За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 6 юли 2013.

Базалт

Базалт в Рейнисфяра, Исландия

Базалтът спада към ефузивните вулканични скали. Обикновено има от сив до черен цвят, който се дължи на мафичния му състав, а повърхността му е зърнеста заради бързото охлаждане на лавата. Може да бъде порфирен със съдържание на големи кристали в добре оформен матрикс, везикулярен или на пенеста сгурия.

На Земята повечето базалтови магмени скали са се формирали при декомпресионно стопяване на мантията. Базалтови скали са се формирали също и на Луната, Марс, Венера и на астероида 4 Веста. Така наречените Лунни морета, кои се намират на Луната, са всъщност огромни базалтови равнини.

Химичен състав по компонентно съдържание:

- SiO₂ – 52,9%

- Al₂O₃ – 17,9%

- Fe₂O₃ – 9,1%

- CaO – 8,5%

- MgO – 5,3%

- K₂O + Na₂O – 5,1%

- в малки количества TiO₂ и SO₃

Физико-механични и химични показатели:

• 
  Отнсително тегло – 2,8 – 2,9 kg/dm³


• 
  Киселиноустойчивост в конц. Н₂SO₄ – 99,5%


• 
  Алкалоустойчивост: в 35%-тна NaOH – 91,8%


• 
  Абразивно износване по DIN52108 – 4….6 cm 3/50 cm²


• 
  Водопоглъщаемост – 0,0 %


• 
  Твърдост по Моос – 8


• 
  Якост на натиск – 450 N/mm² по DIN / EN / 1926


• 
  Якост на огъване – 40,8 N/mm² по DIN /EN / 100


• 
  Термична устойчивост – над 300 °С по DIN/ EN / 28062


• 
  Топлопроводност при 25 °С ± 5 °С – 1,25 W/m K

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Базалт.

Тази статия, свързана с геологията, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.