Персийски език Съдържание История | Фонетика | Сравнение с други индоевропейски езици | Граматика | Речник | Литература | Бележки | Външни препратки | НавигацияfasIranAfghanistanTajikiUzbekistanPersian Loan Words in ArabicEncyclopedia of literary translation into EnglishФарси на EthnologueУикипедия на фарсиПерсийският езикр
Персийски език
ирански езикиндоевропейските езициИранАфганистанТаджикистанофициален езикУзбекистанПакистанИракбългарскияплурицентричен езикарабската азбукаарабскокирилицаарабскирускосредноперсийскияСасанидското царствостароперсийскияАхеменидитеИслямския святтюркскикавказкииндо-ирански езициСредна АзияБлизкия изтокИндияЮжна Азияурдуарабската азбукаПерсийската империяСасанидитеАхеменидитеклинописиндоевропейски езицистихосложениетюркските езициарабскитурскитурски езикбългарскиябългарскияОмар ХайямФирдоусиХафезСаадиДжелаледин Руми
Персийски език
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Персийски език فارسی | |
|---|---|
/[fɒːɾˈsiː]/ | |
| Страна | Иран, Афганистан и др. |
| Регион | Близък изток, Средна Азия |
| Брой говорещи | над 63 700 000[1][2][3][4] |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИранскиЗападноиранскиЮгозападноирански Персийски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Иран Афганистан Таджикистан |
| Контролиран от | Фарси: Академия за персийски език и литература Дари: Афганистанска академия на науките Таджикски: — |
| Кодове | |
ISO 639-1 | fa |
| ISO 639-2 | per |
| ISO 639-3 | fas |
 | |
Страни в които се говори персийски език: По-малко от 25 000 говорещи | |
 Уикипедия на Персийски език | |
Персийски език в Общомедия | |
Персийският език(فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от над 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:
Парси (Фарси) в Иран
Дари в Афганистан
Таджики в постсъветска Средна Азия
Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.[5] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.
Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.[6] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.[6][5][7][8][9]
Съдържание
1 История
2 Фонетика
3 Сравнение с други индоевропейски езици
4 Граматика
5 Речник
6 Литература
7 Бележки
8 Външни препратки
История |
Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.
Фонетика |
Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.
Сравнение с други индоевропейски езици |
Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.
| староперсийски | средноперсийски | новоперсийски | старогръцки | латински | немски | български |
| pitar | pidar | pedar پدر | patēr πατήρ | pater | Vater | баща |
| mātar | mād(ar) | mādar مادر | mētēr μήτηρ | mater | Mutter | майка |
| brātar | brād(ar) | barādar برادر | adelphos ἀδελφός | frater | Bruder | брат |
| ? | ducht(ar) | dohtar دختر | thygatēr θυγατήρ | filia | Tochter | дъщеря |
| nāman | nām | nām نام | onoma ὄνομα | nomen | Name | име |
| martiya | mard | mard مرد | anēr ἀνήρ | vir | Mann | мъж |
| dadā-tanaiy | dādan | dādan دادن | didōmi δίδωμι | dare | geben | давам |
| hischta-tanaiy | awischtadan | istādan ايستادن | histēmi ἵστημι | sistere | sich stellen | стоя |
| mām | man | man من | eme ἐμέ | me | mich | мен |
| pandsch | pandsch | pandj پنج | pente πέντε | quinque | fünf | пет |
| hafta | haft | haft هفت | hepta ἑπτά | septem | sieben | седем |
| utā | ud | va / o و | kai καί | et | und | и |
| rāsta | rāst | rāst راست | orthos ὀρθός | rectus | recht | десен |
| yaug | dschog | djok جوک | skōmma σκῶμμα | iocus | Witz | шега |
Граматика |
В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различват строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).
Речник |
Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.
От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.
Литература |
На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.
Бележки |
↑ Iran. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
↑ Afghanistan. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
↑ Lewis, M. Paul (ed.). Tajiki. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
↑ Uzbekistan. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
↑ аб Davis, Richard. Persian. // Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization. Taylor & Francis, 2006. p. 602 – 603. (на английски)
↑ аб Lazard, Gilbert. The Rise of the New Persian Language. // Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4. Cambridge, Cambridge University Press, 1975. p. 595 – 632. (на английски)
↑ Lazard, Gilbert. Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa. // Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky. Edinburgh University Press, 1971. (на френски)
↑ Namazi, Nushin. Persian Loan Words in Arabic. // 24 ноември 2008. Посетен на 1 юни 2009. (на английски)
↑ Classe, Olive. Encyclopedia of literary translation into English. Taylor & Francis, 2000. ISBN 1884964362, ISBN 9781884964367. p. 1057. (на английски)
Външни препратки |
- Фарси на Ethnologue
- Уикипедия на фарси
- Персийският език
| |||||||||||||||||||||||||||||
Категория:
- Персийски език
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.400","walltime":"0.507","ppvisitednodes":"value":10035,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":106953,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":11214,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":15,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":13,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":6688,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 392.845 1 -total"," 50.71% 199.206 1 Шаблон:Език"," 48.78% 191.636 1 Шаблон:Infobox"," 22.24% 87.363 3 Шаблон:Флагче_с_име"," 21.01% 82.548 3 Шаблон:Флагче"," 17.85% 70.113 4 Шаблон:Navbox"," 16.45% 64.636 1 Шаблон:Експерт"," 15.82% 62.135 1 Шаблон:Ambox"," 12.93% 50.804 9 Шаблон:Cite"," 11.94% 46.904 1 Шаблон:Ирански_езици"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.053","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1482109,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1300","timestamp":"20190413192231","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041fu0435u0440u0441u0438u0439u0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q9168","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q9168","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-12-07T13:36:22Z","dateModified":"2019-04-01T04:06:50Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/96/MapOfPersianSpeakers.png"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":136,"wgHostname":"mw1253"););
