Skip to main content

Ярлово Съдържание География | Население | История | Религия | Обществени институции | Културни и природни забележителности | Редовни събития | Личности | Спорт и туризъм | Външни препратки | Навигацияредактиране42°28′09″ с. ш. 23°16′40″ и. д. / 42.469167° с. ш. 23.277778° и. д.*ЯрловоЯрловор

Села в Софийска област


селоБългарияОбщина СамоковСофийска областВитошаВерилаПалакарияКупенИскърЯровитСварогкилийно училище












Ярлово




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
























Ярлово

Църквата в Ярлово
Църквата в Ярлово




България

42.4692° с. ш. 23.2778° и. д.

Ярлово





Координати: 42°28′09″ с. ш. 23°16′40″ и. д. / 42.469167° с. ш. 23.277778° и. д.

42.469167, 23.277778


Софийска област

42.4692° с. ш. 23.2778° и. д.

Ярлово





Общи данни
Население
427 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище
71,276 km²
Надм. височина
1020 m
Пощ. код
2029
Тел. код
071221
МПС код
СО
ЕКАТТЕ
87552
Администрация
Държава
България
Област
Софийска
Община
   - кмет

Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)


Ярлово в Общомедия

Ярлово е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.




Съдържание





  • 1 География


  • 2 Население


  • 3 История

    • 3.1 Етимология на името



  • 4 Религия


  • 5 Обществени институции


  • 6 Културни и природни забележителности


  • 7 Редовни събития


  • 8 Личности

    • 8.1 Фамилни имена



  • 9 Спорт и туризъм

    • 9.1 Туристически маршрути



  • 10 Външни препратки




География |


Село Ярлово се намира в планински район, на около 40 км от София. Разположено е в южните склонове на Витоша. На запад се намира планината Верила. През селото минава р. Палакария, извираща под витошкия връх Ярловски Купен (2187 м.) и се влива в р. Искър.



Население |



  • 1934 г. – 2894 жители


  • 1946 г. – 3014 жители


  • 1956 г. – 2360 жители


  • 1975 г. – 1172 жители


  • 1992 г. – 775 жители


  • 2001 г. – 651 жители


  • 2008 г. – 480 жители


  • 2009 г. – 466 жители


  • 2010 г. – 447 жители


  • 2011 г. – 442 жители




История |


Най-старото документално сведение за селото е от 1515 г. В турския регистър името на селището е Ярлова. Все такова е името на селището и във втория документ от 1576 г., каквото е и досега. От двата документа се узнават около 300 лични и бащини имена на ярловци, както и на двама свещеници. По това време, а и преди това селището е било в близост до прохода Лисец, след опожаряването му през 1792 г. се заселва на сегашното си месторазположение.



Етимология на името |


Произходът на името е старославянски. Образувано е от личното мъжко име Ярло (документирано през XVI в.) или Яро+ло. Самото Яро пък е запазено в личните имена Ярослав (XI в.), Яромир (XII в.), Яромила. Първоначално името е сакрално и с него се обозначава божеството Яровит, който е син на Сварог – богът на огъня.



Религия |




Църквата „Света Неделя“ в центъра на селото


Единствената религия, изповядвана в Ярлово, е православно християнство.



Обществени институции |




Кметството на Ярлово


  • Църква

Селото има две църкви – стара, която е полувкопана, и нова: „Света Неделя“ в центъра на селото, осветена през 1906 г. От османски регистър от 1515 г. са известни имената на двама местни свещеници – поп Димитри и Петре Райо.
Някога тук са съществували и други църкви, сега в развалини: „Свети Димитрий“ в близост до местността Бенто, „Света Богородица“ – към Рибарнико, наричана сега Шарената черква и други.


  • Училище

В селото е имало килийно училище, с учител през 1791–1796 г. Алексей.


ОУ "Васил Левски"



Културни и природни забележителности |




Чешма в центъра на селото


  • Местности: Айдушка скала, Алачугите, Бараница, Бента, Бога глава, Гайденица, Лепчино, Градището, Гърлото, Дременлия, Езедина, Еловица, Емина, Ерила, Заграниата, Кашоте, Кайо, Лековит кладенец, Лепчино, Пастра, Петрус, Рибарника, Рошко, Рудината, Смильо, Сокра, Сурда, Ушеко, Чегарица, Чоре, Чоролея, Шарена цръква, Ярема.


Редовни събития |


  • Провеждащият се в Шарена цръква събор, последната неделя от месец август.

  • Събор на Петковден, който се провежда в местността „Бабина кория“ при лековития кладенец и параклиса „Света Петка“.

  • На Йордановден жители на селото се събират в местността Светогомитра над селото и се пали огън от смрика, който се прескача за здраве. Също така се събират на Петревия мост и ергени избират моми и заедно скачат в студените води на Палакарията (р. Палакария).


Личности |


  • Митра Стоева (неизв.) – народна певица, живяла в годините около Освобождението, майка на Достана Стоева

  • Достана Стоева (от рода Левентски) [*1867] - народна певица, изпяла през 1885 г. 168 народни песни, които са публикувани от Кузман Шапкарев.

  • Зана Стоилкова (неизв.) – народна певица.

  • Андон Лазов Пръндачки [*1888 +1966] - кмет на селото 1932-34 /от Демократическата партия, участва във войните от 1912-18. Награден с кръст За храброст - Ι степен, за проявен героизъм на Румънския фронт през 1916. Единственият, който присъства на погребението на мин.-председателя Александър Малинов през 1938. Председател на дружбата на Общество на кавалерите на ордена за храброст в селото.

  • Кирил Стойков Масларски {*1916 +31 януари 2007] – поет и фолклорист.Автор и на "Профсъюзната художествена самодейност". Син на Стойко Масларски – ученик от първия випуск на Училище по овощарство в гр. Садово – около 1900, развива овощарството в селото, като създава хиляди декари овощни градини.

  • Кирил Кикарин [*17.11.1927 +24.05.1992] – поет. Стихосбирка „Жилава тръстика“ С., 1979.

  • Мария Тренева Палакарчева [*1930) – професор - агроном, създала метод за биологична защита на селскостопанските култури.

  • Благой Рагин [*1945] – председател на Асоциация на частните хотелиери и ресторантьори.

  • Евгени Попов – член на БСФС.

  • Кирил Лазаров Любенов [*21 януари 1949] – проф. д-р, зав. катедра "Горско стопанство" към ЛТУ, София

  • Даниела Стоичкова – изпълнителка в Ева Квартет


  • Владко Шаламанов [*25.04.1967] – български футболист, полузащитник.

  • Максим Авджийски – виден столичен адвокат.

  • Антоний Ставрев – европейски шампион по триатлон за юноши

  • Васко Ставрев – европейски шампион по бадминтон за юноши

  • Владимир Радоев Пиралков [*09.10.1954] – проф. д-р в Лесотехнически университет, майка Катя Михайлова Пиралкова – дъщеря на Михал Николов Масларски (начален учител в селото) и Малина Масларска (начална учителка в селото), баща Радой Владов Пиралков – ДОЦО, син на Владо Атанасов Пиралков и Яна Пиралкова

  • Александър Милчев Масларски [*06.07.1969] – Член на Комисия за защита на потребителите – 2010-2015

  • Цветана Борисова Стоилова – доц. д-р, зав. секция "Биохимична генетика" към Институт по генетика – БАН (2004 г. – 2007 г.). Съавтор на патент на биохимичен метод за определяне на хибридната чистота при доматите.

  • Добрин Рагин – футболист, централен нападател, юноша на ЦСКА, голмайстор на Б група за 2000 г.

  • Станчо Данилов Диканчев- Съвременния Херкулес. Спасил живота на стопанина на раздивял се бик, като с голи ръце се изправил срещу животното, хващайки го за рогата. След известно подмятане бикът се укротил и се поклонил на героя!

  • Пламен Янков, футболист от ЦСКА, пенсионер към военните, живее в родното си село Ярлово, Самоковско.

  • Пламен Василев Малинов – икономист, роден в с.Ярлово. Публикации на многобройни, международни конференции/повече от 2000 покани за участие/ и контакти с известни, световни университети и Дубна.


  • Милен Кикарин – футболист в ЦСКА (София)


Фамилни имена |


  • Абдулски, Авджийски,

  • Бабански, Барански, Барутчийски, Бачеви, Беневречки, Биджови, Брезини

  • Велчови, Велкови. Войчеви, Враголомски, Везенкови

  • Герови, Гълъбови, Диканчеви, Дишлийски, Илови,

  • Кацарски, Кикарини, Ковачки, Кокалови, Кьосеви, Кюлумови,

  • Лашови, Левентски, Любенови,

  • Мандзурови, Манови, Маньови, Масларски, Механджийски, Мечкарски, Миленови, Мирчови,

  • Неджини

  • Орльови,

  • Палакарчеви, Пердухови, Петелкови, Петкови, Петреви, Петрунови, Пиралкови, Попови, Попстоилови, Пръндачки, Пульови,

  • Рагини, Стоилови, Струмини,

  • Танини, Тарийски, Тошови, Тръткови, Туечки,

  • Фичерови, Чикерови, Чичанови, Шаламанови.



S6006160


Втори прогимназиален клас, набор 1925 г. с.Ярлово 1938 г.


Първи ред седнали отляво надясно: Георги Дишов Пиралков, Славе Николов Петелков, Станчо Йорданов Бачев, Методи Стойков Масларски, Станчо Георгиев Шаламанов, Кирил Стоянов Попов, Илия Малинов Пръндачки, Кирил Стоилков Рагин, Любен Христов Бачев, Асен Андонов Пръндачки, Стоил Илиев Шаламанов, Борис Малинов Орльов, Боян Йорданов Пръндачки, Станчо Данилов Диканчев, Васил Димитров Бачев, Коста Стоилков Палакарчев, Георги Сотиров Рагин, Филип Владов Петрунов, Методи Малинов Палакарчев, Иван Василев Шаламанов, Момчил Рангелов Палакарчев, Спас Кирилов Дишлийски, Петър Благов Палакарчев, Радойчо Стоилков Палакарчев.


Втори ред прави отдясно на ляво: Боян Стоилков Пульов, Радойчо Славеев Шаламанов, Коста Рангелов Мечкарски, Никола Павлов Палакарчев, Мирчо Стойков Петрев, Райчо Иванов Орльов, учителката Елена Чобанова, Стоил Малинов Струмин, Боян Стоилков Петелков, Филип Владов Петрунов, Боне Лазов Кьосев, Добрен Николов Попов, Божура Лазова Шаламанова, Стефка Митева Шаламанова, Рубинка Будинова Масларска, Рубинка Рангелова Попова, Иван Атанасов- директор, Стоянка Велинова Кокалова, Владе Славеев Петрев, Георги Лазов Механджийски, Сенка Будинова Фичерова, Милка Симеонова Ковачка, Цена Андреева Кьосева, Райна Стоева Кьосева, Цветанка Попстойкова Пиралкова, учителка Стефка Йорданова, под нея Стана Иванова Станчова, горе на високото- Аблена Сотирова Пиралкова до нея Рангел Стоилков Попов



Спорт и туризъм |


ФК "Витоша" – играе на стадион Крондирко



Туристически маршрути |


  • Ярлово – Черни връх — Симеоново

  • Ярлово – Черни връх – Драгалевци


Външни препратки |






Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ярлово&oldid=8932694“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.348","walltime":"0.796","ppvisitednodes":"value":3855,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":66671,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":3285,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":241,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 710.293 1 -total"," 36.42% 258.676 1 Шаблон:Селище_в_България"," 35.38% 251.290 1 Шаблон:Infobox"," 10.70% 76.008 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 8.49% 60.323 1 Шаблон:ПК_група"," 7.85% 55.792 2 Шаблон:ПК"," 7.12% 50.561 13 Шаблон:Wikidata"," 6.92% 49.172 1 Шаблон:Обработка"," 6.54% 46.432 1 Шаблон:Ambox"," 6.00% 42.611 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.092","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2291112,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1344","timestamp":"20190316054100","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u042fu0440u043bu043eu0432u043e","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2463119","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2463119","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-06-02T00:34:58Z","dateModified":"2018-11-23T21:13:05Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/03/Yarlovo-Church.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":137,"wgHostname":"mw1324"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр