Народоосвободителна въстаническа армия Съдържание Предистория | Структура и състав | Главен щаб | Въстанически оперативни зони | Действия | Вижте също | Източници | Навигация
Народоосвободителна въстаническа армия
БългарияВтората световна войнаВтората световна войнаБРП (к)Цвятко РадойновХристо МихайловБоян БългарановПетър МихайловГочо ГрозевГеорги МинчевИван МасларовДимо ДичевАнтон ИвановАнтон ЮговПетър БогдановНикола ВапцаровАнтон ПоповАтанас Романовсъдебен процесЗЗДЕмил МарковСталинградската биткамандриЮгославска народна освободителна армия (ЮНОА)Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС)британски военни мисии в БългарияПърва софийска народоосвободителна бригадаВтораразбита при БатулияЧервената армияСофия9 септември 1944Отечествения фронтреволюцияпросъветскоЗвеновойната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945)
Народоосвободителна въстаническа армия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) е нелегална партизанска организация на комунистическото движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.
Съдържание
1 Предистория
2 Структура и състав
3 Главен щаб
4 Въстанически оперативни зони
5 Действия
6 Вижте също
7 Източници
Предистория |
Комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г.
Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.[1]
Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и екзекутирани на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.
Структура и състав |
През март 1943 година е създадена нелегалната партизанска организация "Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)". Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка.
Оперативно територията на страната е разделена на 13 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. През 1944 година съставът на НОВА достига до 9 единици, провъзгласени за бригади[2], 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана дивизия.[3].
Численият състав на партизанските формирования е променлив и зависи от броя на заловените и екзекутираните и новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. За целия период на партизанското движение в България по време на Втората световна война силите на НОВА са от порядъка до 9900 бойци. Според някои изследователи след превземането на властта от комунистите и техните съюзници, броят на живите партизани е 5654 души, към които следва да се добавят и 1948 членове на бойни групи и 12 252 укриватели.[4] Следва да се отчетат и загубите на НОВА, които са 3055 убити в сражение, с изпълнени смъртни присъди, екзекутирани, починали от рани и в затворите 1941-1944 г.[5] Както и загиналите партизани, членове на бойни групи и укриватели, участници във войната срещу нацистка Германия до 9 май 1945 г.
Главен щаб |
НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:
- командир на щаба – Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),
- политически комисар – Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),
- членове – Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.[6].
От февруари 1944 г. съставът е:
- командир на щаба – Добри Терпешев,
- членове – Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов (юли) [7].
Въстанически оперативни зони |
I-а Софийска, командир Лев Главинчев, Владо Тричков, Славчо Трънски
II-а Пловдивска, командир Георги Жечев, Иван Радев, Боян Българанов
III-а Пазарджишка, командир Методи Шаторов
IV-а Горноджумайска, командир Никола Парапунов, Крум Радонов
V-а Старозагорска, командир Стою Неделчев-Чочоолу
VI-а Ямболска, командир Димитър Димов
VII-а Хасковска, командир Иван Араклиев
VIII-а Горнооряховска, командир Борис Копчев
IX-а Шуменска, командир Груди Атанасов
X-а Варненска, командир Ламбо Теолов
XI-а Плевенска, командир Пело Пеловски, Борис Попов
XII-а Врачанска, командир Дико Диков[8]
XIII-а Русенска, командир Никола Попов[9]
Действия |
Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, където се изгарят архиви, заграбват се храни и се извършва пропаганда, с нападения над мандри и други изолирани обекти, както и с бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА), Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) и британски военни мисии в България.
Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската-лятото на 1944 г.
През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми НОВА. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел-пълно унищожаване на НОВА.
След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. армията и жандармерията провалят похода на две партизански бригади от Трънско към Пловдивско, където се стремят да отвоюват своя свободна зона. Първа софийска народоосвободителна бригада се разпада сред поредица от сражения, а Втора е разбита при Батулия.[10]
Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България. Съдейства за завземането и укрепването на 9-10 септември на централната държавна власт в София, завзета на 9 септември 1944 г. по план на Отечествения фронт - този акт, наричан по-късно, по време на комунистическия режим и революция, е класически държавен преврат, осъществен от ляво и просъветско настроени офицери от ПК "Звено" (също от ОФ) при неутралитета или съдействието на органите на старата власт. Силите на НОВА са съсредоточени за завземането на властта в останалите райони на България.
Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия.
Вижте също |
- Помощник-командирски институт
Източници |
↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 194
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 83.
↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 75.
↑ http://www.omda.bg/page.php?tittle=Spisak_na_zaginalite_v_Saprotivata&IDMenu=530&IDArticle=402 Списък на загинали партизани, ятаци и помагачи на НОВА – Български антифашистки съюз (БАС)
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 99, 110, 114, 156
↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 37,99,217,225,230,233,236,239,247,249,256,259,265,270,274
↑ Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с.274-277
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 79.
Категория:
- Народоосвободителна въстаническа армия
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.072","walltime":"0.092","ppvisitednodes":"value":210,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":0,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":0,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":2,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":4135,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 0.000 1 -total"],"cachereport":"origin":"mw1336","timestamp":"20190310204454","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041du0430u0440u043eu0434u043eu043eu0441u0432u043eu0431u043eu0434u0438u0442u0435u043bu043du0430 u0432u044au0441u0442u0430u043du0438u0447u0435u0441u043au0430 u0430u0440u043cu0438u044f","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q12287749","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q12287749","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-08-22T15:30:02Z","dateModified":"2018-11-16T01:31:52Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":120,"wgHostname":"mw1255"););