Skip to main content

Народна библиотека на Сърбия Съдържание История | Библиотечни сбирки | Източници | Външни препратки | НавигацияThe National Library of Serbia44°47′51.1″ с. ш. 20°28′01.8″ и. д. / 44.797528° с. ш. 20.467167° и. д.Народна библиотека на СърбияНационална библиотека на СърбияОнлайн публично достъпен каталог„National Library of Serbia“историята на редакциитепреводната страница

Библиотеки в СърбияНационални библиотекиСгради и съоръжения в БелградОрганизации в БелградКултура в Белград


сръбскиСърбияБелградДимитрие ДавидовичМилош ОбреновичПървата световна войнаНишКрагуевацКралство ЮгославияВтората световна войнаПървото сръбско въстание












Народна библиотека на Сърбия




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


Националната библиотека на Сърбия (на сръбски: Народна библиотека Србије / Narodna biblioteka Srbije) най-голямата и стара библиотечна институция в Сърбия.[1] Намира се в столицата Белград.




Националната библиотека на Сърбия




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Библиотечни сбирки


  • 3 Източници


  • 4 Външни препратки




История |


Основаването на библиотеката е свързано с историческо събитие от февруари 1832 година, когато издателят на първият сръбски вестник, Димитрие Давидович изпраща писмо за основаването на национална библиотека в чест на княз Милош Обренович. През ноември същата година, князът нарежда задължителния депозит в библиотеката на бройки от всяка публикувана книга или периодично издание.


По време на Първата световна война, сградата и колекциите на Националната библиотека търпят щети, затова оцелелите притежания са преместени от Белград в Ниш и Крагуевац с цел съхраняването им. След войната и съгласно законите за националната библиотека и печатната преса, и двата от 1919 година, библиотеката става централната държавна библиотека и получава бравото да придобива задължителни копия от издадените творби в цялото Кралство Югославия.


Бомбардировките над Белград от Луфтвафе през Втората световна война напълно разрушават сградата на библиотеката заедно със сбирка от 500 000 тома книги, безценна колекция от 1424 кирилски ръкописа и харти, колекция от стари карти и отпечатъци на около 1 500 библиотечни единици, поредици от 4 000 списания и 1 800 вестника, незаменими архиви от османски документи за Сърбия, пълните кореспонденции на изтъкнати фигури от културната и политическа история на Сърбия, както и всички библиотечни описи и каталози.


След освобожданието на Белград през 1944 година, в условията на променен обществен строй, следва период от интензивно възстановяване на изгубените колекции и бързо развитие на библиотеката, която отново отваря вратите си за читатели през 1947 година. През 1954 година, на 150-тата годишнина от Първото сръбско въстание, е разрешен строежът на нова сграда за Националната библиотека и сградата (с архитект Иво Куртович) е официално открита на 6 април 1973 година.


Днес Националната библиотека на Сърбия представлява модерна национална библиотека. Декларираните ѝ цели са събиране на едно място на световните информационни потоци, признание в световната общност на националните библиотеки, превръщане в източник на информация и стимул за развитието на сръбското общество.



Библиотечни сбирки |


Обща сбирка

Книги, отпечатани преди 1868 година на сръбски или други екс-Ю езици; книги, отпечатани след 1700 година на чужди езици; периодични издания от Сърбия, екс-Ю и чужбина; библиографии, енцикопедии, лексикони, каталози, директории в хартиен и електронен вид, организирани в справочен апарат с отворен достъп.

Специални сбирки

Старинни и редки книги, включващи печатни книги от XVIII и XIX век на екс-Ю езици, както и чужди книги след 1700 година, библиофилски издания, миниатюри, литературни и други ръкописи и архивни документи, картографски материали, печатни музикални материали и фонограми, фотографски документи, гравюри и рисунки, плакати и информационни материали, мемориални библиотеки и наследства.

Ръкописна сбирка

Ръкописни книги, датирани от XII до XVIII век, основно на сръбски и малък брой от български, македонски и руски издания, инкунабули и старосръбски печатни книги от 1494 до 1638 година, отпечатъци на таблички със старосръбски от XVI до XVIII век, микрофилми на кирилски ръкописи.


Източници |



  1. The National Library of Serbia, Tourist Organisation of Belgrade



Външни препратки |



Координати: 44°47′51.1″ с. ш. 20°28′01.8″ и. д. / 44.797528° с. ш. 20.467167° и. д.

44.797528, 20.467167



  • Национална библиотека на Сърбия

  • Онлайн публично достъпен каталог




Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „National Library of Serbia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Народна_библиотека_на_Сърбия&oldid=9223635“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.088","walltime":"0.110","ppvisitednodes":"value":421,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":9078,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":791,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":439,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 76.960 1 -total"," 19.52% 15.019 1 Шаблон:Coord"," 19.40% 14.933 1 Шаблон:Commonscat"," 15.54% 11.960 1 Шаблон:Lang"," 12.45% 9.580 1 Шаблон:Coord/display"," 9.42% 7.253 1 Шаблон:Превод_от"," 8.13% 6.256 1 Шаблон:Coord/link"," 7.00% 5.384 1 Шаблон:Lang/lang"," 3.64% 2.801 1 Шаблон:Превод_от/Език"],"cachereport":"origin":"mw1334","timestamp":"20190414225958","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":97,"wgHostname":"mw1238"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр