Доспей Съдържание География | История | Обществени институции | Редовни събития | Личности | Други | Бележки и източници | Навигация42°19′00″ с. ш. 23°31′00″ и. д. / 42.316667° с. ш. 23.516667° и. д.*Доспейрилските върховеПритоците на река Палакария“Самоковският препис на „История славянобългарска“Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала.Guide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“Съборът в Доспейредактиратер
Села в Софийска област
селоБългарияобщина СамоковСофийска областСамоковРилаПетърПавелБукова усойкаПалакарияРайовоОсвобождениетоучителСамоков193619 векпогребалните обичаи на древните тракиантичносредновековниМестносттаШишманово калеСамоковсамоко̀вбейРилския манастиррилските върховеМальовица1913Света БогородицаметохСамоковАсен Христофоров1965ГоведарциУказПрезидиума на Народното събрание25 ноември30 ноемвриживотновъдствоземеделиепчеларствомаданите20 векдърводобивдървесинаЧиталищетоМинистерство на културата на БългарияПетровденсъборкурбан
Доспей
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Доспей | |
---|---|
Църквата „Свети Петър и Павел“ | |
Доспей 42.316667, 23.516667 Доспей | |
Общи данни | |
Население | 581 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 31,896 km² |
Надм. височина | 969 m |
Пощ. код | 2012 |
Тел. код | 0722 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 23039 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община - кмет | Самоков Владимир Георгиев (БСП) |
Кметство - кмет | Доспей Николай Гешев (ГЕРБ) |
Доспей в Общомедия |
Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.
Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.
Съдържание
1 География
1.1 Разположение
1.2 Водни течения
1.3 Население
2 История
2.1 Давност
2.2 Името
2.3 Поминък
3 Обществени институции
4 Редовни събития
5 Личности
6 Други
7 Бележки и източници
География |
Разположение |
Селото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).
Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.
Водни течения |
През Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово [1].
Население |
1934 г. – 1124 жители
1946 г. – 1265 жители
1956 г. – 1268 жители
1975 г. – 1226 жители
1992 г. – 863 жители
2001 г. – 758 жители
2008 г. – 642 жители
2009 г. – 634 жители
2010 г. – 616 жители
2011 г. – 621 жители
История |
Данните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания [2].
Давност |
Село Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краевед[3]Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито имане[4] и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.
Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.
Името |
За произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.
Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.
Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.
Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село Доспи[5]
Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.
Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).
Поминък |
В миналото
Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“[6] големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:
„ | „Стадата на доспейци пасли по тревистите баири над селото, по цяла Лакатишка Рила и оттатък, в пустата долина на Черни Искър, гдето не прониквали студените северни ветрове. Долината била гориста. Но имало и празни, затревени места по-нагоре по реката, гдето сивеели камъните от срутени къщи на забравено поселище. Доспейци обсебили тези поляни. Стадата им били многобройни и лете плъпвали по високите насрещни скатове, минавали и отвъд билото, към голямата седловина на юг от него. Там се срещали с манастирските говеда. Селските пастири и манастирските говедари решили тази седловина да разделя пашата на едните и на другите. А тя била Кобилино бранище!" | “ |
На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егреци[7]. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)[8].
В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).
Кираджийството[9] също е било развито.
Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте[10]" е нещо като визитна картичка на тази част от територията.
Настояще
Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.
Обществени институции |
Читалището „Отец Паисий“ е действащо, регистрирано е под номер 2218 в Министерство на културата на България. При него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома. [11]
Редовни събития |
На Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. [12]
Личности |
- Родени в Доспей
Христо Димитров (ок. 1750 – 1819), български иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа.
Други |
Кметството и читалище „Отец Паисий“
Паметната плоча на иконописеца Христо Димитров
Паметна плоча на падналите през войните 1912 – 1913
Паметна плоча на падналите през войните 1915 – 1918 и 1944 – 1945
Бележки и източници |
↑ Притоците на река Палакария
↑ Тук са ползвани данните от книгата на Иван Ненов “Самоковският препис на „История славянобългарска“ в главата, озаглавена „Още за миналото на с. Доспей“.
↑ Краевед – човек, изучаващ географските, историческите, културните, природните, обществените, икономическите и други неизвестни до тогава фактори за интересуваща го част от територията на страната.
↑ Имане – пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище.
↑ Село Доспи, от императорските хасове, спадащо към Беркофче (Берковица). Днешният град Берковица също е бил център на каза в Софийския санджак, но очевидно писарят е допуснал грешка за местоположението. Тълкуванието е на Иван Ненов в книгата му.
↑ Под името „Искровете“ е познат районът на селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър в община Самоков в подножието на Рила планина.
↑ Егрек – лятна кошара за добитък, обикновено за овце.
↑ Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала.
↑ Кираджийство – занятие или поминък на лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стоки или пътници; превозвач.
↑ “Бѝнте" е холандски сорт картофи, внедрен в Самоковско.
↑ Guide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“
↑ Съборът в Доспей
|
Категория:
- Села в Софийска област
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.340","walltime":"0.872","ppvisitednodes":"value":5049,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":67668,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":6144,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":9414,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 807.496 1 -total"," 31.74% 256.277 1 Шаблон:Селище_в_България"," 30.89% 249.450 1 Шаблон:Infobox"," 8.96% 72.360 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 6.77% 54.704 1 Шаблон:ПК_група"," 6.23% 50.280 2 Шаблон:ПК"," 5.09% 41.118 13 Шаблон:Wikidata"," 4.68% 37.795 1 Шаблон:Община_Самоков"," 4.15% 33.518 1 Шаблон:Navbox"," 4.07% 32.901 2 Шаблон:And"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.067","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1796952,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1343","timestamp":"20190315053021","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":142,"wgHostname":"mw1271"););