32.18922, 48.257785

Крилатият сфинкс от двореца на Дарий I

Гробницата на пророк Даниил

Нинхурзаг и дървото на живота

Суза (на персийски: شوش, на иврит: שושן Шушан), предполагаемо основан около 4200 г. пр.н.е., е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците.

Намира се на 250 km източно от река Тигър, в днешен югозападен Иран, равнинен Хузестан.

Първите следи от постоянно обитаване на района на Суза датират от 7000 г. пр.н.е. Керамика с рисунки, намерена при разкопки на територията на древния град е отнесена към 5000 г. пр.н.е.

През 13 век пр.н.е. еламитите завладяват Месопотамия и отнасят в столицата си Суза каменната колона, на която е записан законника на Хамурапи. През 650 г. пр.н.е. Ашурбанипал, владетелят на Асирия, напълно разрушил Суза, след което държавата на еламитите просъществува само още близо век.

През 5 век пр.н.е. под името Сузиана, градът става резиденция на завладелите Елам Ахемениди, които век по-рано са основали и съградили Персеполис.

Ранната антична история на Суза е свързана и със завоевателния походи на Александър Македонски към Индия. Стигайки до Суза в последния си поход, античният завоевател на Азия заповядал на македонските си офицери да си вземат персийски съпруги. Бракосъчетанията предизвикали дълбоко неодобрение. За Александър Македонски династичните бракове били способ за затвърждаване на новата власт в огромната и иначе разнородна нова империя, наследила тази на Ахеменидите. Самият Александър Велики дал личен пример на офицерите си вземайки за жени три съпруги-наложнички от покорените страни.

Източници |

• Информация за Суза на английски