Данчо Димитров
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	11 юли 1957 – 2 юни 1958
Назначен от	Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1957 – 1958	Тодор Живков
Предшественик	Боян Българанов
Наследник	Станко Тодоров
Лични данни
Роден	31 декември 1911 Салманово, България
Починал	26 ноември 1991 г. (на 79 г.) София, България
Полит. партия	БКП (1932 – 1986)
Университет	УНСС
Професия	партизанин • политик
Народен представител в: XXIV ОНС   XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС
Портал  Политика

Данчо Кънев Димитров е български политик от БКП и два пъти министър на транспорта и съобщенията, заслужил деятел на транспорта. Участник е в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Гаврил Генов“.

Биография |

Произход, образование и ранни години |

Данчо Димитров е роден на 31 декември 1911 г. в с. Саламаново, Шуменско, в средно селско семейство. До 1930 г. следва в Средното педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) и след завършване е преподавател, между 1930 – 1934 г., в с. Златар, Преславско (днес Шуменска област).^[1] Същевременно от 1926 г. е член на РМС и на БРП (т.с.) от 1932 г., както и на пленума на ЦР на учителската профопозиция.^[2]

Между 1934 – 1935 г. е студент в София в Свободния университет (днешен УНСС), и по същото време секретар на КМС в университета. От 1936 г. е в нелегалност и член на ЦР на БОНСС. Разкрит е от полицията, но е освободен. След 1936 г. продължава да учи в София и Варна, до 1948 г. През тези години работи по линия на БОНСС. Дипломира се и е приет на работа като чиновник в Районен кооперативен съюз и Българска земеделска и кооперативна банка – Шумен, във време на което е секретар на окръжния комитет на БРП (т.с.).^[3][2]

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Пълномощник на ЦК на РМС във Врачанско. От 1941 г. е в нелегалност. Между 1942 – 1943 г. е партизанин в Партизански отряд „Гаврил Генов“ и секретар на ОК на РМС и член на ОК на КП във Враца. Бил е зам.-политически комисар на отряд.^[2]

Професионална кариера |

След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС – завеждащ отдел „Септемврийче“ и за кратко време на работа в апарата на БРП (к.). Подпредседател е на комисията по Държавен контрол между декември 1947 – 1949 г. На V конгрес на партията е избран за кандидат-член на Централния комитет на вече преименувалата се в БКП партия^[2]. В периода 1950 – 1962 г. е министър на транспорта и съобщенията, а от 4 март 1954 до 25 април 1971 г. е пълноправен член на ЦК на БКП. Бил е и секретар на ЦК на БКП от 11 юли 1957 до 2 юни 1958 г.^[4]. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в ГДР^[5]. Излиза в пенсия през 1986 г. Многократно е избиран за народен представител. Първи подпредседател е на Президиума на Народното събрание от 12 март 1966 до 18 май 1971 г. Носител е на 3 ордена „Георги Димитров“.^[6]

Бележки |

п б р ←   секретар на ЦК на БКП (11 юли 1957 – 2 юни 1958) → Царство България (1908-1946) Чанков · Червенков Народна република България (1946-1990) Костов · Павлов · Димитров · Пеловски · Димов · Живков · Цанков · Аврамов · Райков · Дамянов · Стайков (2) · Ганев · Тасков · Българанов · Димитров · Тодоров (2) · Григоров · Кубадински · Велчев · Цолов · Аврамов · Папазов · Пръмов · Коцев · Кирацов · Абаджиев · Филипов · Теллалов · Лилов · Дойнов · Станишев · Дюлгеров · Атанасов · Божинов · Михайлов · Мишев · Александров (2) · Балев · Александров · Цанов · Зарев · Христов · Йотов · Стоянов · Стоянов Курсивът показва временно назначение