Skip to main content

Нигер Съдържание История | Държавно устройство | Административно деление | География | Население | Икономика | Култура | Други | Бележки | Външни препратки | НавигацияОбработка на метали в Африка – ЮНЕСКОCIA – The World Factbook: Niger, GeographyNiger set to become oil producerИнформация за Нигерррр

Нигер


френскидържаваЗападна АфрикаАлжирЛибияБуркина ФасоМалиЧадНигерияБенинСахараНигерНиамейиндекс на човешко развитиевоенна хунтаздравеопазванеобразованиетуарегитеуранвъглищажелязозлатонефтземеделиеживотновъдствоЮНЕСКОСонгхайСокотския халифатМънго ПаркХайнрих БартФренска Западна АфрикаПрогресивната партия на НигерАфриканското демократично движениеЧадската прогресивна партияАфриканското социалистическо движениеАмани ДиориДжибо Бакариеднопартийна3 август1960Жорж Помпидухаусафула15 април1974нигерската армияСейни Кунчевоенна хунтаконституциятаАли СаибуТанджа МамадуМахамаду ИсуфуНигерска партия за демокрация и социализъмморепустинятасаванаМон БагзанАфрикаСуданАлжирДР КонгоЛибияЧадТапоаМекруСирбаДарголпетролкалайфосфатимолибденсолгипсислямаберберитеCFA франкКитайска национална нефтена компанияКитайнефтопровод2009АлжирАнголаБенинБотсванаБуркина ФасоБурундиГабонГамбияГанаГвинеяГвинея-БисауДжибутиЕгипетЕкваториална ГвинеяЕритреяЕтиопияЗамбияЗимбабвеКабо ВердеКамерунКенияКоморски островиКот д'ИвоарДемократична република КонгоРепублика КонгоЛесотоЛиберияЛибияМавританияМаврицийМадагаскарМалавиМалиМозамбикНамибияНигерНигерияРуандаСао Томе и ПринсипиСейшелиСенегалСиера ЛеонеСомалияСуданСвазилендТанзанияТогоТунисУгандаЦентралноафриканска републикаЧадРепублика Южна АфрикаЮжен Судан












Нигер




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Нигер.


































Република Нигер

на френски: République du Niger


Знаме
(знаме)

    

Герб
(герб)



Девиз: Fraternité, Travail, Progrès
Братство, труд, прогрес


Национален химн: La Nigérienne

Местоположение на Нигер
Местоположение на Нигер
География и население
Площ
1 268 260,197893 km²
(на 21-во място)
Столица
Ниамей
Най-голям град
Ниамей
Официален език
френски
Население
(пребр., 2008)

13 272 679
(на 64-то място)
Гъстота на нас.
14,1 души/km²
Управление
Президент
Махмаду Исуфу
Министър-председател
Бриги Рафини
История
Независимост
от Франция


3 август 1960
Икономика
БВП (ППС, 2008)
8,902 млрд $
(на 134-то място)
БВП на човек (ППС)
700 $
ИЧР
Повишение 0,374 (нисък)
(на 174-то място)
Валута
CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона
WAT (UTC+1)
Интернет домейн
.ne
Телефонен код
227

Република Нигер в Общомедия

Република Нигер (на френски: République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг – с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.


Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.


Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Държавно устройство


  • 3 Административно деление


  • 4 География


  • 5 Население


  • 6 Икономика


  • 7 Култура


  • 8 Други


  • 9 Бележки


  • 10 Външни препратки




История |




Праисторически стенописи, изобразяващи жирафи, ибекси и други животни


За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.[1]


Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.


След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.




Президентът на ФРГ Хайнрих Любке на посещение в Ниамей, 1969


На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.


На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.


Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.



Държавно устройство |


Нигер е полупрезидентска република.



Административно деление |


Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.


  • Агадез

  • Дифа

  • Досо

  • Маради

  • Тауа

  • Тилабери

  • Зиндер

  • столичен район Ниамей


География |




Сателитна снимка на Нигер




Оазисът Билма


Нигер е страна, разположена почти в сърцето на Сахара, без излаз на море. Около 80% от територията ѝ са заети от пустинята, останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие.[2]


Климатът е преобладаващо горещ и сух, но в най-южните части на страната е тропичен и по-влажен. Сезоните са 2 – сух и дъждовен (от март до май – сух горещ, от октомври до февруари – сух хладен, а от юни до септември – дъждовен).


Средната надморска височина е около 350 метра. Най-високата точка е Мон Багзан (2022 метра над морското равнище), а най-ниската са бреговете на река Нигер (200 метра над морското равнище).


Площта на Нигер възлиза на 1 267 000 км² – на шесто място по големина в Африка след Судан, Алжир, ДР Конго, Либия и Чад. Граничи с 6 държави – с Чад на изток, с Либия на североизток, с Нигерия и Бенин на юг, с Буркина Фасо на югозапад, с Мали на запад, с Алжир на северозапад. Общата дължина на границите е 5967 километра, от които:


  • 1497 км с Нигерия;

  • 956 км с Алжир;

  • 821 км с Мали;

  • 628 км с Буркина Фасо;

  • 354 км с Либия;

  • 266 км с Бенин

Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки – Нигер. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са Тапоа, Мекру, Сирба, Даргол и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни.


Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден, сол и гипс.



Население |


По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват исляма.


Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от берберите туареги.


74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.



Икономика |




Земеделец събира реколтата от просо


Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.


Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.


Официалната валута е западноафриканският CFA франк. Средната работна заплата е една от най-ниските в света – $1 – 2 на ден. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.


Държавната Китайска национална нефтена компания е подписала споразумение за $5 млрд., според което Китай ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров нефтопровод и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през 2009.[3]



Култура |



Други |


  • Комуникации в Нигер

  • Транспорт в Нигер

  • Армия на Нигер

  • Външна политика на Нигер


Бележки |



  1. Обработка на метали в Африка – ЮНЕСКО


  2. CIA – The World Factbook: Niger, Geography


  3. Niger set to become oil producer. // BBC. 3 юни 2007. Посетен на 7 юни 2008.



Външни препратки |



  • Информация за Нигер в CIA World Factbook (на английски език)




Портал


Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нигер&oldid=9210949“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.660","walltime":"1.111","ppvisitednodes":"value":2218,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":88103,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":4050,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":16,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1412,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 947.151 1 -total"," 82.45% 780.889 1 Шаблон:Държава"," 81.57% 772.608 1 Шаблон:Infobox"," 74.04% 701.287 6 Шаблон:Wd"," 64.43% 610.284 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 64.19% 608.004 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 6.27% 59.374 1 Шаблон:Към_пояснение"," 5.04% 47.762 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 4.80% 45.468 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"," 4.49% 42.569 2 Шаблон:Число"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.367","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":9460645,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1320","timestamp":"20190424105022","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041du0438u0433u0435u0440","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%80","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q1032","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q1032","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-10-06T04:35:14Z","dateModified":"2019-02-27T02:55:14Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/68/Location_Niger_AU_Africa.svg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":1247,"wgHostname":"mw1320"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Dokschytsy (Steed) Kwelen | NawigatsjuunBelarus: Vitebsk Region, citypopulation.de

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars