Доспей
Църквата „Свети Петър и Павел“
Доспей Координати: 42°19′00″ с. ш. 23°31′00″ и. д. / 42.316667° с. ш. 23.516667° и. д. 42.316667, 23.516667 Доспей
Общи данни
Население	581 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	31,896 km²
Надм. височина	969 m
Пощ. код	2012
Тел. код	0722
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	23039
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    - кмет	Самоков Владимир Георгиев (БСП)
Кметство    - кмет	Доспей Николай Гешев (ГЕРБ)
Доспей в Общомедия

Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.

Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.

География |

Разположение |

Селото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).

Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.

Водни течения |

През Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово ^[1].

Население |

• 
  1934 г. – 1124 жители


• 
  1946 г. – 1265 жители


• 
  1956 г. – 1268 жители


• 
  1975 г. – 1226 жители


• 
  1992 г. – 863 жители


• 
  2001 г. – 758 жители


• 
  2008 г. – 642 жители


• 
  2009 г. – 634 жители


• 
  2010 г. – 616 жители


• 
  2011 г. – 621 жители

История |

Данните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания ^[2].

Давност |

Село Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краевед^[3]Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито имане^[4] и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.

Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.

Името |

За произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.

Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.

Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.

Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село Доспи^[5]

Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.

Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).

Поминък |

В миналото

Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“^[6] големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:

На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егреци^[7]. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)^[8].

В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).

Кираджийството^[9] също е било развито.

Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте^[10]" е нещо като визитна картичка на тази част от територията.

Настояще

Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.

Обществени институции |

Читалището „Отец Паисий“ е действащо, регистрирано е под номер 2218 в Министерство на културата на България. При него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома. ^[11]

Редовни събития |

На Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. ^[12]

Личности |

Родени в Доспей

• 
  Христо Димитров (ок. 1750 – 1819), български иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа.

Други |

• Снимки от село Доспей


• 
  

  

  
  

  
  

  Кметството и читалище „Отец Паисий“
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметната плоча на иконописеца Христо Димитров
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметна плоча на падналите през войните 1912 – 1913
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметна плоча на падналите през войните 1915 – 1918 и 1944 – 1945
  

  
  

  
  

Бележки и източници |

Тази статия, свързана с населено място в България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.