Skip to main content

Kräid (Geologie) Inhaltsverzeechnes Iewescht Kräidepoch | Ënnescht Kräidepoch | Fauna a Flora | Kuckt och | Um Spaweck | Navigatiounsmenü

Äerdzäitalter


ÄerdmëttelalterJuraPaleogenÄerdneizäitBléieplanzenInsektePlazentaBéideldéieren












Kräid (Geologie)




Vu Wikipedia






Op d'Navigatioun wiesselen
Op d'Siche wiesselen

















N

spéider

spéider
Ä
E
R
D
M
Ë
T
T
E
L
A
L
T
E
R

Period
Kräid

Iewescht

Ënnescht

Period
Jura

Malm

Dogger

Lias

Period
Trias

Ieweschten

Mëttelsen

Ënneschten

N

éischter

éischter

D'Period vun der Kräid ass déi jéngst Period aus dem Äerdmëttelalter. Si huet virun ongeféier 145 Millioune Joer ugefaangen a bis viru 65 Millioune Joer gedauert.


Si steet am Zäitalter nom Jura a virum Paleogen a gëtt an zwou Epochen agedeelt: der Ieweschter Kräidepoch an der Ënneschter.


Si ass den Iwwergang vum Äerdmëttelalter an der Äerdneizäit, bei der dräi Véirels vun all de Liewewiese verschwonne sinn.
D'Grenz ass duerch d'Tounschicht definéiert, déi déi kallekräich Sedimenter vun der Kräid-Period vun deene vun der nofolgender Epoch trennt.




Inhaltsverzeechnes





  • 1 Iewescht Kräidepoch


  • 2 Ënnescht Kräidepoch


  • 3 Fauna a Flora

    • 3.1 Wichteg Déieren a Planzen aus där Zäit



  • 4 Kuckt och


  • 5 Um Spaweck




Iewescht Kräidepoch |


Dës Epoch huet vu virun ongeféier 99,6 bis virun 65,0 Millioune Joer gedauert.


  • Maastrichtium

  • Campanium

  • Santonium

  • Coniacium

  • Turonium

  • Cenomanium


Ënnescht Kräidepoch |


Dës Epoch huet vu virun ongeféier 145,0 bis virun 99,6 Millioune Joer gedauert.


  • Alb

  • Apt

  • Barrême

  • Hauterive

  • Valangin

  • Berrias


Fauna a Flora |


Déi gréisst Aartevillfalt vun den Dinosaurier ass entstanen. D'Bléieplanzen hunn eng Allianz mat den Insekte gebilt: si hunn hinne Pollen an Nektar ugebueden, am Géigenzug si si vun hinne bestäubt ginn.
D'Plazenta- an d'Béideldéieren hu sech vun den Urmamendéieren ofgezweigt.
Beim fënnefte Massstierwen vun der Äerdgeschicht gi bis zu dräi véirels vun allen Déieren- a Planzenaarte verluer.



Wichteg Déieren a Planzen aus där Zäit |



  • Panzersaurier (Ankylosaurus)


  • Fëschsaurier (Ichthyosaurus)


  • Raubsaurier (Tyrannosaurus)


  • Dräiharsaurier (Triceratops)

  • Fächerpalm

  • Bamfar


Kuckt och |


  • Geologesch Zäitskala


Um Spaweck |






Commons-logo.svg
   



Commons: Kräid (Geologie) – Biller, Videoen oder Audiodateien



Vun „https://lb.wikipedia.org/w/index.php?title=Kräid_(Geologie)&oldid=2120671“










Navigatiounsmenü



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.040","walltime":"0.075","ppvisitednodes":"value":103,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":2819,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":133,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":4,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 37.626 1 -total"," 81.45% 30.647 1 Schabloun:Mesozoikum"," 18.07% 6.800 1 Schabloun:Commonscat"," 12.19% 4.587 1 Schabloun:Commons"," 6.04% 2.271 1 Schabloun:Link-Bild"],"cachereport":"origin":"mw1240","timestamp":"20190321013227","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"Kru00e4id (Geologie)","url":"https://lb.wikipedia.org/wiki/Kr%C3%A4id_(Geologie)","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q44626","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q44626","author":"@type":"Organization","name":"Autoren der Wikimedia-Projekte","publisher":"@type":"Organization","name":"Wikimedia Foundation, Inc.","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-12-14T21:02:35Z","dateModified":"2018-07-10T09:49:37Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":139,"wgHostname":"mw1270"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр