Skip to main content

Табур Бележки | Навигация

Военни формирования на Османската империя


батальонОсманската империяполкпехотакавалерияартилерияротиполкпехотакавалерияартилериябашибозукАприлско въстаниередифи












Табур




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


Табур или табор е главната структурна единица (батальон) в състава на въоръжените сили на Османската империя. [1]


Тактическо подразделение на редовната армия, което е предназначено да води бойни действия в състава на военна част-алай (полк). Използва се в родовете войски: пехота, кавалерия и артилерия. Съставен е от 8 бюлюка (роти). Три табура формират алай (полк).


По време на война числеността на табура е: за пехота (пияде табур) 650 щика, за кавалерия (сувари табур) 100 саби, за артилерия (топчи табур) 100 артилериста. Понякога към табура се придават временно и нередовни въоръжени лица (башибозук). [2][3] и вж. Априлско въстание.


Командва се от офицер. Войнишкият състав е въоръжен с лично стрелково и хладно оръжие. В мирно време съставът на пехотния табур е по-малък и достига до 250, а понякога и до 100 войника. Развръща се до военновременната си численост чрез мобилизация на запасни войници (редифи).



Бележки |



  1. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с.167


  2. Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190


  3. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 193, с. 2










Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Табур&oldid=8099673“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.028","walltime":"0.029","ppvisitednodes":"value":50,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":0,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":0,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":2,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1428,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 0.000 1 -total"],"cachereport":"origin":"mw1277","timestamp":"20190320203643","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":85,"wgHostname":"mw1256"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр