Skip to main content

Радуил Съдържание География | История | Радуил днес | Население | Религии | Обществени институции | Културни и природни забележителности | Редовни събития | Други | Галерия | Външни препратки | Навигация42°16′59.99″ с. ш. 23°40′59.99″ и. д. / 42.283333° с. ш. 23.683333° и. д.*РадуилSCAR Composite Gazetteer of AntarcticaРадуилр

Multi tool use
Multi tool use

Села в Софийска област


селоБългарияОбщина СамоковСофийска областСофияПловдивБоровецСамоковКостенецМарицамаданитеЕвлия ЧелебиИван ВазовХристо СмирненскиХристо ЛозевНиколай ХайтовРадуилАнтарктикаМарицаКаинАвелжелязо












Радуил




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
























Радуил

Сградата на кметството и горското стопанство в Радуил
Сградата на кметството и горското стопанство в Радуил




България

42.2833° с. ш. 23.6833° и. д.

Радуил





Координати: 42°16′59.99″ с. ш. 23°40′59.99″ и. д. / 42.283333° с. ш. 23.683333° и. д.

42.283333, 23.683333


Софийска област

42.2833° с. ш. 23.6833° и. д.

Радуил





Общи данни
Население
991 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище
76,743 km²
Надм. височина
900 m
Пощ. код
2043
Тел. код
07129
МПС код
СО
ЕКАТТЕ
61604
Администрация
Държава
България
Област
Софийска
Община
   - кмет

Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)

Кметство
   - кмет

Радуил
Любомир Димитров
(ГЕРБ)


Радуил в Общомедия

Радуил е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.




Съдържание





  • 1 География

    • 1.1 Разположение


    • 1.2 Надморска височина и климат



  • 2 История

    • 2.1 Произход на селището и история


    • 2.2 Писателите, скулптури и село Радуил


    • 2.3 Септемврийското въстание и село Радуил



  • 3 Радуил днес


  • 4 Население


  • 5 Религии


  • 6 Обществени институции


  • 7 Културни и природни забележителности


  • 8 Редовни събития


  • 9 Други

    • 9.1 Кухня



  • 10 Галерия


  • 11 Външни препратки




География |



Разположение |


Село Радуил се намира в планински район, на 80 км източно от София, 117 км от Пловдив, 9 км от курорта Боровец, 22 км от Самоков, 16 км от Костенец. През него преминава добре поддържан винаги проходим и при тежки зимни условия с добра асфалтова покривка второкласен път от Републиканската пътна мрежа. Селото е второ по големина в община Самоков.



Надморска височина и климат |


Радуил е на 833,40 м надморска височина. Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица.



История |



Произход на селището и история |


Досега не са намерени писмени документи или исторически данни, от които да се вижда точното време на заселването на селото. Историкът-изследовател Росица Ангелова в научното си изследване, направено за с. Радуил през 1941 – 1943 г. и изложено в семинар по славянска филология на Софийския университет през 1948 г., пише по разкази на местни жители, столетници и стари хора, че селото води началото си 150 г. преди основаването на гр. Самоков, който се е появил през 14 век след падането на България под османско владичество.


По времето на османската власт Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на маданите (ковачници за желязо). Той е наемал хората, работещи на „Видните“, където се е топяло желязото и на „Маданите", където е ставало изковаването на готовото желязо във вид на „Расовичи" – пръти и така е извозвано до Турция. Основната част от населението на селото са се занимавали с направата на дървени въглища — кюмюр. Земеделието е било слабо развито.


Последният мадан в с. Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година. Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването. Изграждат се десетки бичкии за бичене на трупи. През 1920 г. се създава дървопреработваща кооперация „Самопомощ“. Тя закупува гатер от Австрия. Изгражда и водна юзина за ток, а впоследствие и парова централа. В селото светват и първите електрически лампи с произведения ток от юзината на кооперацията.


Освобождението на с. Радуил от османска власт става след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дотогава Радуил е гранично селище. И сега землищната ни граница между Радуил и гр. Самоков е старата държавна граница.



Писателите, скулптури и село Радуил |


За с. Радуил са говорили и разказвали в книгите си много от известните писатели българи и чужденци.
Ахмед Мелек паша изпраща Евлия Челеби – турски изследовател в България и той я описва в пътеписите си. Случайно попаднал в с. Радуил, той пише:


Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море. Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля, че ако Аллах реши да слезе на земята някога, то той ще се появи оттам. Реката преминава през селото, а по двата ѝ бряга представляващи просторни ливади и благодатни, окичени с плодове градини, са наредени къщите около триста на брой. Населението изповяда християнска заблуда, няма правоверни. Радуил е повече от Рая


Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня, пише за него:


Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на колосално зелено.


Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по — разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.


В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е „Пожар в Рила“. Друг, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 г., през 1915 Христо Лозев изработва и българските пощенски марки.


В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство "Боровец" през 1952 г., където работи до 1954 г. Влиза в конфликт с началниците си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население. Годините, прекарани в с.Радуил, описва в книгата си "Дневник"- книга първа — издадена през 1988 г.


По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.



Септемврийското въстание и село Радуил |


Радуил е дало жертви по времето на Септемврийското въстание – Никола Стамболийски, Васил Чапкънски, Петър Капитански, Никола Капитански, Станко Джингов, Никола Ангелков.



Радуил днес |


Селото има 100% изграден водопровод и 100% изградена канализация, 70% асфалтирани улици и тротоари с плочки. Има изградени антени на мобилните оператори на М-тел и Виваком. Разполага с цех за преработка на дървен материал.


Читалищната сграда е приютила самодейните състави за народни песни, стари градски песни, изложби. Разполага с голям модерен театрален салон с 350 седящи места, в който се провежда Международният фолклорен фестивал Боб-фест, посветен на прочутия Радуилски фасул.


Училище в Радуил е имало от 1885 г. начално, а впоследствие седмокласно През 1933 г. е открито просторно осмокласно училище с множество кабинети. Разполага и с 400 m² спортна зала, парно отопление и действащ училищен стол.
Целодневната детска градина е с две групи, обновена след направените ремонти и отговаря на всички изисквания. Има просторен двор с изградени детски кътове за игра и забавление, притежава мини баскетболно игрище. Децата от 3 г. до 6 г. получават отлична подготовка за училище.



Население |



  • 1934 г. – 1751 жители


  • 1946 г. – 1903 жители


  • 1956 г. – 1865 жители


  • 1975 г. – 1701 жители


  • 1992 г. – 1627 жители


  • 2001 г. – 1402 жители


  • 2008 г. – 1110 жители


  • 2009 г. – 1104 жители


  • 2010 г. – 1080 жители


  • 2011 г. – 1073 жители




Религии |


В селото живеят само православни християни. Има две черкви и дванадесет параклиса.


Старата черква е построена по времето на османската власт и в противоречие на всички турски закони е построена на най-високото място на селото и високо над земята. За нея е бил издействан специален указ от пашата.


Новата черква е построена през 1900 г.


И двете черкви са богато изографисани. Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастира „Покров Богородичен“.



Обществени институции |


  • Кметството се помещава в сградата на ДГС Боровец


Културни и природни забележителности |


  • Старата черква "Св. Никола", която датира от 10 век.

  • Манастирът "Света Богородица" има спално отделение и кухня.


Редовни събития |


  • Всяка година на 15 август, Църковният празник "Света Богородица", се провежда традиционен събор на селото.

  • Интересно събитие е международният фестивал на боба, който се провежда в началото на месец Септември в порядъка на 4 дни. В него участват много певци и танцьори от различни държави, с богата фолклорна програма, като най-оригиналните в чест на боба, който е на почит сред местните жители, се награждават.

Основател на Боб феста е Георги Божилов-ГЕБО, председател на читалище "Хр.Ботев" с.Радуил(починал на 22.06.2009 г.).Има издадени книги с епиграми и афоризми, посветени на радуилеца от автора ГЕБО.



Други |


Морският нос Радуил на остров Астролабия в Антарктика е наименуван в чест на селището.[1]



Кухня |


Радуил е известен с радуилския боб, оценен със златен медал от Пловдивския панаир при цар Фердинанд.



Галерия |



Външни препратки |




  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Raduil Point.







Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радуил&oldid=8910407“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.408","walltime":"0.844","ppvisitednodes":"value":3783,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":65717,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":3490,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":3,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":10194,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 743.558 1 -total"," 41.68% 309.948 1 Шаблон:Селище_в_България"," 40.79% 303.309 1 Шаблон:Infobox"," 12.04% 89.492 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 8.89% 66.068 1 Шаблон:ПК_група"," 8.16% 60.658 2 Шаблон:ПК"," 6.79% 50.503 13 Шаблон:Wikidata"," 5.81% 43.165 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"," 5.71% 42.460 2 Шаблон:And"," 5.64% 41.973 1 Шаблон:Община_Самоков"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.078","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1826340,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1229","timestamp":"20190316053035","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0420u0430u0434u0443u0438u043b","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B8%D0%BB","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2020703","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2020703","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-06-02T00:33:53Z","dateModified":"2018-11-18T16:32:31Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f2/Raduil-townhall.jpg","headline":"u0431u044au043bu0433u0430u0440u0441u043au043e u0441u0435u043bu043e"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":153,"wgHostname":"mw1275"););AMOWUs,3 NuYm3H1tQFOC7F5ZuBaqB0WoUd579kcp2bayvpZtdrQWk90h,778Th,FU oG2Uw7taOZYnjSVURLQ,IgCSUbvn
ZUfA t2vnfp,f4,H ofVk61hEXClkEPkauWCbIZSBrtiTCoEOt3KT4IPpiH3YfSqVjeOMD OUWQXuEWZ2wKviVHuZMo8W8Jjv1Ije

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

“Whose” combined with “all”, “every” etc Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 17/18, 2019 at 00:00UTC (8:00pm US/Eastern)Proper way to handle plurals with “whose”Is a sentence always grammatically incorrect if it has no verb?What’s wrong with “… enforce that …”“Every” being used instead of “ever”?“We're all each other has”Everyone vs every one vs allRight way to use transition “above all”“Which” instead of “whose” for inanimate objectsCan the relative pronoun “whose” be replaced by “of whom/which” in relative clauses?'all the following are' OR 'the following are all'