Тигър и Ефрат (карта)

Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.

Етимология |

Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ —река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, която е написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри, с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа.^[1] По-късно, терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин, включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция.^[2] Често, в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включвят съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.^[3][4]

Допълнително разграничение обикновено се прави между Горна (или Северна) Месопотамия и Долна (или Южна) Месопотамия.^[5] Горна Месопотамия, също така известна като Джазира, е областта между Ефрат и Тигър – от изворите им до Багдад,^[6] докато Долна Месопотамия е територията от Багдад до Персийския залив.^[7] В съвременната академична употреба, терминът Месопотамия често има хронологична конотация. Той обикновено се използва за обозначаване на областта до мюсюлманските завоевания, докато мюсюлманските имена като Сирия, Джазира и Ирак, се използват за описване на региона след завоюването му от арабите.^[8][9]

География |

Месопотамия обхваща земите между реките Ефрат и Тигър, като и двете започват от планините на Арменското плато в съвременна Турция. И двете реки се захранват от множество притоци, и цялата речна система заема огромен планински район. Сухопътните пътища обикновено следват руслото на Ефрат, защото бреговете на Тигър често са стръмни и труднопроходими. Климатът в района е полупустинен, с обширни пустини на север, които постепенно преминават в район на блата, лагуни, тръстикови крайбрежия и плитчини на юг, заемащ около 15 000 km². В крайния юг, Ефрат и Тигър се съединят и вливат в Персийския залив.

Напояването се подпомага от високите подпочвени води и от топенето на снеговете по високите върхове на планината Загрос и Арменското плато. Ползата от напояването в региона зависи от способността да се мобилизира достатъчно работна ръка за изграждане и поддържане на напоителни канали, и това, от най-ранните периоди в човешката история, подпомага развитието на селища и централизирана система на политическа власт. В района като цяло липсват строителни камъни, благородни метали и дървен материал и за да се осигурят тези стоки, исторически се е разчитало на търговия със селскостопански продукти на далечни разстояния. В блатата в южната част на района, още от праисторически времена съществува развита риболовна култура.

История |

Историята на древна Месопотамия започва с появата на селища по време на Убаидската култура (около 5300 г. пр.н.е.). Селищата още не са оформени като градове, има храмове, напоителни съоръжения, калдъръмени улици. В края на периода се забелязва опустяване, което може да е свързано с нашествието на шумерите.

Ок. 3300 – 3200 г. пр.н.е.

в Южна Месопотамия (Междуречието), по долното течение на реките Тигър и Ефрат, се появяват шумерите – народ, чиито произход и първоначално местоживеене не са известни. След заселването им в Месопотамия основният им занаят става земеделието. Занимават се с отглеждане на едър добитък, овце, кози, свине. Строят жилищата си от тръстика, но познават и неизпечените тухли. Необходимостта от изграждането на иригационни съоръжения – в мащаб, който надминава възможностите на семейството дори на родовите защитеният град. След време от общините се отделят по-силните родове, които се стремят да завладеят по-плодородните земи. Именно те създават племенната аристокрация. В резултат на борбите между общините се появяват и робите. Градовете са до 10000 човека с наличие на дворци и храмове, появява се писмеността (първата засвидетелствана писменост в човешката история).

Ок. 3000 г. пр.н.е. възникват първите градове-държави, които в мирно време са управлявани от главният жрец на зикурата – „енси“, а по време на война от лугалът на града. Най-могъщи от тези градове-държави са: Ур, Ериду, Ларса, Нипур, Лагаш, Урук, Сипар, Шурупак. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Изработват се мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато и др. Свободните членове на общините все още владеят голяма част от земята. Шумерите поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават клинописа.

Началото на III хилядолетие пр. Хр.

В Месопотамия нахлуват номадски семитски племена – акадите. Те постепенно преминават към заседнал, земеделски начин на живот. След дълги борби побеждават шумерите, асимилират се с тях и основават град и държава, под името Акад.

Средата на III хилядолетие пр.н.е.

Особено значение придобива шумерската град-държава Лагаш. Около 2470 г. пр.н.е. нейният владетел Еанатум разбива войските на Лугас-Загиси владетел на град Ума, превзема Южна Месопотамия и поставя под своя зависимост градовете: Ур, Урук, Ериду, Ларса. Побеждава източните си съседи – еламите. Еанатум строи храмове и дворци, грижи се за земеделието (разширява мрежата от канали); усъвършенства военната техника. Победата си над Ума той увековечава с прекрасен паметник —каменна плоча, наречена „Стела на ястребите". Наследникът му Ентемена – негов племенник, с успех отбива набезите на Елам. Жестоката експлоатация на богатите предизвиква недоволство сред народа. В Лагаш избухва въстание, предвождано от Урукагина. Подкрепен от жречеството той завзема насилствено властта и става „патес" (ок. 2370 г. пр.н.е.). В продължение на няколкогодишното си управление провежда много реформи с цел да намали влиянието на аристокрацията, да подобри положението на свободните общинници и да укрепи общините.

Ок. 2400 г. пр.н.е.

Възползвайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация шумерският владетел Ума Лугал-Загиси, завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр.н.е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Шумерито изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. Посредством търговските си контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (епоса за Гилгамеш).

Ок. 2300 г. пр.н.е.

Саргон I, цар на Акад, обединява под своя власт значителна част от Месопотамия, покорява Сирия, завладява земи в Мала Азия и Кипър. Основава първата голяма семитска държава. Стреми се да въведе единна икономика и администрация върху цялата територия, с цел да заздрави държавата, съставена от различни племена. Установява единна система от мерки и теглилки; построява нови канали; първи организира постоянна професионална армия. Разширява значително своя дворец, за да подслони многолюдния си двор, към който се числят и някои представители на аристокрацията от покорените градове-държави. Наследниците на Саргон I, които се титулуват „„господари на четирите страни на света“ продължават неговата завоевателна политика.

Ок. 2200 г. пр.н.е.

Месопотамия е завладяна от гутеите – племе от иранските планини. Те ограбват и разрушават богатите градове на Акад и Шумер. Отслабват позициите на робовладетелите в Месопотамия. Административен център на страната е Лагаш, а негов патеси е Гудеа. Езикът на акадите остава международен език до края на I в. пр.н.е., т.е. надживява управлението на гутеите, което продължава около 125 години.

Ок. 2140 г. пр.н.е.

Ур става най-могъщият град-държава в Месопотамия, в която настъпва т. нар. „ш у м е р о – а к а д с к и период". Гутеите са победени от управляващата по това време II династия. Шумерите превъзхождат с културата си Акад, но предходното двувековно господство на семитите оказва силно влияние върху тази култура и довежда до обединяване на шумерските и семитски елементи.

Ок. 2100 г. пр.н.е.

На територията на Месопотамия започват да нахлуват нови племена – аморити и еламити.

2024 г. пр.н.е.

След нашествието на аморитите и еламитите, държавата Ур е завладяна и разбита. Започва борба за господство над Шумер и Акад. Победител излиза вавилонският цар – Хамурапи.

1792 – 1750 г. пр.н.е.

След продължителни войни – Хамурапи създава вавилонско царство (т. нар. „Древен Вавилон“), което достига най-големия си разцвет през време на неговото царуване. Покорява цяла Месопотамия и изгражда единен, централизиран апарат, който засилва политическото значение на Вавилон. По негово поръчение е разработен, и издаден сборник от закони, т. нар. „Законник на Хамурапи“. С него той цели да наложи единно право в цялата държава, изяснява редица въпроси, свързани с класовия характер на обществото, с развитието на земеделието, занаятите и търговията, със съсловното деление на своболното население, робството и неговия характер. След смъртта на Хамурапи започва период на вътрешни междуособици и нашествие на чужди племена. Те довеждат до упадък на вавилонската държава.

Ок. 1530 г. пр.н.е.

Хетският цар Муршил I напада Вавилон. Градът е опустошен и разграбен. Отслабената древно вавилонска държава постепенно запада.

Края на XV—XII в. пр.н.е.

Господство на каситите във Вавилон, които основават т. нар. „каситска династия“ (период на т. нар. „Средновавилонска държава“). Налагайки властта си, касигите приемат вавилонската култура, и език. Вавилон загубва политическото си значение, води непрекъснати войни с растящата мощ на Асирия и Елам и към XII в. пр.н.е. претърпява окончателно поражение.

1115 – 1077 г. пр.н.е.

На власт в Асирия е Тиглатпаласар I, който създава силна асирийска държава. Завладява Вавилон, Северозападна Месопотамия, Северна Сирия, Финикия и Кипър. Полага грижи за икономиката на страната, в която решаваща роля има земеделието.

1076 – 909 г. пр.н.е.

Унищожителни войни на Асирия с арамейците (семитско племе, дошло от сирийско-арабската пустиня. Част от него е позната под името халдейци). През 12 – 11 в. пр.н.е. арамейците основават първата си държава в поречието на Ефрат и в Горна Сирия. Завладяват Горна Месопотамия, Вавилон и създават независими малки държави. Ограничена териториално (земите край Тигър), Асирия загубва предишното си значение.

909 – 889 г. пр.н.е.

Ададнирари II, асирийски владетел. Отблъсква нашествениците и извежда страната от упадък. Използувайки желязно оръжие (усвоено от хетите) асирийците завоюват нови успехи.

883 – 859 г. пр.н.е.

Ашурбанипал II, асирийски владетел, води многобройни, победоносни битки и значително разширява границите на Асирия, налага данъци на покорените. Прочут с жестокостта си.

859 – 824 г. пр.н.е.

Салманасар III – поставя под своя зависимост Израел, Тир, Сидон и покорява Вавилон.

745 – 727 г. пр.н.е.

Тиглатпаласар III, издигнат на трона от армията, създава могъща асирийска империя, със силна държавна организация. Покорява цял Вавилон, превзема Сирия и град Дамаск. Води победоносни борби срещу Урарту, силна държава на територията на Армения и заплашва с обсада столицата ѝ Тушпа (на брега на езерото Ван). За да предотврати бунтовете, масово преселва покорените народи.

722 – 705 г. пр.н.е.

Управлението на Саргон II е връх в мощта на Асирия, която завладява Израел, Самария и хетската държава северно от Сирия, покорява Урарту и превзема столицата ѝ Тушпа. Саргон II успява да усмири постоянните бунтове във Вавилон.

705 – 681 г. пр.н.е.

На власт е Синахериб, наследник на Саргон II. Синахериб разрушава Вавилон (689 г. пр.н.е.) и избива жителите му. Построена е нова столица на Асирия – Ниневия (последна столица на асирийското царство).

681 – 669 г. пр.н.е.

Приемник на Синахериб става неговият син Асархадон. Той потушава бунта в Садон и покорява Финикия. През периода 673 – 670 г. пр.н.е. завзема Долен Египет, който до 663 г. пр.н.е. остава под господството на Асирия. Смазва въстанието в Урарту, воюва със скитските и мидийски племена. По негово време е построен дворец в Ниневия и възстановен разрушения Вавилон.

669 – 626 г. пр.н.е.

Ашурбанипал, третия син на Асархадон, определен от баща си за наследник – последния велик владетел на Асирия. Управлява държава, която се простира от Персийския залив до Средиземно море. Разгромява въстанието, организирано от брат му, цар на Вавилон и разрушава превзетия Вавилон (648 г. пр.н.е.); след дълга война побеждава Елам и покорява столицата ѝ Суза (639 г. п.р. н.е.). В огромната държава избухват чести бунтове, които водят до отслабване силите на Ашур-банипал (възползувайки се от това, Псаметик I, владетелят на Египет, провъзгласява независимостта си). По време на Ашурбанипал асирийската култура и архитектура достигат своя разцвет. В намерената знаменита библиотека на Ашурбанипал се съхраняват писмени паметници на вавилонците, акадите и асирийците. През този период Асирия води завоевателни войни и разполага с многобройна армия и чиновници. Започва масово преселничество и стичане в страната на огромен брой роби, което довежда в значителна степен до обедняване на народа. Трудът на робите измества труда на свободните занаятчии. Асирийските владетели ограбват покорените страни, трупат огромни богатства, които използват за нуждите на двора, армията и за изграждането на нови строежи.

625 – 605 г. пр.н.е.

Набопаласар, основоположник на новата халдейска династия. Възстановява вавилонската държава и отхвърля асирийското иго. Съвместно с царя на Мидия, чиито племена населяват Северозападен Иран, напада Асирия и в 612 г. пр.н.е. превзема столицата ѝ Ниневия (разкопана едва в XIX в.).

605 – 562 г. пр.н.е.

Навуходоносор II. През 605 г. пр.н.е. в битката край Кархемъш спечелва победа над съюзилия се с Асирия египетски фараон Нехо II и унищожава асирийската държава. Територията на Асирия се поделя между Мидия и Вавилон. Възниква т. нар. „Нововавилонско царство" (или халдейско), наречена така по наименованието на семитското племе – халдеи, което се появява в началото на I хилядолетие във Вавилон. При Новуходоносор II Нововавилонското царство става могъща сила. Границата ѝ на запад достига чак до Средиземно море. Вавилонците превземат Палестина (през 586 г. пр.н.е.), завладяват и разрушават Ерусалим, отвеждат населението му във Вавилон. Това е началото на т. нар. вавилонско иго над евреите, установяват господство над Финикия (а точно тогава основаната финикийска колония в Африка – Картаген, става независима от своята основателка) и Сирия. Столицата на държавата град Вавилон е значително разширена и обградена с яки стени; превръща се в търговски център на Азия. Строят се красиви дворци и храмове.

538 г. пр.н.е.

Битка край Опис, в която персийският цар Кир ІІ Велики побеждава последния вавилонски владетел Балтазар – известен от легендарния пир в навечерието пред падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва на стената на двореца думите: „Мене, текел, фарес“ (пресметнато, претеглено, разнесено), което се приема като поличба за упадъка на Вавилон. Кир II Велики слага край на краткотрайното господство на Нововавилонското царство и го включва в пределите на великата Персийска империя.

Периодизация |

Карта на древна Месопотамия

• 
  Праистория
  
  • Докерамичен неолитен период А (10 000 – 8700 г. пр.н.е.)
  
  
  • Докерамичен неолитен период B (8700 – 6800 пр.н.е.)
  
  
  • Култури Хасуна (~ 6000 пр.н.е. – ?), Самара (~ 5700 г. пр.н.е. -4900 г. пр.н.е.) и Халаф (~ 6000 пр.н.е. – 5300 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Обейдска култура (5900 – 4400 г. пр.н.е.)
  
  
  • Период Урук – урукска култура (4400 – 3100 г. пр.н.е.)
  
  
  • Период Джемдет-Насър (3100 – 2900 г. пр.н.е.)^[10]
  
  


• Раннобронзова епоха
  
  • Раннодинастичен период (2900 – 2350 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Акадско царство (2350 – 2100 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Трета династия на Ур (2112 – 2004 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Ранноасирийско царство (24 до 18 в. пр.н.е.)
  
  


• Среднобронзова епоха
  
  • 
    Ранно Вавилонско царство (19 до 18 в. пр.н.е.)
  
  
  • Първа вавилонска династия (от 18 до 17 в. пр.н.е.)
  
  
  • колапс: Минойски потоп (ок. 1620 г. пр.н.е.)
  
  


• Къснобронзова епоха
  
  • 
    Средноасирийски период (16 до 11 в. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Асирийско царство (ок. 1365 г. пр.н.е. – 1076 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Каситска династия във Вавилон (ок. 1595 г. пр.н.е. – 1155 г. пр.н.е.)
  
  
  • 
    бронзов колапс: край на бронзовата епоха (12 до 11 в. пр.н.е.)
  
  


• 
  Желязна епоха
  
  • Къснохетски (или Сирохетски) царства в региона (11 до 7 в. пр.н.е.)
  
  
  • 
    Новоасирийско царство (10 до 7 век пр.н.е.)
  
  
  • 
    Нововавилонско царство (7 до 6 век пр.н.е.)
  
  


• 
  Античност
  
  • Персийска Вавилония, Ахеменидска Асирия (6 до 4 век пр.н.е.)
  
  
  • 
    Селевкиди (4 до 3 век пр.н.е.)
  
  
  • Партска Вавилония (3 век пр.н.е. до 3 век)
  
  
  • 
    Осроене (2 в. пр.н.е. до 3 век)
  
  
  • 
    Адиабена (1 – 2 век)
  
  
  • 
    Хатра (1 – 2 век)
  
  
  • 
    Римска Месопотамия, Римска Асирия (2 век)
  
  


• Късна Античност
  
  • Персийска Месопотамия, Персийски Азуристан (Асирия) (3 до 7 век)
  
  
  • 
    Завладяване на Месопотамия от арабите (средата на 7 век)
  
  

Езици и писменост |

Гравирана плочка от слонова кост от асирийския град Нимруд, Британски музей

Най-ранният записан език в Месопотамия е шумерският – аглутинативен изолиран език. Заедно с шумерския, в ранна Месопотамия се говорят и семитски диалекти. Акадският език доминира по време на Акадското и Асирийското царство, но шумерският се запазва в администрацията, религията, литературата и науката. Различни разновидности на акадския се използват чак до края на нововавилонския период. Арамейският, който вече е станал общ в Месопотамия, става официалния местен език на администрацията – първо на Новоасирийското царство, след това и на Персийската империя на Ахеменидите. Акадският език запада, но заедно със шумерския, продължава да се използва в храмовете още няколко века. Последните текстове на акадски датират от края на 1 век.

Клинописното писмо е изобретено в Месопотамия около средата на 4 хилядолетие пр.н.е. Думата „клинопис“ се дължи на триъгълния връх на стилата, използвани за оставяне на знаци върху мокра глина, който оставя знаци с клиновидна форма. Стандартизираната форма на всеки знак изглежда е разработена от пиктограми. Най-ранните текстове (7 плочки) са открити в храм É, посветен на богинята Инана в Урук. Ранната логографическа система на клинопис отнема продължителен период за овладяване. Ето защо, само ограничен брой лица са били наемани като писари да се обучават в използването му.

По време на третото хилядолетие пр.н.е., се развива много тясна културна симбиоза между шумери и акадци, включително и широко разпространение на билингвизма. Влиянието на шумерския върху акадския език (и обратно), е очевидно във всички области, от лексикални заемки в голям мащаб до синтактична, морфологична и фонетична конвергенция.^[11] Това кара учените да се отнасят към двата езика от третото хилядолетие пр.н.е. като „езиков съюз“.^[12] Акадският постепенно заменя шумерския като говорим език в Месопотамия някъде между 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. (точната датировка е въпрос на дебат),^[13] но шумерският продължава да се използва език на религията, церемониите, литературата и науката в Месопотамия до 1 век.

Литература |

По време на Вавилонското царство, в градовете и храмовете съществуват библиотеки. Стара шумерска поговорка твърди, че „който иска да се отличи в школата на писарите, трябва да става със зората“. Жените се учат да четат наравно с мъжете,^[14] и за вавилонците, които са семити, това включва изучаването на изчезналия шумерски език, както и сложна и обширна сричкова азбука.

Значителна част от вавилонската литература е преведена от шумерски оригинали. Шумерският език продължава да се използва като език на религията и правото. Съставени са речници, граматики и преводи за използване от учащите се, разработват се коментари на по-стари текстове и обяснения на неясни думи и фрази. Знаците на сричковата азбука са подредени и именувани, като са изготвени сложни списъци.

Много вавилонски литературни произведения все още се изучават и днес. Едно от най-известните от тях е „Епос за Гилгамеш“ в дванадесет книги, преведени от шумерски от Синликеунини, и подредени по астрономически принцип. Всяка отделна част съдържа историята от живота на Гилгамеш. Цялата история е събрана заедно, въпреки че е вероятно някои от историите да са изкуствено прикрепени към централната фигура.

Наука и технологии |

Математика и астрономия |

Математиката и точните науки в Месопотамия са на базата на шестдесетична (с основа 60) бройна система. Тя е източника на съвременните 60-минутен час, 24-часов ден и 360-градусов кръг. Шумерският календар се основава на седемдневна седмица. Тази форма на математика служи като средство при шумерската картография. Вавилонците също така извеждат теореми за това как се измерва площта на някои форми и тела. Те измерват обиколката на кръг като три пъти диаметъра и площта като една дванадесета част на квадрата на обиколката, която би било коректно, ако пи е точно 3 (неотдавна е открита глинена плочка, в които пи се използва като 25/8 (3,125 вместо 3,14159 ~). Обемът на цилиндър е измерен като резултат от площта на основата по височината, но обемите на пресечен конус и на квадратна пирамида са неправилно измерени като резултат на височината по половината от размера на основата. Също така, вавилонците са известни и с вавилонската миля, което е мярка за разстояние, равно на около седем съвременни мили (11 km). Това измерване на разстояние в крайна сметка се превръща в мярка, използвана за измерване на пътя на Слънцето и представляващо мярка за време.^[15]

Вавилонските астрономи са напреднали за времето си и успяват да се предскажат с голяма точност датите на затъмнения и слънцестоения. Разпространено е схващането, че всичко в астрономията е създадено с някаква цел. Това се използва масово в религията и за поличби. Месопотамските астрономи въвеждат 12-месечен календар, въз основа на циклите на Луната. Те разделят годината на два сезона: летен и зимен. Произходът на астрономията, както и на астрологията, датира от това време.

През 8 и 7 век пр.н.е., вавилонските астрономи разработват нов подход към астрономията. Те изучават философия, занимавайки се с идеята за идеалния характер на първоначалната Вселена и започват да използват вътрешна логика в рамките на своите прогнозни планетни системи. Това е важен принос към астрономията и философията на науката и някои учени считат този нов подход като „първата научна революция“.^[16] Този нов подход към астрономията е приет и доразвит в гръцката и елинистическата астрономия.

По времето на Селевкидите и Партската държава астрономията е точна наука, колко по-рано са разработени съвременните им знания и методи е несигурно. Развитието на вавилонските методи за предсказване на движението на планетите се смята за основен момент в историята на астрономията.

Източници |