер на революционния комитет в Габрово по време на Априлското въстание. Участва в РТОВ като опълченец. Участник в Сръбско-българската война. Награден е с 6 ордена и кръста за храброст и военни заслуги от България и Русия. Уволнен за участие в детронирането на княз Ал. Батенберг. Реабилитиран. Стига до чин генерал-майор.


• 
  Боян Българанов (1896 – 1972) – български генерал и политик от БКП. Участник в партизанското движение по време на Втората световна война, командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на т.н. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП. Член на Президиума на Народното събрание на Народна република България. Удостояван е със званието „Герой на Народна република България“ и награден с 5 ордена „Георги Димитров“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име е наречен квартал в Шумен.

• 
  

  

  
  

  
  

  Тодор Икономов
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Стоян Данев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Янко Сакъзов
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Рачо Петров
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Сава Савов
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Андрей Блъсков
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Боян Българанов (паметник в Шумен)
  

  
  

  
  

Бележити исторически личности

• 
  Добри Войников (1833 – 1878) – български възрожденски учител, писател-драматург, просветител, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси.


• 
  Сава Доброплодни (1820 – 1894) – български писател, педагог и възрожденски просветен и културен деец.


• 
  Нанчо Попович (1818 – 1883) – български общественик и дарител за построяването в Шумен на едно от първите девически училища в страната, днес Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“. В негова чест 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България.


• 
  Илия Блъсков (1839 – 1913) – български писател и педагог, един от основоположниците на българската повествователна проза.


• 
  Стилиян Чилингиров (1881 – 1962) – български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на 20 век, политик. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „последния възрожденец“.


• 
  Боян Пенев (1882 – 1927) – литературовед, професор, един от най-известните български литературни историци и критици през ХХ век, брат на генерал Никола Пенев. Името му носят Регионалната библиотека в Разград (от 1992 г.) ^[104]) и Издателският център на Института за литература към БАН.^[105]

• 
  

  

  
  

  
  

  Добри Войников
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Сава Доброплодни
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Нанчо Попович
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Илия Блъсков
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Стилиян Чилингиров
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Боян Пенев
  

  
  

  
  

Заслужили дейци на изкуството

• 
  Тодор Колев (1939 – 2013) – актьор, комик, певец, музикант и шоумен; народен артист.


• 
  Панчо Владигеров (1899 – 1978) – композитор, музикант, диригент, педагог и общественик; народен артист. Удостоен е с Димитровска награда и званието „Герой на социалистическия труд“.


• 
  Венета Вичева (1931 – 2013) – хоров диригент, педагог и общественик, дългогодишен ръководител на хор „Родни звуци“ в Шумен, основател и диригент на детския хор „Бодра песен“; народен артист. Наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и статуетка „Кристална лира“.


• 
  Елена Карамихайлова (1875 – 1961) – една от първите български художнички в Следосвобожденска България, импресионист. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“. На нея е именувана художествената галерия в Шумен.

• 
  

  

  
  

  
  

  Тодор Колев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Панчо Владигеров
  

  
  

  
  

Други личности, свързани със Шумен, са описани в Категория:Почетни граждани на Шумен.

Галерия |

• 
  

  

  
  

  
  

  Шуменската крепост
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Шуменската крепост
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Военният клуб
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Създатели на българската държава
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на свободата и в дълбочина паметникът Създатели на българската държава
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паркът „Кьошковете“ през зимата
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Шуменското плато
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Мадарският конник
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Къщата, където е живял генерал Владимир Заимов между 1934 и 1935 година
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на Лиляна Димитрова в двора на Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“
  

  
  

  
  

Източници |

Външни препратки |

• ШУМЕН – РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – Секция География


• Община Шумен


• Снимки от град Шумен


• Снимка на паметник „Създатели на българската държава“


• Уебкамера от платото над Шумен от автоматична метеорологична станция


• Сайт посветен на Шуменската крепост и други укрепления в България

п б р Шумен п б р Градове в България Списък на градовете по население · Градове, подредени по големина, според преброяването на населението през 2011 г.: Много големи градове (над 200 000 души) Бургас · Варна · Пловдив · София – столица (4 на брой) Големи градове (100 000 – 199 999 души) Плевен  · Русе  · Стара Загора (3 на брой) Средни градове (30 000 – 99 999 души) Асеновград · Благоевград · Велико Търново · Видин · Враца · Габрово · Горна Оряховица · Димитровград · Добрич · Дупница · Казанлък · Кърджали · Кюстендил  · Ловеч · Монтана · Пазарджик · Перник · Разград · Свищов · Силистра · Сливен · Смолян · Търговище · Хасково · Шумен · Ямбол (26 на брой) Малки градове (10 000 – 29 999 души) Айтос · Балчик · Банкя · Берковица · Ботевград · Бяла Слатина · Велинград · Гоце Делчев · Елхово · Етрополе · Ихтиман · Каварна · Карлово · Карнобат · Кнежа · Козлодуй · Костинброд · Лом · Мездра · Несебър · Нова Загора · Нови Искър · Нови пазар · Павликени · Панагюрище · Петрич · Пещера · Поморие · Попово · Провадия · Първомай · Раднево · Радомир · Разлог · Раковски · Самоков · Сандански · Свиленград · Севлиево · Стамболийски · Троян · Червен бряг · Чирпан · Харманли (44 на брой) Много малки градове (под 10 000 души) Алфатар · Аксаково · Антоново · Априлци · Ардино · Ахелой · Ахтопол · Банско · Баня · Батак · Батановци · Белене · Белица · Белово · Белоградчик · Белослав · Бобов дол · Бобошево · Божурище · Бойчиновци · Болярово · Борово · Брацигово · Брегово · Брезник · Брезово · Брусарци · Бухово · Бяла (област Варна) · Бяла (област Русе) · Бяла черква · Българово · Велики Преслав  · Ветово · Ветрен · Вълчедръм · Вълчи дол · Върбица · Вършец · Генерал Тошево · Главиница · Глоджево · Годеч · Грамада · Гулянци · Гурково · Гълъбово · Две могили · Дебелец · Девин · Девня · Джебел · Димово · Добринище · Долна баня · Долна Митрополия · Долна Оряховица · Долни Дъбник · Долни чифлик · Доспат · Драгоман · Дряново · Дулово · Дунавци · Дългопол · Елена · Елин Пелин  · Завет · Земен · Златарица · Златица · Златоград · Ивайловград · Игнатиево · Искър · Исперих · Каблешково · Калофер · Камено · Каолиново · Каспичан · Кермен · Килифарево · Китен · Клисура · Койнаре · Копривщица · Костандово · Костенец · Котел · Кочериново · Кресна · Криводол · Кричим · Крумовград · Крън · Кубрат · Куклен · Кула · Левски · Летница · Лозница · Луковит · Лъки · Любимец · Лясковец · Мадан · Маджарово · Малко Търново · Мартен · Мелник · Меричлери · Мизия · Момин проход · Момчилград · Мъглиж · Неделино · Николаево · Никопол · Обзор · Омуртаг · Опака · Оряхово · Павел баня · Перущица · Пирдоп · Плачковци · Плиска · Полски Тръмбеш · Пордим · Правец · Приморско · Ракитово · Рила · Роман · Рудозем · Свети Влас · Своге · Сеново · Септември · Симеоновград · Симитли · Славяново · Сливница · Сливо поле · Смядово · Созопол · Сопот · Садово · Сапарева баня · Средец · Стражица · Стралджа · Стрелча · Суворово · Сунгурларе · Сухиндол · Съединение · Сърница · Твърдица · Тервел · Тетевен · Тополовград · Трън · Тръстеник · Трявна · Тутракан · Угърчин · Хаджидимово · Хисаря · Царево · Цар Калоян · Чипровци · Чепеларе · Черноморец · Шабла · Шивачево · Шипка · Ябланица · Якоруда (180 на брой) п б р Квартали и жилищни комплекси на Шумен Жилищни комплекси Боян Българанов · Добруджански · Тракия · Херсон Квартали Бялата пръст · Гривица · Дивдядово · Еверест · Индустриална зона · Макак · Мътница п б р Образование в Шумен Висши училища Шуменски университет · Структурни звена: Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ Гимназии Средно училище „Васил Левски“ · Средно училище „Йоан Екзарх Български“ · Средно училище „Панайот Волов“ · Средно училище „Сава Доброплодни“ · Средно училище „Трайко Симеонов“ · Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ · Гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Йонков Вапцаров“ · СОДУ „Нювваб“ · Професионална гимназия по икономика · Професионална гимназия по строителство архитектура и геодезия · Професионална гимназия по облекло, хранене и химически технологии „Проф. д-р Асен Златаров“ · Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“ · Вечерна гимназия „Христо Смирненски“ Основни училища II Основно училище „Д-р Петър Берон“ · III Основно училище „Димитър Благоев“ · V Основно училище „Иван Вазов“ · VI Основно училище „Еньо Марковски“ · IX Основно училище „Панайот Волов“ Начални училища Начално училище „Илия Рашков Блъсков“ · Начално училище „Княз Борис I“ п б р Населени места в община Шумен Град Шумен (общински център) Села Белокопитово · Благово · Васил Друмев · Велино · Ветрище · Вехтово · Градище · Дибич · Друмево · Ивански · Илия Блъсково · Кладенец · Коньовец · Костена река · Лозево · Мадара · Мараш · Новосел · Овчарово · Панайот Волово · Радко Димитриево · Салманово · Средня · Струйно · Царев брод · Черенча

Портал „География“          Портал „България“