Skip to main content

Борисова градина Съдържание Имена | История | Забележителности | Снимки | Източници | Външни препратки | Навигация42°41′11″ с. ш. 23°20′26″ и. д. / 42.686389° с. ш. 23.340556° и. д.Борисова градинаЗащитени територии и зелени площиПриказка наопакиПодробна история за градините на СофияИсторически фотографии на Борисовата градинаснимки от Борисовата градинаСнимки на Борисовата градинаПолет над Борисовата градина (в района на тенис кортовете)Борисовата градинаредактиратер

Район СредецРайон ЛозенецРайон ИзгревПаркове в София


паркСофияЛовния парк„Яворов“Борис IIIОсвобождениетоИван ХаджиеновДаниел Неф1903слатинскитешопибалюстрадите„Ариана“Даниел НефЙозеф ФрайГеорги ДухтевНационалният стадион „Васил Левски“стадион „Българска армия“












Борисова градина




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето








Борисова градина

Паркове в България

Езерото с лилиите
Езерото с лилиите




Sofia location map.png

42.6864° с. ш. 23.3406° и. д.



Местоположение в София



Координати: 42°41′11″ с. ш. 23°20′26″ и. д. / 42.686389° с. ш. 23.340556° и. д.

42.686389, 23.340556
Информация
Най-близък град
София
Площ
3,02 кв. км.
Забележителности
езерото Ариана
Национален стадион „Васил Левски“
стадион „Българска армия“
Братска могила
Езеро с лилиите
Паметници на други видни българи
Астрономическа обсерватория на СУ
Плувен комплекс „Мария-Луиза“
Телевизионна кула София

Борисова градина в Общомедия

Борисовата градина е най-големият парк в София. Площта му е 3,02 кв. км.[1]


При нейното създаване градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.




Съдържание





  • 1 Имена


  • 2 История


  • 3 Забележителности


  • 4 Снимки


  • 5 Източници


  • 6 Външни препратки




Имена |


Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина[2].


По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. След демократизирането на страната паркът отново е наименуван на Борис III.



История |


До Освобождението на терена е разположен турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от него е отредена за турско гробище. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери[2].


През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината[2]. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езеро с лилиите)[2]. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.


През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк[2].


По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото „Ариана“. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки[2].


При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база[2].


Сред най-видните управители са: Даниел Неф (1882 – 1900), Йозеф Фрай (1906 – 1934), Георги Духтев (1934 – 1944).



Забележителности |


Днес в градината се намират Националният стадион „Васил Левски“ и стадион „Българска армия“, както и най-големият плаж в София – откритият плувен басейн „Мария-Луиза“.


Сред по-важните обекти в Борисовата градина са:


  • Ариана (езеро)

  • Национален стадион „Васил Левски“

  • Българска армия (стадион)

  • Езеро с лилиите


  • Братска могила на загинали антифашисти

  • паметници на други видни българи

  • Астрономическа обсерватория на Софийския университет

  • Плувен комплекс „Мария-Луиза“

  • Телевизионна кула „София“

  • тенис кортове


Снимки |



Източници |




  1. Защитени територии и зелени площи. // Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 2016.


  2. абвгдеж Ценкова, Искра. Приказка наопаки. // сп. „Тема“. Посетен на 15 февруари 2010.



Външни препратки |


  • Подробна история за градините на София


  • Исторически фотографии на Борисовата градина Стара София.com


  • снимки от Борисовата градина Изгубената България.com

  • Снимки на Борисовата градина


  • Полет над Борисовата градина (в района на тенис кортовете) (видео)


  • Борисовата градина – песен на Точка БГ по текст на Николай Милчев





Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борисова_градина&oldid=9163641“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.200","walltime":"0.260","ppvisitednodes":"value":1738,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":56892,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":4268,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":22,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":5333,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 210.485 1 -total"," 60.41% 127.150 1 Шаблон:Парк"," 57.15% 120.298 1 Шаблон:Infobox"," 31.77% 66.870 1 Шаблон:ПК"," 12.97% 27.297 1 Шаблон:Паркове_в_София"," 11.60% 24.415 1 Шаблон:Navbox"," 11.57% 24.359 1 Шаблон:ПК_точка"," 8.30% 17.463 2 Шаблон:ПК/xy"," 7.92% 16.680 1 Шаблон:Cite_web"," 6.77% 14.252 1 Шаблон:Coord"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.033","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1387479,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1293","timestamp":"20190402230047","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":96,"wgHostname":"mw1265"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Category:Tremithousa Media in category "Tremithousa"Navigation menuUpload media34° 49′ 02.7″ N, 32° 26′ 37.32″ EOpenStreetMapGoogle EarthProximityramaReasonatorScholiaStatisticsWikiShootMe