Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източници, форматиране, преместване на информация в други статии, подреждане по азбучен ред на личностите и проверка на правата. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Самоков
Централната част на Самоков
Самоков Координати: 42°20′17″ с. ш. 23°33′36″ и. д. / 42.338056° с. ш. 23.56° и. д. 42.338056, 23.56 Самоков Самоков
Общи данни
Население	27 193 (ГРАО, 2015-03-15)* 25 610 (НСИ)
Землище	128,982 km²
Надм. височина	1029±1 m
Пощ. код	2000
Тел. код	0722
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	65231
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    - кмет	Самоков Владимир Георгиев (БСП)
Самоков в Общомедия

Са̀моков е град в Югозападна България. Намира се в Софийска област на 55 км от град София и на 10 км от курортно-туристическия комплекс Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.

География |

Географско положение |

Самоковската котловина е разположена между няколко планини – Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора – на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ текат водите на река Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 km².

Град Самоков, разположен в едноименната котловина отстои на 55 км от София, на 10 км от курорта Боровец, на 8 км от един от входовете на Национален парк Рила, на 29 км от минералните извори в Сапарева баня, на 14 км от тези на Белчин баня, на 27 км от балнеоложкия комплекс в Долна баня и на 12 км южно от язовир Искър.

Геоложка история |

Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. Оттогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.

Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях – възвишението Ридо – днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127 м) – един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м, а от другата страна на града е Продановския рид. Името му идва от съседното село Продановци.

Климат |

Местоположението на града определя и климата – не много горещо лято и студена, продължителна зима. Продължително е слънчевото греене, с много малки изключения на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но със силното въздействие на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снеговалежи.

Водни ресурси |

Самоковската котловина е сравнително богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава – Черни Искър и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци – Палакария и Шипочаница. Преди града покрай реката се намира местността Лаго.Тя е широка около 200 – 300 m. През нея минава път и много острови, покрити с влаголюбиви гори. След града по течението на Искър е разположен язовир Искър.

Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край: Йончево езеро и Страшно езеро. И двете са били любимо място на живописеца Христо Йончев-Крискарец. Неговото име носи Йончево езеро. Около тях има още четири, най-посещаваното от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица – Еленските.

История |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Стара картичка с изглед на улица „Александрова“ в Самоков, преди 1940 г.

В подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале, чието име е свързано с легенди за последните битки на цар Иван Шишман. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI – VII век от варвари.

След римското селище на това място възниква по-късен град – в началото на XIV век като рударско селище. Миналото на града е свързано с добиването на желязо. Хаджи Калфа споменава самоковския рудник, където са изработвани и железни произведения (например котви).^[1] По това време местните занаятчии влизат в пряка връзка със западноевропейските рудари-саксонци, наричани саси, и по техен образец са въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови), движени с водна сила. До и след падането на града под Османско владение (1372), Самоков е икономическо и културно средище.

От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия.

Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 15 хиляди жители, като 2/3 са българи, които поддържат процъфтяващо училище с ученици от целия регион.^[2]

Общинските избори в Самоков на 13 юни 1910 година са спечелени от БРСДП (т.с.) и Самоков става първата община в България и на Балканите, управлявана от социалдемократическа партия. За кмет е избран Георги Зуйбаров, а за негови заместници – Ас. Хадживасилев и К. Халваджийски. Управлението въвежда подоходни данъци, осигурява безплатна лекарска помощ и лекарства на бедни граждани, открива детски градини, сиропиталища, трапезарии за бедни деца, въвежда осемчасов работен ден за общинските служители. На 12 февруари 1912 година общинското управление е разпуснато от правителството.

От 7 декември 1919 до 1 юли 1921 г. управлението е отново в ръцете на БКП с кмет Михаил Дашин. Партията управлява за трети път общината от 19 март 1922 до септември 1923 г., като кмет е К. Кибаров.

Източници |

Население |

Демография |

• 
  1934 г. – 11035 жители


• 
  1946 г. – 13218 жители


• 
  1956 г. – 16748 жители


• 
  1975 г. – 25756 жители


• 
  1987 г. – 27678 жители


• 
  1988 г. – 28217 жители


• 
  1992 г. – 28608 жители


• 
  2008 г. – 28069 жители


• 
  2009 г. – 28040 жители


• 
  2010 г. – 27929 жители


• 
  2014 г. – 26385 жители

Религия |

В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.^[1]

Храмове |

Самоковски девически манастир |

 Основна статия: Самоковски девически манастир

Девическият манастир „Покров Пр. Богородици“ в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837 – 1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.

Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.

По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса обаче, балдахинът над светия престол и другите църковни мебели, без съмнение са дело на самоковски майстори. Особена виртуозност има в изработката на иконостасните царски двери.

Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа – св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи – дело на самоковски майстори.

• Църква „Свети Никола“

Църквата е построена в по-късен период, 1859 – 1860 г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика Матей Самоковски, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата „Свети Никола“ показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите ѝ купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата „Свети Никола“ сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите ѝ са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. „Св. Никола“ е гробищна църква. В двора ѝ са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.

• Долномахаленска църква „Въведение Богородично“

Строителната одисея на тази църква приключва през 1835 година. сградата е трикорабна, с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. В нея са съхранени икони, дело на прочутите самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите самоковски църкви. Строена е по-пестеливо, тъй като в тази част на града е имало по-малко миряни. Днес тя носи не по-малка историческа стойност от останалите храмове.

Около 1855 година самоковските евреи замислили построяването на голяма представителна синагога и учредили фонд за набиране на средства. Строежът започнал три години по-късно, за да приключи през 1860 г. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства. Новата синагога е построена по планове на Бет-Амикдаша. Сградата била украсена с богато резбован таван, отделните полета на който били свързани с изписани орнаментални фризове. Овалните пана с букети и пейзажът в молитвената ниша свидетелстват за общите художествени вкусове в Самоков през миналия век. Майсторите зографи от града изписали върху западната вътрешна стена на молитвения салон и върху нишата на източния овални пана с букети в тях. Над вратата на синагогата е взидан мраморен къс с издълбан в него следния надпис Тази е вратата господня... Синагогата е нова постройка по план на Бет-Амикадаша, в която хората ще бъдат благословени в името господне и ще цъфтят в града на Арие, Иеуда и Габриел. Тя е паметник на културата от национално значение.

• „Успение Богородично“, построена 18 – 19 век, има уникални дърворезби.

Митрополитската църква

През 1793 година в Самоков била осветена църква с името „Успение на св. Богородица“, наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от еднокорабна в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията.

От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.

За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на „Христоте даскало“ – първозографът Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладур. През 1833 г. майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Така резбената преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. И така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков.

Голямата чешма

• Бельова църква

Бельовата църква е късно-средновековна църква (XV-XVII в.) на 2 км южно от гр. Самоков, вляво от шосето за Боровец. Еднокорабна и едноапсидна църква, с полуцилиндричен свод, полувкопана в земята. В сегашния си вид е построена към XV-XVII век, върху основите на по стари християнски храмове. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка.

• 
  Байракли джамия или Старата джамия. Тя е музеен обект и може да се посещава от туристи.


• 
  Алински манастир.


• 
  Ковачевски манастир.

Политика |

Кмет |

Към средата на 2017 г. кмет на Самоков е Владимир Владимиров Георгиев (БСП).

Настоящите членове на Общински съвет – Самоков са:

• Александър Кроснев;


• 
  Александър Боев – заместник-председател;


• Ангел Немов;


• Антоанета Антонова;


• Антон Томов;


• Бойка Михайлова;


• 
  Борислав Филчев – заместник-председател;


• Васил Стоянов;


• Васил Зашкев;


• Венета Галева;


• Вероника Стефанова;


• Георги Големинов;


• Димитър Панев;


• Емил Кривошиев;


• Иван Атанасов;


• Йордан Стоянов;


• Ирена Гелова;


• Катя Янакиева;


• Любомир Борисов;


• Мариана Дренска;


• Мартин Мартинов;


• Мая Христева;


• 
  Николай Николов – заместник-председател;


• 
  Петър Георгиев – заместник-председател;


• 
  Светлана Атанасова – заместник-председател;


• 
  Силвия Стойчева – председател;


• Спас Кордев;


• Стоимен Перфанов;


• Християн Попов.

Побратимени градове |

• 
  Кострома, Русия
  

Икономика на Самоков |

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: премахване на данните за Община Самоков. Това е страницата за град Самоков. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Близостта на Община Самоков до столицата, традициите в търговско-занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно-туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ са отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.

Към януари 2001 г. в Община Самоков са регистрирани 3136 фирми, като 99,75 % от тях са малки и средни. Броят на големите фирми с над 100 заети лица намалява от 19 през 1997 г. до 7 през 2004 г. Средните фирми с персонал от 50 до 100 човека са 13 на брой и са резултат от свиване на дейността на големи фирми. Въпреки малкия им брой големите и средни фирми имат значителен дял в заетостта и създавания брутен вътрешен продукт в Общината.

Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство (включително обществено хранене). Преработващата промишленост създава основния дял от брутния вътрешен продукт на Общината, като водещите сектори са текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване.

На второ място е туристическият сектор – хотелиерство и обществено хранене. В този сектор функционират 11,9 % от всички фирми в Общината, като този дял е по-висок в сравнение с повечето общини в страната. Туризмът е на второ място по брой на активните фирми след търговията. В резултат на това се наблюдава растеж в дела на услугите (до 44,4%) в икономиката на общината.

Инфраструктура |

Община Самоков има благоприятно разположение спрямо два от общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната. Това в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас Територията на общината се обслужва единствено от автомобилен транспорт. Дължината на пътната мрежа е 236.6 км, като малко повече от половината пътища са от II и III клас.. Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните „довеждащи“ пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещото развитие на общината и курортно туристическите локализации. Изграденият обходен път на Самоков допринася за изнасянето на транзитното движение. Необходим е също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки, свързани с конкретното развитие на курортно-туристическите локализации. Целта на общинското ръководство е изграждането на магистрала южен обход на гр. София, с която ще се осъществи връзката между магистралите “Тракия”, “Хемус” и “Струма”.

В строителната програма на общината за 2006 г. са заделени значителни средства за ремонт на пътната мрежа на общината, включително и за ремонт на улици, обществени сгради и училища.

Всички населени места в общината с изключение на Яребковица и Лисец са сравнително добре водоснабдени, като само около 10% от населението е с режим на водоподаване. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници със достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Необходимо е доизграждане на резервоари за питейна вода. Около 50% от вътрешните водопроводни мрежи в населените места са амортизирани и е необходима тяхната подмяна, както и доразвитие на мрежите с оглед изграждане на новите туристически ядра.

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води, както и в курорта Боровец. Село Радуил е канализирано около 90%.В останалите населени места има частична канализация. Пречиствателната станция за отпадни води на Самоков работи като двустъпална, проектирано е стъпало за допречистване, но строителството още не е завършено. Канализацията в Боровец е силно амортизирана, а изградените канализационни колектори към пречиствателната станция за отпадни води в местността „Яйцето“са компрометирани. Тече процедура за канализационна система „Битови, повърхностни и отпадни води-курорт Боровец“, за което има строително разрешение.

Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в добро състояние. Одобрен е за изграждане алтернативен провод високо напрежение „Марек“ (110 kV), който ще реши всички възникващи допълнителни нужди, породени от изграждането и реализацията на курортно-туристически локализации-Самоков-Боровец-Бели Искър, „Искровете“ и „Радуил“.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна система дава възможност за подаване до 10 куб. м /час, при положение че налягането се увеличи на 12 бара. Предимствата на природния газ като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков и курорта Боровец, са изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване.

Селищната телефонна мрежа в община Самоков е добре изградена. Достигнатата телефонна плътност 34,7 тел п/100д е малко по-ниска от средната за страната /37,2/, но е осигурено добро задоволяване на потребностите от телефонни услуги на населението и бизнеса в град Самоков и в курорта Боровец. Предстои модернизация на телефонните съобщения в общината чрез разширяване на автоматичните централи и на селищните телефонни мрежи.

Селско стопанство |

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 кв. км, а обработваема е около 40 % от нея.

През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

Производството на картофи формира около 50 % от общата продукция, като засятите площи през 2000 г. са били 1300 ха. В сравнение с 1990 г., размерът на засятите площи с картофи е намалял с около 40 %, но средните добиви са се увеличили с 20 %.

В животновъдството също се наблюдава значителен спад през последните 10 години. Броят на едрия рогат добитък намалява повече от 2.5 пъти. Спадът в овцевъдството е още по-голям – от 55000 броя през 1990 г. на 14000 през 2000 година.

В общината има 202 регистрирани земеделски производители и 80 фирми със селскостопанска дейност. Броят на земеделските производители реално е по-голям, тъй като значителна част от тях не са регистрирани (около 60%). Около 25 % от тях обработват по-малко от 1 ха земя, 58% – от 1 до 10 ха, а останалите са по-големи и едри селскостопански производители.

Във всички дребни и в 90 % от малките и средни земеделски стопанства работят само членовете на семействата (2 – 3 човека). В стопанствата, обработващи до 10 ха са заети средно по 4 човека, а в големите, обработващи от 10 до 100 ха, по 7 – 8 човека.

Около 70 % от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство.

Близо половината от земеделските производители продават своята продукция на случайни прекупвачи, а останалите на пазарите на едро, дребно и преработватели.

Горско стопанство |

Горският фонд в община Самоков е на площ от 53 323 ха, върху териториятана две държавни лесничейства – ДЛ „Самоков“, с площ 34 631 ха и ДЛ – Боровец, с площ 18 692 ха.

Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка.

Дървестния ресурс, изразен като запас на горите, възлиза на над 11 000 000 куб.м., а средно годишното ползване – 112 815 куб.м., от което 78% строителна дървесина, предимно иглолистна и 22% дърва за огрев.

От 2003 г. Функционира и Общинско лесничейство, което стопанисва 18 000 ха на територията на двете лесничейства.

В общинската гора „Чамкория“, сега Боровец, още от 1924 г. е обособено първото в страната изборно стопанство.В резултат на изборното стопанисване, сега Общинско лесничейство – Самоков разполага с уникалниразновъзрастни иглолистни гори в курорта Боровец.

В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония.

Около 25 000 ха горски фонд в региона на Общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.

Туризъм |

Самоков е център на зимните спортове: на юг от града се намира световноизвестният курорт Боровец, недалече са и ски курортът Говедарци и туристическият комплекс Мальовица, разположен на Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 м надморска височина. Тук има хотел, ски-писти с влекове и ски гардероб с всичко най-необходимо за зимните спортове. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зависимост от валежите ски могат да се карат и през май. Тук се намира ЦПШ Мальовица – база за алпинистите, които изкачват Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата.

Хижа Мальовица (1986) е единствената в алпийската част на Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Построена е върху левия склон на долината на река Мальовишка през 1934 година. От 1981 г. действа нов туристически комплекс с 20 стаи, водоснабден и електрифициран. Има ски плац и влек. Посещава се целогодишно.

• 
  Хижа Мусала /2390 м/ – Хижа Мусала е разположена край брега на седмото Мусаленско езеро на надморска височина 2389 м., което я прави най-високо разположената хижа в България. Старото ѝ име е хижа „Сталин“. Първата хижа – дървена постройка на един етаж с мансарда („Клековата хижа“) е построена през 1924 – 1925 г. и е втората такава в България след хижа „Скакавица“. През 1930 г. е завършена каменна двуетажна хижа, която изгаря през лятото на 1988 г. През 1966 г. БТС построява дървена двуетажна постройка, която функционира и до днес.

• 
  Хижа Заврачица /2180 м/ – Хижа Заврачица е разположена на 2180 м. н.в. на брега на р. Права Марица, в дъното на обширна ледникова долина.

Други хижи са:

• Мечит /1670/

• Шумнатица /1300 м/


• Вада


• Марица


• Чакър Войвода


• Ястребец

Образование |

Учебни заведения |

Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“

• ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“


• ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“


• ПТГ „Никола Йонков Вапцаров“


• ПГ „Константин Фотинов“


• НУ „Станислав Доспевски“


• СУ „Отец Паисий“


• СУ „Никола Велчев“


• ОУ „Петър Берон“


• ОУ „Христо Максимов“


• Професионална гимназия по туризъм


• ОПУ „Неофит Рилски“

Читалища |

Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като оттогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека. Описаният от Йосиф Брадати факт за „разтурената от турците къща, съградена за четене“, датиран към 1852 – 53 година не може напълно да се приеме за достоверен. Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че „не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает“, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това донякъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През 1859 читалището се е именувало "Свети седмочисленици" и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 г. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми – Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България – Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани – възпитаник на италианската Национална художествена академия.

Култура и развлечение |

Самоков през 1892 г., картина на Никола Образописов

В Самоков са разположени два от Стоте национални туристически обекта: Историческият музей и Девическият манастир

Забележителни дати:

• 1862 г. – първото театрално представление;


• 1914 г. – учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор „Рилска песен“;


• 1925 г. – започва прожекциите си читалищното кино;


• 1931 г. – създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев – Крискарец;


• 1944 г. – основава се вестник "Рилско ехо";


• 1949 г. – кръжок за литературно творчество;


• 1951 г. – кръжок по изобразително изкуство;


• 1953 г. – създава се детска музикална школа;


• 1955 г. – основана е детска театрална трупа, а в следващата


• 1956 г. – и мъжки вокален квартет.


• 1985 г. – държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община.

Днес дейността на читалище-паметник „Отец Паисий“ продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.

Музеи |

Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката – Христо Йончев – Крискарец и Павел Францалийски.

Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов. Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж. През 1937 г. Христо Йончев – Крискарец прави изложба на народното творчество в Самоковско, която поставя началото на етнографската сбирка. През 1958 г. е завършена експозиция Възраждане, през 1966 г. – революционно движение.

Днес музеят притежава около 30 000 експоната.

Други |

• 
  Голямата чешма е построена в първата половина на 17 век.

Чадър чешма/Шарената чешма, на фона на Байракли джамия

• 
  Чадър чешма на автогарата пък посреща всички гости на Самоков.


• 
  Сарафската къща-паметник на културата от Въэраждането.


• 
  Шишманово кале.


• 
  Алинско кале.


• Тракийски могили по река Палакария
  

Природни забележителности |

 Основна статия: Национален парк Рила

 Основна статия: Централен рилски резерват

• Защитена местност Букова Усойка
  


• Най-високият връх на Балканите – Мусала 2925 м.


• Ридо


• Продановски рид


• Лаго


• Боричо

Редовни събития |

От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август – Успение на св. Симеон Самоковски, покровителя на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова църква през 1995 г. След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 век. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо-освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. е обесен в София. Съществуват много преписки за чудото, станало при обесването му – въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци-мъченици.

И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки, избор на мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.

Спорт |

Представителният футболен отбор на града носи името „Рилски спортист“. Играе своите мачове на стадион Искър. От Самоков произлизат едни от най-добрите ни спортисти по класическа и свободна борба, а в последните години се развива и много добра школа по лека атлетика и баскетбол.

Скиорът Петър Попангелов е от Самоков.

На 8 март 2008 е открита новата мултифункционална спортна зала – „Арена Самоков“ с капацитет над 2500 седящи места, направена по всички европейски стандарти. Това дава възможност за по-голямо развитие на спорта.

Кухня |

Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите – установена култура в района. Също така традиционен за гр. Самоков е „зелник“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се намира в средата на тавата между корите. Тя се приготвя от праз лук или киселец.

Карта |

Личности |

Снимка на българки от Самоковско в народни носии

 Основна статия: Самоковци

 Основна статия: Списък на почетните граждани на Самоков

Изследвания |

• Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. С., 1913.


• Стефанов, П., йером. Исторически обзор на Самоковската епархия (XVI-XX в.). – Духовна култура, 1985, № 7, 25 – 31.


• Манов, Христо. Самоков – култура и просвета. София, 1996.


• Манов, Христо. Самоков – видни личности. Ч. 2. С., 2000.


• Темелски, Хр. Самоков през Възраждането. С., 2000.


• Ковачев, Румен. Самоков и Самоковската каза през XVI век според описи от истанбулския османски архив. С., 2001.


• Джурова, А., Вася Велинова. Опис на славянските ръкописи от Самоков. С., 2002 (Из миналото на Самоков, 3).


• Yaneva, S. Samokov: An Ottoman Balkan City in the Age of Reforms. – In: The Ottoman State and Societies in Change: A Study of the Nineteenth Century Temettuat Registers. Eds. Hayashi Kayoko and Mahir Aydin. London, 2004, 47 – 76.

Външни препратки |

• Община Самоков


• Новини от град Самоков и региона


• Виртуална карта на град Самоков


• Самоковският интернет портал


• СамокоВест – другата гледна точка


• Фотогалерии и информация за Самоков на сайта „Българската древност“


• 
  Туристическо въведение за град Самоков, в. Дневник