Skip to main content

16 октомври Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Навигацияр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












16 октомври




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето



















































12345
6
789101112
13
141516171819
20
212223242526
27
282930
31
 

16 октомври е 289-ият ден в годината според григорианския календар (290-ти през високосна). Остават 76 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници




Събития |



  • 1555 г. – По заповед на Мария I Тюдор за изгорени като еретици двама протестантски епископи.



Битката на народите край Лайпциг, 1813 г.




Паметникът на Хан Аспарух в Добрич



  • 1793 г. – В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.


  • 1813 г. – На територията на Саксония, край Лайпциг, започва най-мащабната битка до Първата световна война, известна като Битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция); битката завършва след 3 дни с поражение на Наполеон.


  • 1840 г. – Нова Зеландия е обявена за британска колония.


  • 1843 г. – Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите.


  • 1853 г. – Турция обявява война на Русия, известна като Кримска война, защото след намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров.


  • 1912 г. – Балканската война: българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин -- виж статията за Радул Милков!


  • 1946 г. – Изпълнение на смъртните присъди на група военнопрестъпници от Хитлеристка Германия, осъдени на Нюрнбергския процес.


  • 1964 г. – Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие.


  • 1969 г. – Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през през чийто територии преминават Андите – Андска общност.


  • 1971 г. – Състои се официалната церемония по откриването на кулата „Азади“ в иранската столица Техеран.


  • 1978 г. – Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години.


  • 1981 г. – Учредени са орден „13 века България“ и юбилеен медал „1300 години България“.

  • 1981 г. – В Толбухин (Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.


  • 1994 г. – С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия.


  • 2006 г. – След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд.


Родени |





Мария-Антоанета




Джордж Маршал



  • 1679 г. – Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор († 1745 г.)


  • 1708 г. – Албрехт фон Халер, швейцарски поет и учен († 1777 г.)


  • 1803 г. – Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор († 1885 г.)


  • 1827 г. – Арнолд Бьоклин, швейцарски художник († 1901 г.)


  • 1840 г. – Кийотака Курода, министър-председател на Япония († 1900 г.)

  • 1840 г. – Милош Милоевич, сръбски историк († 1907 г.)


  • 1852 г. – Клавдий Лебедев, руски художник († 1916 г.)


  • 1854 г. – Оскар Уайлд, ирландски поет и драматург († 1900 г.)


  • 1863 г. – Остин Чембърлейн, британски политик и Нобелов лауреат през 1925 г. († 1937 г.)


  • 1864 г. – Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1938 г.)


  • 1866 г. – Богомил Берон, български лекар († 1936 г.)


  • 1880 г. – Андрей Мацанов, български революционер (ВМРО) († 1947 г.)


  • 1886 г. – Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел († 1973 г.)


  • 1888 г. – Юджийн О'Нийл, американски писател, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1953 г.)


  • 1890 г. – Майкъл Колинс, ирландски революционер († 1922 г.)


  • 1902 г. – Фани Попова-Мутафова, българска писателка († 1977 г.)


  • 1908 г. – Енвер Ходжа, албански диктатор († 1985 г.)


  • 1927 г. – Гюнтер Грас, немски писател, Нобелов лауреат († 2015 г.)


  • 1934 г. – Питър Ашдаун, британски пилот от Формула 1


  • 1936 г. – Андрей Чикатило, украински сериен убиец († 1994 г.)


  • 1937 г. – Константин Илиев, български писател и драматург


  • 1939 г. – Геролд Шпет, швейцарски писател


  • 1946 г. – Сюзан Самърс, американска актриса


  • 1946 г. – Христо Кидиков, български поп-певец и писател


  • 1947 г. – Гай Сайнър, американски актьор


  • 1953 г. – Фалкао, бразилски футболист


  • 1954 г. – Вера Чейковска, поетеса от Република Македония


  • 1958 г. – Елефтерия Арванитаки, гръцка певица

  • 1958 г. – Здравко Димитров, български актьор

  • 1958 г. – Тим Робинс, американски актьор и режисьор


  • 1969 г. – Стефка Янорова, българска актриса


  • 1971 г. – Димитър Чобанов, български футболист


  • 1972 г. – Лилчо Арсов, български футболист


  • 1972 г. – Николай Бареков, български журналист и политик


  • 1983 г. – Красимир Русев, български шахматист


  • 1984 г. – Шейн Уорд, британски певец


Починали |



  • 1621 г. – Ян Питерсзоон Свеелинк, холандски композитор (* 1562 г.)


  • 1793 г. – Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара (* 1755 г.)


  • 1805 г. – Михришах валиде султан, валиде султан (* 1745 г.)


  • 1090 г. – Якуб Чишински, сръбски поет († 1856 г.)


  • 1920 г. – Иван Каназирев, български революционер (* 1872 г.)


  • 1925 г. – Харалампи Златанов, български революционер


  • 1946 г. – Алфред Йодл, германски нацист (* 1890 г.)

  • 1946 г. – Артур Зайс-Инкварт, австрийски политик (* 1892 г.)

  • 1946 г. – Вилхелм Кайтел, германски военнослужещ (* 1882 г.)

  • 1946 г. – Ернст Калтенбрунер, австрийски офицер (* 1903 г.)

  • 1946 г. – Йоаким фон Рибентроп, външен министър на Третия райх(* 1893 г.)

  • 1946 г. – Ханс Франк, германски военнопрестъпник (* 1900 г.)

  • 1946 г. – Юлиус Щрайхер, германски пропагандатор (* 1887 г.)


  • 1956 г. – Жул Риме, основател на Световното първенство по футбол (* 1873 г.)


  • 1959 г. – Джордж Маршал, американски политик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1880 г.)


  • 1962 г. – Гастон Башлар, френски философ (* 1884 г.)


  • 1975 г. – Никола Илчев, български боксьор, борец и кечист (* 1902 г.)


  • 1981 г. – Моше Даян, израелски офицер (* 1915 г.)


  • 1982 г. – Яков Готовац, хърватски композитор (* 1895 г.)


  • 1990 г. – Джовани Варлиен, италиански футболист


  • 1992 г. – Шърли Бут, американска актриса (* 1898 г.)


  • 2004 г. – Йосиф Петров, български поет


  • 2006 г. – Валентин Паниагуа, президент на Перу (* 1936 г.)


  • 2007 г. – Тоше Проески, македонски певец (* 1981 г.)


  • 2011 г. – Митьо Кисьов, генерал-лейтенант, командващ Транспортни войски, депутат от Великото народно събрание (* 1926 г.)


Празници |



  • ООН – Международен ден на прехраната (отбелязва се от 1945 г.)


  • Международен ден на анестезиолога (по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция, 1846 г.)


  • България – Ден на българските военновъздушни сили


  • САЩ – Ден на шефа (празнува се от 1958 г., подчинените изпращат на шефа си картички от Деня на влюбените)


  • Чили – Ден на учителя




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=16_октомври&oldid=9030052“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.112","walltime":"0.152","ppvisitednodes":"value":732,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":14671,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1410,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 73.943 1 -total"," 52.52% 38.837 1 Шаблон:Календар"," 47.74% 35.304 1 Шаблон:Календар/link_on"," 47.10% 34.826 1 Шаблон:Месеци"," 42.35% 31.316 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 40.13% 29.670 1 Шаблон:Календар/вт"," 8.49% 6.280 10 Шаблон:Color"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.010","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716796,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1269","timestamp":"20190309002521","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":141,"wgHostname":"mw1256"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр